Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

15.05.2017 г.

Сбогом, ДЕОС! (И Особено мнение)

UPDATE. Виждам, че ДЕОС са публикували и пълния текст на Решението за изключването на Виктор Лилов. Стана тя, каквато стана...

Повече от месец не съм писала в блога. От една страна, интензивният курс по немски иска много време. От друга страна обаче, нещо друго ми изпиваше силите – вътрешните конфликти в ДЕОС, в които, в качеството си на (вече бивш) член на Надзорния съвет, се оказах по-замесена, отколкото бих искала. Занимаването с тези конфликти ми изпи всички сили, отрази ми се зле и здравословно.

Както вече вероятно сте разбрали, ДЕОС изключи председателя си Виктор Лилов. Не го свали (което някак би придало легитимност на отношението към него), а директно го изключи. Това стана след решение на Надзорния съвет, което Общото събрание потвърди на заседанието си от 13 май. Двама от Надзорния съвет бяхме против решението за изключването на Виктор и излязохме с особено мнение – Адриан Илиев и аз.

След решението на Общото събрание да потвърди изключването на Виктор Лилов подадох оставка като член на Надзорния съвет. Пълния текст на оставката ми можете да прочетете тук.

Виктор Лилов ми е скъп приятел не от вчера. Но приятелството ми с него е основано на общи, не на последно място – либерални – ценности. Ние сме приятели, защото сме съмишленици, а не обратното. Приятелството ми с Виктор не е причина за особеното ми мнение. Нищо не успя обаче да ме убеди, че ДЕОС са либералните, толерантните и правите, а не той.

Ако четете блога ми, знаете, че от създаването на ДЕОС съм била плътно с ДЕОС. Чувствам се изключително разочарована и смазана от интригита, скандалите, натиска, апаратните и компроматни номера, на които станах свидетел през последните месеци. И които никак не подхождат на имиджа на симпатична, прозрачна и либерална партия, който имаше ДЕОС.

Мисля си – след като в малките и симпатични партии е така, какво ли е в големите? Знаете ли, вече никога не искам да виждам партиен живот отвътре. За да съм способна да гласувам изобщо за някого. Когато гледам нещата отвън, когато съм в щастливо неведение и само чета и сравнявам програми, има по-голям шанс убедено да гласувам за някоя партия или коалиция.

Не искам да ставам свидетел на класически компроматни и апаратни номера, достойни за първична организация на БКП, от типа на „зайо, защо си без шапка, зайо, защо си с шапка“. Не искам да наблюдавам как някой се „отказва от политиката“, в следващия момент яхва вълната и никой не пита – ти нали се отказа, защо си тук? Или как някой извършва сериозно административно нарушение, а после обяснява, че то си е в реда на нещата. Не искам да виждам как някой довежда родата си (оказала се с партийно членство и платен членски внос), за да гласува за изключването на председателя на партията, а в следващия момент този същият става съпрадседател. Повдига ми се от такива неща.

Отвращават ме двойните стандарти – да правиш световен проблем от мигличката в нечие око, а да не виждаш баобаба в собственото си. 


В това, което ДЕОС направи, нямаше нищо либерално. ДЕОС вече не може да ме убеди, че е либерална партия.

Не искам да се разочаровам от хора, които уважавам и обичам. Не искам да виждам как искат да са добри и с всички да са добре, а в същото време забиват ножове в гърбове.

Не искам и никога повече да си играя на съдия. Не е за мен това. Непоносимо ми е да вземам решения за съдбата на хората. По-добра съм в това да се боря за защита на правата на хора, а не да съдя. Но когато участвам в решение, което е очевадно несправедливо, това вече ми е съвсем непоносимо.

ДЕОС най-сетне публикуваха позиция по повод на изключването на Виктор Лилов. В нея има линк и към резюме на Решението. Цялото Решение, което е било публикувано във вътрешната фейсбук група на ДЕОС от член на Надзорния съвет, след като аз я напусках, членовете на Надзорния съвет нямат право да оповестяват публично. Част от мен иска целият резил да стане общодостъпен. Тревожи ме обаче, че от това биха пострадали три организации, които нямат вина за активното мероприятие срещу Виктор.

