Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.07.2015 г.

Спокойствие и само спокойствие


Миналото лято се случи да съм повече от седмица сама на море. И помня, че ми беше тъпо, все търсех приятели да се виждаме. Тъпо ми беше и на плаж сама да ходя, и из града сама да се разхождам.

Тази година пак стана така, че съм повече от седмица сама на море. Този път обаче ме е обзело едно такова блажено спокойствие. Добре ми е със себе си и при себе си. Да се разхождам сама, да плувам сама към 8-9 вечерта, когато вече няма почти никой на плажа, да решавам кога какво да правя, да готвя, да ям и т.н. Да търся приятели не защото имам нужда, а защото са приятели. Или защото има повод. Да си седя сама в музикалния клуб, който е на има-няма минута от морското ми вкъщи, и от време на време да се включвам с някое парче на баса.



Същевременно посвършвам работа и за "Маргиналия", както обикновено. Приятно ми е да поработвам, да хвърлям по едно око на морето през прозореца (гледката се вижда на първата снимка, камерата на телефона преосветява морето, когато искам да хвана и масата) и да слушам гларусите. Само да не бяха толкова шумни хората от магазина отдолу и техните гости-кибици, но дори непрекъснатото каканижене под балкона не ме дразни вече.

Дори спя добре (което наистина е новина).

Опитах се да си спомня кога за последен път съм била толкова спокойна. И не успях. Помня края на 2007, когато със сигурност трайно престанах да бъда спокойна. Преди това... губи ми се.

Не знам дали това е спокойствие пред буря, или само спокойствие. Но ми харесва. И не ми се излиза от него. Ще му се радвам, докато го има.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19.07.2015 г.

"Жендов" - подлезно



Видях снимки на новия облик на бившия си служебен подлез още преди няколко седмици. Наскоро имах път натам, та нащраках и аз няколко. Споделям ги в блога в контекста на завършилата реконструкция на бул. "Витоша".

Хубавите неща в градската среда на София не са тези, които стават с височайши градоустройствени идеи и много пари. Напротив, те в повечето случаи са дело на младежи ентусиасти и се промъкват някак между кичозното залитане към ретрото (напримар лампите на "Лъвов мост" и "Витошка"), малоумните плочки (тук списъкът ще бъде дълъг), обсесията по кръговите движения (да направим кръстовището на Лъвов мост кръгово, а това на Руски паметник - още по-кръгово), абсурдните архитектурни конкурси и т.н.

Подлезът на "Жендов" е решен музикално. Дали заради прекрасния китарист Атанас М., който често свири там джаз, не знам. Но в подлеза дори може да се научите да играете хоро:




И да се качвате и слизате по клавиши на пиано:



Ето още няколко снимки - за оправяне на вкуса от "обновената" "Витошка":


















Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.07.2015 г.

Блогърка


Въпреки че почти не пия кока-кола, тя пак намира начин да ми напомни за себе си. И, най-вече, че си занемарявам блога :-).

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?