Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

20.02.2017 г.

Българска наци телевизия (БНТ)

Задната част на главата на български неонацист. Вдясно – пръстчетата на журналистката от БНТ Мира Добрева, която специално иска да покаже пречупения кръст зад ухото на интервюирания.

19 февруари 2017 г., годишнина от обесването на Васил Левски. Българската национална телевизия (БНТ), която се води обществена, излъчва по повод на годишнината интервю, очевидно правено през лятото и търпеливо чакало сакралната дата, за да види бял свят. Интервюто (линк) е на популярната журналистка Мира Добрева и се излъчва в предаването ѝ „Отблизо“, в рамките на проекта „Аз съм Българка“. С главна буква, да, макар това да е правописна грешка. Но кое е по-важно – правописът или патриотизмът? На вниманието на зрителите на обществената ни телевизия се представя неонацистът „Теди Ултраса“. Казват се и двете му имена, но те не са важни за мен в случая. Важно ми е това име – Мира Добрева.

За Мира Добрева събеседникът ѝ трябва да се покаже пред българското общество, защото има много татуировки с Левски. В течение на интерюто става ясно, че повечето от тези татуировки не се отнасят до личността Васил Иванов Кунчев, а до отбора „Левски“, името на който е татуирано дори на един от зъбите на Теди Ултраса, както и от вътрешната страна на долната му устна.

Зрителят на БНТ, освен това, вижда по интервюирания татуировки с пречупен кръст, Мусолини, множество неонацистки символи, някои от тях – забранени според самия интервюиран, името на неонацистката организация Blood and Honour („Кръв и чест“), забранена в някои държави, и прочее интересности. Научаваме, че Теди Утраса има и две татуировки на пениса.

Мира Добрева не пропуска да отбележи как те се уголемяват, когато първичният полов белег на интервюирания е във възбудено състояние. Видът им е спестен на зрителя, за разлика от татуировката на задника, която виждаме в цялата ѝ прелест.

Мира Добрева интервюира татуирания мъж с детинско любопитство и чистосърдечност, пипа го, радва му се. За нея татуировките му, освен белег на патриотизъм, са и израз на неговата свобода. Ни повече, ни по-малко. Все едно никога не е чувала, че това, което показва, е освен откровен неонацизъм, и незаконно:


„Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология (...) се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева“ (чл. 108 от Наказателния кодекс, по който член дори има присъди).

А може и наистина да не е чувала. Ама работодателите ѝ не знаят ли? Един редактор не се ли намери да забележи?

Прелюбопитно е да се види това интервю и в контекста на цялото предаване (линк). Научаваме, че след като завършат училище, много хора забравят за Левски и националните ни герои. Защото вече не ги водят на екскурзии по техните стъпки и не им говорят за революционните комитети. Затова някои си татуират ликовете на Левски и Ботев – за да са винаги до сърцето им и да не ги забравят. (Вече знам какво да правя с формулите по статистика, които все не мога да запомня – ще си ги татуирам.)

Добре че беше един от участниците да каже, че да обичаш родината си не значи да мразиш мюсюлманите и т.н., защото водещата Мира Добрева нямаше да се сети.

После в предаването следваше въпросното интервю с Теди Ултраса, което беше последвано не от критичен коментар, а от реклами и... сменяне на темата.

По-нататък, до края на предаването, се лееше национализъм с патос, напомнящ честванията по повод 1300 години България през 1981. Е, тогава пречупените кръстове бяха забранени не само на хартия. Което не е оправдание за тоталитарния режим – то не попречи по негово време да се извършва етническа асимилация (на роми, турци, помаци), кулминирала в етническото прочистване на българските турци и практическото депортиране на стотици хиляди от тях през 1989.

Да, знам, че национализмът е модерната политическа идеология в България (и е във възход и на други места). Знам, че почти всички партии и коалиции, регистрирани за предстоящите парламентарни избори (с изключение на коалицията между „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“) се заиграват с национализма. Но каква е ролята на медиите в случая? Още повече – на обществената телевизия? Дали БНТ трябва да „търчи“ дори пред най-фашизоидните от представените във властта партии, указвайки в каква посока да се развива политическият живот, или да очертава картината на общество, в която има място за всички негови групи, които не искат да отнемат правото на съществуване на останалите?

Надявам се това предаването на Мира Добрева от 19 февруари 2017 г. да не остане без последствия – за нея лично, както и за БНТ.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.02.2017 г.

Образователен ценз и познаване на Конституцията


Реформаторският блок очевидно се готви за коалиция с националистите в парламента. Можеха даже да я направят предизборна, че всичко да е ясно от самото начало. Коалицията с Български демократичен форум и партията на Светльо Витков обаче е по-ефектна. Участниците в нея изглеждат точно на мястото си.

За друго ми е думата обаче – за идеята на РБ необразованите да не могат да гласуват. Според доскорошния депутат и настоящ кандидат от листата на РБ Антони Тренчев

„Всеки български гражданин има не само права, а и задължения. Не би трябвало да можеш да гласуваш, ако не можеш да четеш."

Говоренето за задължения винаги изглежда достойно за душата. В кой нормативен документ обаче пише, че грамотността е задължителна?

Според Конституцията на Република България


„Всеки има право на образование.“ (чл. 53, ал. 1)

Право, а не задължение. В ал. 2 на същия член е спомената думата „задължително“, но в следния контекст:


„Училищното образование до 16-годишна възраст е задължително.“

Според главите в РБ, както и според други националистически глави, това (ако са го чели), означава ни повече, ни по-малко, че образованието е задължение. Има обаче един много важен въпрос:

На необразования ли е задължението да се е образовал?

На 16 един човек е непълнолетен. Следователно той не може да бъде държан отговорен, ако е останал без образование, а още по-малко да бъде лишаван от избирателни права заради това.

В Конституцията пише и друго:


„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ (чл. 2, курсивът – мой)

Извод? Под призива за ограничаване на избирателните права заради неспазени „задължения“ се крие не друго, а най-обикновена дискриминация. Ако едно дете не е получило възможност да упражни правото си на образование, дайте да му ограничим и избирателното право, когато навърши пълнолетие.

Затова заявявам:


Всеки политик следва да има не само идеи, но и минимум обща култура. Не би трябвало да се кандидатираш за депутат, ако не познаваш Конституцията.

Да, и ще гласувам за ДЕОС (в коалицията на „Да, България“ с тях и „Зелените“) – в ДЕОС дискриминация и популизъм няма.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.02.2017 г.

Фризерът с изненади на татко

Предполагаем кефал от фризера на татко

Татко беше оставил фризер, пълен с риба. Животът продължава и рибата е добре да бъде изядена, а не изхвърлена. Затова вземам по някой и друг пакет, когато ходя в апартамента му. После го прибирам в камерата вкъщи и при удобен момент го готвя.

Интересното е, че не я ясно какви са рибите. Увити са в по няколко плика и чак когато се размразят, има шанс да се разбере. Затова винаги има елемент на изненада.

В първия пакет например предполагах, че има глави за супа. Оказаха се две риби за печене. След ровене в интернет заключих, че най-вероятно са кефал.

Вторият пакет беше абсолютно безформен, дори не беше ясно дали в него има риба. Оказа се филе от бял амур.

За третия пакет бях почти сигурна, че е някаква риба за печене. Оказа се глава и половина за супа. Затова в момента на печката се вари рибена супа.

Татко беше човек, който никога не знаеш какво ще ти сервира – и в прекия, и в преносния смисъл. И продължава да бъде такъв, дори когато вече го няма.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.02.2017 г.

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?