Към мен има искания от доста хора да публикувам Особеното мнение на Адриан Илиев и мен. Не е толкова просто. От една страна, той е свързан с мотивите, които са в решението, което не е публикувано. От друга страна, каква отговорност имам аз, че това решение не е публикувано? Бих искала поне мотивите в особеното мнение да се знаят. От трета страна, и в тези мотиви има информация, която може да навреди на организации, без те да имат вина за разправата на ДЕОС с Виктор Лилов. Затова ще оповестя Особеното мнение в частта му по отношение на първото обвинение срещу Виктор, което и първо обвинение всъщност води до изключването му, както и заключението, и ще спестя аргументите по следващото, частично обвинение, в което се засягат други организации.

С това оповестяване на Особеното мнение вероятно нарушавам нещо. Ако ДЕОС намерят откъде да ме изключат, нека го направят.


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Адриан Илиев
Светла Енчева

Като се възползваме от правото ни по т. 14 от Правилата на НС, подписаните Адриан Илиев и Светла Енчева изразяваме категорично несъгласие с постановеното от Надзорния съвет Решение. Несъгласието ни се отнася до частта, в която се приема за безспорно доказано обвинението срещу Виктор Лилов за това, че бил направил опит да подмени резултатите от вътрешните номинации и да постави себе си на „избираемото място“, отредено на ДЕОС в изборите за народни представители от 26.03.2017 г.

Подобен опит напълно оправдано би заслужил изключване на осн. чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС на който и да било член от партията, бил той и неин председател. Такъв опит би представлявал грубо незачитане на демократичното начало (явяващо се основна ценност на ДЕОС). Обвинението Виктор Лилов да е осъществил такъв опит обаче остава недоказан и това компрометира постановеното Решение. Аргументите ни за това са следните:

Основен принцип в правото е невинността на обвиняемия до доказване на противното. Вината трябва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване – т.е. от събраните доказателства да не може да произтече никакво разумно съмнение за противното. Постановеното Решение е базирано единствено върху гласни показания. Във всички тях се цитират единно и непротиворечиво изказванията на Виктор Лилов за неговото разочарование от резултатите на вътрешните номинации, за възприемането на слабото му класиране като сигнал, че вероятно не е истинският лидер и вероятно трябва да подаде оставка. Поради единството и конкретността им намираме тези показания за достоверни. Никой от свидетелите обаче (независимо от нееднократните подканвания в осъщественото открито заседание от 04.05.2017 г.) не успява да пресъздаде по какъвто и да било начин конкретните изрази, с които Виктор Лилов се твърди да е направил опит за подмяна на резултатите. Подобно кощунствено намерение би трябвало да е приковало вниманието на всички, които днес го обвиняват с толкова ярък патос; би трябвало да е отразено в протокол; поради кардиналния му сблъсък с ценностите на ДЕОС би трябвало още тогава да е сезиран Надзорният съвет. Никой от членовете на УС не е сторил нищо подобно. Нещо повече, Предложението за изключването му всъщност идва от трето лице, което само по себе си повдига въпроса защо УС е останал бездеен по толкова съществен въпрос, когато е трябвало да реагира светкавично и с цялата си решителност. Никой от свидетелите не посочва каквото и да било конкретно изказване на Виктор Лилов, различно от цитираното по-горе разочарование и съмнение в собствената му лидерска позиция. Показанията, които изразяват само лично мнение – че Виктор Лилов бил имал намерение, но неясно с какви думи и по какъв начин изразено – не следва да бъдат кредитирани като безспорно доказателство; те са само интерпретация, от която не може да се направи недвусмислен извод за границата между личното мнение и обективно извършеното.

(...)

