В превод от английски:
Учителят: Можете да ме наричате, както искате - "сър" или "Стоян".
Аз: А може ли "Капитане, мой капитане?"
Учителят: Да, но ще трябва да носите униформа.
Така протече запознанството ми със Стоян Бабалев, който ми преподаваше английски в ИЧС. Преди малко получих анонимен коментар в блога, че днес е починал. Потърсих повече информация и в сайта на Софийската математическа гимназия, където работеше той, намерих съобщение за смъртта му. Щял е да стане на 52 години само след няколко дена, на 26 ноември.
Бабалев беше от онези немного преподаватели в живота ми, които съм обичала, защото са ме провокирали и вдъхновявали. В негова чест прекарах рождения си ден, пишейки домашно в стил Кърт Вонегът. Ядосвах му се, че е демотивиран и не изисква достатъчно от нас, а той ми отговаряше, че само на мен от курса ми се пишат домашни.
Разказваше, че си е купил къща в Суходол и какво удоволствие му доставя, след като толкова дълго е живял в апартамент, сутрин да си пие кафето и да преглежда интернета в градината.
Идеше ми отвътре да го наричам "Captain my captain", както в "Обществото на мъртвите поети", но след шегата му за униформата не посмях.
Снимката свих от акаунта му във Facebook. Ако това оскърбява някого, ще я сваля. Но такъв го помня - пушещ в двора на ИЧС през почивките, със замислен, иронично-благ и уморен от живота вид.
Имал е семейство и деца. Ако четат това, моля да приемат моите съболезнования. Както и учениците, колегите и приятелите му, които са го обичали.
Това блогнах за Бабалев, след като ми стана учител: Английският и аз: второ действие.
А ето и домашното ми в стил Вонегът, което написах на рождения си ден вместо купон: 38 (Домашно по английски език).
Тези дни нещо се бях присетила и доста мислех за него. Чудех се дали да го потърся някой път. А то...
Почивай в мир, o captain, my captain.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар