Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

19.01.2016 г.

R.I.P. Мишел Турние



Мишел Турние е любимият ми писател. Починал е вчера, на 91-годишна възраст.

В момента нищо повече не мога да кажа. Знам, че никой не е вечен, но ми е много мъчно. За пореден път преживявам януари като месец на смърт. Въпреки че вече имам достатъчно причини да свързвам този месец и с хубави неща.

И понеже сега нямам дар слово, ще почета Турние с вече казани неща.

В Читанката можете да прочетете две негови книги - сборника с разкази "Дивият петел" и първия му роман - "Петкан или чистилището на Пасифика".

А ето какво съм писала вече за и около Турние:

Диалектика на портрета, с позовавания на Мишел Турние - в електронното списание NotaBene.

В блога (като основна тема на публикацията):

Петкан, или любов от пръв поглед в книжарница (разказ как съвсем случайно открих Турние като ученичка).

Паралели на обърнат прогрес (възхитителен паралел между Турние и Умберто Еко, който открих).

рани от нощ (за красотата на една грешка).

В блога (споменат повече или по-малко между другото):

За Григор и устойчивото развитие

Моите цветове (синестетично)

Общуването и културата не са престъпление

"Уникалното, типичното, самоубийството и световната литература" (историята на едно заглавие)

Реификация 2.0

Точно преди един месец ("И той стана и си тръгна.")

Не било чай за двама, най било език за трима (или: истинската същност на грехопадението)

Абел Тифож по пътя към Катин



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Няма коментари :

Публикуване на коментар