В обобщение считаме, че Решението на НС е постановено в нарушение на т. 28 от Правилата на НС. Вината по първото обвинение не е доказана по безспорен начин, а е базирана само на лични мнения и „слухове“. Вината по второто обвинение, макар да е доказана, тежи не само върху председателя, а върху целия УС и не следва да се понася само от едно лице. Поради тези съображения – ако Виктор Лилов се възползва от правото си да обжалва Решението в двуседмичния срок по чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС – насърчаваме Общото събрание да отмени горното Решение поради липсата на конкретни и безспорни доказателства за вменената вина, и поради вменяването в отговорност на поведение, което не е само на обвинявания. В противен случай ще бъдат компрометиранани едни от основните ценности на ДЕОС – върховенството на закона и зачитането на личността – за което авторите на настоящото Особено мнение отказваме да носим отговорност.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.04.2017 г.

Нов курс в Гьоте-институт

Новото място на курсовете на Гьоте-институт – София

Преди десетина дни започна новият ми курс по немски в Гьоте-институт – ниво В1.2. Курсът е интензивен – 4 пъти в седмицата по 4 часа, и затвърждава материала от предишното ниво, като добавя най-вече нова лексика. Часовете вече не са 120, а 90, а уроците в учебника – не 12, а 6.

Групата

Всъщност се оказва, че се включвам във втората половина на един вече започнал двоен интензивен курс. Повечето от съкурсниците ми са започнали с ниво В1.1 от февруари и директно продължават с В2, а аз, която в края на януари приключих моето В1, се присъединявам сега заедно с още двама-трима души. Ако човек запише две нива наведнъж, получава отстъпка, но аз засега предпочитам да не бързам с ученето на езика.

Съкурсниците ми са разнообразни, интересни и мотивирани хора, които доста добре се справят с езика. И много им се учи – доколкото разбирам, част от тях не искат да губят време и ще запишат и летен курс. А един иска да си уплътни времето от един месец до летния курс и затова смята да се яви на тест за сертификат за ниво – не че му трябва иначе. В групата има от ученици до 56-годишна счетоводителка, както и цигулар по произход от Узбекистан и приятелката му, също цигуларка, и жена от Турция, която не говори български. Имаме си и фейсбук група, в която бях поканена да се включа още същия ден. Изобщо, много си харесвам групата.

Преподавателят и начинът на протичане на курса

Преподавателят ни хер Цветков е млад човек, интересен, академичен и с приятно чувство за хумор. От профила му в сайта на Гьоте-институт разбирам, че преподава и в СУ. Не е успял да се рутинира и не го мързи да ни възлага повече задачи, отколкото изисква учебникът, а после и да ги проверява. В предишния курс имахме по един тест в края на всеки урок и това ми се виждаше много – не бях правила толкова тестове през живота си. А сега – само за първия урок имахме три теста. В началото на втория урок получихме и четвърти. Скоро вече няма да мога да ги броя. Тестовете не са за сметка на останалите домашни, вкл. кратки текстове за писане.

„Не си гледайте речниците, гледайте контекста!“, ни каза веднъж хер Цветков. Той се опитва да ни обяснява думите в контекста на конкретния текст, в който са, без да ни преподава всичките им допълнителни значение. Такова контекстуално отношение към езика определено ми допада.

В курса доста се набляга на граматиката, което за човек със систематично мислене като мен е добре. Системата е такава, че първо ни се дават примери, след което ние сами трябва да изведем какво е правилото. Така се гарантира, че има учене с разбиране.

Часовете минават изключително разчупено. Аз съм човек, който лесно се уморява. Преди началото на курса се чудех как ще издържам физически 4 часа само с една почивка, а сега не усещам как минава времето. Почти нямаме самостоятелни задачи – работим или по двойки, или в група. Групите и двойките, освен това, са различни, така че човек да не работи все с едни и същи хора. Определянето на групите става по забавен начин – теглим си разни неща от едно панерче и отиваме при тези, които са изтеглили същото нещо. Веднъж теглихме гумени плодчета – ябълки, портокали и гроздчета. Вчера пък, по време на урока за храната – малки шоколадови десертчета, които после изядохме :-). Често пъти всяка група има за задача да напише нещо на голям лист, после другите групи четат, понякога и оценяват.

Така че хем много учим, хем е много весело. Тази комбинация ми допада. Ето колко позитивен ефект може да има върху ученето дори само фактът, че по време на часовете понякога се разхождаме насам-натам – за да се прегрупираме, за да четем писанията на останалите... И си мисля за българската образователна система и колко е изтощително за децата по цял час да седят неподвижно, да слушат и да пишат.



Терасата

Сградата

От броени дни курсовете на Гьоте-институт се преместиха в нова сграда. Сега са на „Бенковска“ 11, точно над „Чай във фабриката“, съвсем близо до централната сграда на Гьоте-институт на „Будапеща“. Ремонтиран е един голям етаж от сградата. Коридорът е със зелен под (зеленото е цветът на Гьоте-институт) и врати с оранжеви рамки. Вече в него има и маси и столове – човек да може да седне, да почете, да поприказва и когато не е в час. Залите носят имената на немски градове – Берлин, Мюнхен, Хамбург и т.н., далеч по-просторни са от тези в предишната сграда и са снабдени с интерактивни дъски. Има огромна и прекрасна тераса, която гледа към „Бенковска“.

Ремонтът още не е приключил обаче и някои неща още не са, както трябва. Ние например трябва да сме в зала „Мюнхен“. Засега обаче тя е едно цяло със зала „Хамбург“ – между тях трябва да има стена, която още не е сложена. И понеже в „Мюнхен“ няма обикновена бяла дъска, а устройствата, с които се пише по интерактивната, още ги няма, фактически сме в „Хамбург“, където, за късмет, по същото време няма часове. Понякога няма интернет, веднъж в нашата стая се ремонтираше и се преместихме в друга, където обаче нямаше дъска, веднъж за известно време нямаше ток... Но това са проблеми, които, надявам се, в скоро време ще бъдат решени.

Като говорим за сградата, нещо друго ми прави впечатление. Нито една от сградите, в които се помещава Гьоте-институт, не е достъпна за хора с увреждания. (В новата има някакъв асансьор, но той не спира на нашия етаж – има катинар, поне засега.) Също така, до няколко от стаите на етажа се стига чрез допълнителни стъпала – може да са малко, но са непреодолими за човек на инвалидна количка. Централната сграда на Гьоте-институт на „Будапеща“ също не съм забелязала да е достъпна за хора с увреждания.

Казвам това, защото Гьоте-институт се финансира от немската държава и не мога да разбера защо не се обръща внимание на такива детайли, каквито в Германия са уредени по дефиниция.

Като цяло

Много съм щаслива с новия курс – и с преподавателя, и със съкурсниците, и с начина на протичане на часовете, и с новата сграда. Малко трудно съвместявам домашните с „Маргиналия“ и други заетости, но ето повод да се понауча да разпределям времето си по-добре.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8.04.2017 г.

Демократично не значи дясно, свиквайте!


Изчаках да започнат да отшумяват следизборните драми, за да изкажа на спокойствие позицията си.

Нито за миг не съжалявам, че гласувах за коалицията между „Да, България“, Зелените и ДЕОС. Нещо повече: не съжалявам нито че коалицията не се обедини със субекти от „дясното пространство“ като „Нова република“ и/или „Реформаторски блок“. (Почти) не съжалявам и че тези, за които гласувах, не влязоха в парламента.

Ще обясня защо.

Призивите за „обединение на дясното“ изхождат от няколко погрешни предпоставки. Те са, че само десните са демократични, че ако не се идентифицираш като десен, „дърпаш чергата“ към Путин, че само десните могат да се преборят с мафията и олигархията.

Тридесетина години след 1989 вече трябва да е ясно, че има разлика между дясно и демократично, както и между ляво и недемократично. И леви, и десни управления и идеологии могат да бъдат както демократични, така и недемократични (авторитарни, тоталитарни...). Трябва да е ясно, че БСП не е лява партия. Трябва да е ясно и че режимът на Путин не е ляв. Иначе щяха ли Путин и Тръмп да са си толкова лика-прилика? Трябва да е ясно, че има теми и проблеми, които не принадлежат еднозначно към лявото или дясното. Например човешките права.

Тридесетина години след 1989 вече има хора, които са либерално и демократично настроени, но не се идентифицират като десни. В каквато и идеология да се облича българското дясно – било консервативно-християнска, било патриотична.

Само с много голямо насилие върху себе си бих гласувала за коалиция, чиято предизборна програма се обосновава с цитати от Св. Августин и Св. Тома, предлага се на практика вероучение в училищата, както и Ден на българското знаме. Всъщност не съм убедена, че бих гласувала.

Още по-малко бих гласувала за някого, който би могъл да се коалира с „Обединени патриоти“, за да не се допусне ДПС във властта и да има България „дясно“ управление. В много отношения харесвам Радан Кънев, но не съм му простила, че в рамките на предишния парламент толкова драпаше към коалиция с „патриотите“. Смятам, че носи известна отговорност за разчистването на пътя на този неонацизъм, който избуява оттогава. Затова не мога да му вярвам повече. Не бих искала да съм гласувала за коалиция, в която влиза „Нова република“, и после да видя как онези, за които съм гласувала, си стискат ръцете с Волен Сидеров. Услужливо забравили както какви ги свърши по време на протестите срещу Орешарски, така и отношението му към Русия. Така, както РБ в предишния парламент успя да се абстрахира от връзкате на „патриотите“ с Държавна сигурност.

На десните в България бих препоръчала, вместо да внасят западен християнски консерватизъм и да го омесват с нашенски патриотични елементи, да потърсят онова дясно, което действително е адекватно на българското общество. Защото иначе накрая при тях ще останат само тези, които им пишат програмите, семействата и някои от приятелите им. Но не десните ме интересуват сега.

Смятам, че отчасти е добре, че „Да, България“ не влезе в парламента – така хората в партията ще могат да поработят върху идентичността ѝ, преди да са си вирнали носа. Ще се радвам партньорството с ДЕОС и Зелените да продължи. В тази връзка искам обаче да отправя една препоръка. Добре е в „Да, България“ да проумеят, че потискането на идентичността на коалиционните партньори създава повече проблеми, отколкото възможности. И не знам колко гласове е привлякло, но знам за такива, които е загубило. Освен това беше причина за сериозни катаклизми както в коалицията, така и в отделните партии, които я съставляват, довели до конфликти, междуличностни разриви, оставки и прочее главоболия. Които пък отблъснаха някои членове и симпатизанти.

Скъпи приятели от „Да, България“, електоратът на Зелените и (особено) този на ДЕОС не е голям. Но хората, които гласуват за тях, го правят именно защото тези партии са това, което са. Ако ги обезличите, няма да спечелите повече гласове. От друга страна, ако ги приемете с идеите им, с които те са известни, тези идеи няма да „прилепнат“ автоматично върху вас. А ако сте склонни да изслушвате коалиционните си партньори, бихте могли да избегнете някои грешки. Ако тръгвате с „томахавката“ още преди да сте официално регистрирани, какво ще бъде, ако получите шанс да участвате във властта? Политиката е изкуство на търсене на пресечни точки, не на претопяване на идентичността на партньорите.

Затова, макар, разбира се, да ми е мъчно, че коалицията, за която гласувах, не влезе в парламента, смятам, че пребиваването за известно време извън него може да е полезно. А дали ще доведе до помъдряване, благородство и отваряне, от които могат да дойдат повече гласове, или още по-голямо капсулиране и неизбежното след него маргинализиране, както при десните, ще видим.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

24.03.2017 г.

Да, ще гласувам за Коалиция „Да, България“, Зелените и ДЕОС


Така изглежда профилът ми във фейсбук. Ясно е за кого ще гласувам :-). И не ме интересува какво показват резултатите от социологическите агенции. Защото знам, че хората могат да променят тези резултати. На президентските избори гласоподавателите не искаха да изберат „магаре“, тоест който и да е кандидат, сложен от ГЕРБ. И гласуваха напук на прогнозите, с което успяха да ги обърнат.

Само от нас зависи дали ще възпроизвеждаме политико-икономическо-правосъдната олигархия, все повече нарушаваща човешките права, или ще изберем хора, на които вярваме и които изразяват ценностите ни.

Този път гласувам за хора, на които вярвам. Без никакви угризения. Защото този път има за кого да гласувам.

Пожелавам същото и на вас.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.02.2017 г.

Българска наци телевизия (БНТ)

Задната част на главата на български неонацист. Вдясно – пръстчетата на журналистката от БНТ Мира Добрева, която специално иска да покаже пречупения кръст зад ухото на интервюирания.

19 февруари 2017 г., годишнина от обесването на Васил Левски. Българската национална телевизия (БНТ), която се води обществена, излъчва по повод на годишнината интервю, очевидно правено през лятото и търпеливо чакало сакралната дата, за да види бял свят. Интервюто (линк) е на популярната журналистка Мира Добрева и се излъчва в предаването ѝ „Отблизо“, в рамките на проекта „Аз съм Българка“. С главна буква, да, макар това да е правописна грешка. Но кое е по-важно – правописът или патриотизмът? На вниманието на зрителите на обществената ни телевизия се представя неонацистът „Теди Ултраса“. Казват се и двете му имена, но те не са важни за мен в случая. Важно ми е това име – Мира Добрева.

За Мира Добрева събеседникът ѝ трябва да се покаже пред българското общество, защото има много татуировки с Левски. В течение на интерюто става ясно, че повечето от тези татуировки не се отнасят до личността Васил Иванов Кунчев, а до отбора „Левски“, името на който е татуирано дори на един от зъбите на Теди Ултраса, както и от вътрешната страна на долната му устна.

Зрителят на БНТ, освен това, вижда по интервюирания татуировки с пречупен кръст, Мусолини, множество неонацистки символи, някои от тях – забранени според самия интервюиран, името на неонацистката организация Blood and Honour („Кръв и чест“), забранена в някои държави, и прочее интересности. Научаваме, че Теди Утраса има и две татуировки на пениса.

Мира Добрева не пропуска да отбележи как те се уголемяват, когато първичният полов белег на интервюирания е във възбудено състояние. Видът им е спестен на зрителя, за разлика от татуировката на задника, която виждаме в цялата ѝ прелест.

Мира Добрева интервюира татуирания мъж с детинско любопитство и чистосърдечност, пипа го, радва му се. За нея татуировките му, освен белег на патриотизъм, са и израз на неговата свобода. Ни повече, ни по-малко. Все едно никога не е чувала, че това, което показва, е освен откровен неонацизъм, и незаконно:


„Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология (...) се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева“ (чл. 108 от Наказателния кодекс, по който член дори има присъди).

А може и наистина да не е чувала. Ама работодателите ѝ не знаят ли? Един редактор не се ли намери да забележи?

Прелюбопитно е да се види това интервю и в контекста на цялото предаване (линк). Научаваме, че след като завършат училище, много хора забравят за Левски и националните ни герои. Защото вече не ги водят на екскурзии по техните стъпки и не им говорят за революционните комитети. Затова някои си татуират ликовете на Левски и Ботев – за да са винаги до сърцето им и да не ги забравят. (Вече знам какво да правя с формулите по статистика, които все не мога да запомня – ще си ги татуирам.)

Добре че беше един от участниците да каже, че да обичаш родината си не значи да мразиш мюсюлманите и т.н., защото водещата Мира Добрева нямаше да се сети.

После в предаването следваше въпросното интервю с Теди Ултраса, което беше последвано не от критичен коментар, а от реклами и... сменяне на темата.

По-нататък, до края на предаването, се лееше национализъм с патос, напомнящ честванията по повод 1300 години България през 1981. Е, тогава пречупените кръстове бяха забранени не само на хартия. Което не е оправдание за тоталитарния режим – то не попречи по негово време да се извършва етническа асимилация (на роми, турци, помаци), кулминирала в етническото прочистване на българските турци и практическото депортиране на стотици хиляди от тях през 1989.

Да, знам, че национализмът е модерната политическа идеология в България (и е във възход и на други места). Знам, че почти всички партии и коалиции, регистрирани за предстоящите парламентарни избори (с изключение на коалицията между „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“) се заиграват с национализма. Но каква е ролята на медиите в случая? Още повече – на обществената телевизия? Дали БНТ трябва да „търчи“ дори пред най-фашизоидните от представените във властта партии, указвайки в каква посока да се развива политическият живот, или да очертава картината на общество, в която има място за всички негови групи, които не искат да отнемат правото на съществуване на останалите?

Надявам се това предаването на Мира Добрева от 19 февруари 2017 г. да не остане без последствия – за нея лично, както и за БНТ.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.02.2017 г.

Образователен ценз и познаване на Конституцията


Реформаторският блок очевидно се готви за коалиция с националистите в парламента. Можеха даже да я направят предизборна, че всичко да е ясно от самото начало. Коалицията с Български демократичен форум и партията на Светльо Витков обаче е по-ефектна. Участниците в нея изглеждат точно на мястото си.

За друго ми е думата обаче – за идеята на РБ необразованите да не могат да гласуват. Според доскорошния депутат и настоящ кандидат от листата на РБ Антони Тренчев

„Всеки български гражданин има не само права, а и задължения. Не би трябвало да можеш да гласуваш, ако не можеш да четеш."

Говоренето за задължения винаги изглежда достойно за душата. В кой нормативен документ обаче пише, че грамотността е задължителна?

Според Конституцията на Република България


„Всеки има право на образование.“ (чл. 53, ал. 1)

Право, а не задължение. В ал. 2 на същия член е спомената думата „задължително“, но в следния контекст:


„Училищното образование до 16-годишна възраст е задължително.“

Според главите в РБ, както и според други националистически глави, това (ако са го чели), означава ни повече, ни по-малко, че образованието е задължение. Има обаче един много важен въпрос:

На необразования ли е задължението да се е образовал?

На 16 един човек е непълнолетен. Следователно той не може да бъде държан отговорен, ако е останал без образование, а още по-малко да бъде лишаван от избирателни права заради това.

В Конституцията пише и друго:


„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ (чл. 2, курсивът – мой)

Извод? Под призива за ограничаване на избирателните права заради неспазени „задължения“ се крие не друго, а най-обикновена дискриминация. Ако едно дете не е получило възможност да упражни правото си на образование, дайте да му ограничим и избирателното право, когато навърши пълнолетие.

Затова заявявам:


Всеки политик следва да има не само идеи, но и минимум обща култура. Не би трябвало да се кандидатираш за депутат, ако не познаваш Конституцията.

Да, и ще гласувам за ДЕОС (в коалицията на „Да, България“ с тях и „Зелените“) – в ДЕОС дискриминация и популизъм няма.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.02.2017 г.

Фризерът с изненади на татко

Предполагаем кефал от фризера на татко

Татко беше оставил фризер, пълен с риба. Животът продължава и рибата е добре да бъде изядена, а не изхвърлена. Затова вземам по някой и друг пакет, когато ходя в апартамента му. После го прибирам в камерата вкъщи и при удобен момент го готвя.

Интересното е, че не я ясно какви са рибите. Увити са в по няколко плика и чак когато се размразят, има шанс да се разбере. Затова винаги има елемент на изненада.

В първия пакет например предполагах, че има глави за супа. Оказаха се две риби за печене. След ровене в интернет заключих, че най-вероятно са кефал.

Вторият пакет беше абсолютно безформен, дори не беше ясно дали в него има риба. Оказа се филе от бял амур.

За третия пакет бях почти сигурна, че е някаква риба за печене. Оказа се глава и половина за супа. Затова в момента на печката се вари рибена супа.

Татко беше човек, който никога не знаеш какво ще ти сервира – и в прекия, и в преносния смисъл. И продължава да бъде такъв, дори когато вече го няма.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.02.2017 г.

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.01.2017 г.

Кока-Коледа 10 (на патерица)



Вчера внезапно се сетих, че съм пропуснала ежегодната порция коледен минимализъм. И така съм попречила на рубриката Кока-Коледа да навърши цели 10 години. Как лети времето...

Затова реших да отбележа юбилея на патерица. Чудех се коя снимка да подбера. Накрая избрах една, която направих на 21 декември, в един от най-трудните моменти от живота си. И която е свързана с причината, поради която за първи път забравих Кока-Коледата. Не е точно минимализъм, извинявам се за което.

Та, макар и на патерици – весела Кока-Коледа!

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?