Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

16.05.2015 г.

Предложение за мода



От доста време насам си мисля - почти всичко в модата преживя римейк, освен... забрадките. Всъщност имаше опит за мода със забрадки преди десетина или не помня колко години, но те бяха едни такива минималистични, направо зачатъчни.

Защо почти всичко в модата се повтаря, а още не сме подносили забрадките на бабите и прабабите си (или тяхна модернизирана версия)? От доста време насам забрадките се идентифицират с исляма. Като се замисля - доколкото виждам жени със забрадки, те са все мюсюлманки (изключвам някои баби, предимно на село). Може би дизайнерите, които определят каква ще бъде модата, смятат, че един ренесанс на забрадките ще изглежда като реверанс към исляма. Пък дизайнерите са светски люде, не искат да ги идентифицират с такива работи.

Хората, които идентифицират забрадките с исляма, не държат сметка, че покриване на женските глави има и в християнството. И до ден днешен се практикува покриване на главата при влизане в някои църкви например, а някои по-радикални видове протестантство препоръчват жените да ходят със забрадки. Независимо от това, през 60-те години например забрадките са напълно светски моден атрибут.


Един лек шал на главата през лятото може да стои много красиво. И да предпазва хем мозъка от слънчасване, хем косата - от сплескване. И да се слага по много различни начини. А ако слънцето се скрие и задуха вятър, просто да го свалите от главата и да го наметнете на раменете си. Или да увиете врата с него. И през другите сезони шал като забрадка може да е алтернатива на шапката.

Освен практичността и шика, една мода на забрадките ще носи и социални послания. Модата често носи такива послания, но рядко си даваме сметка за това. Скоро след атентата на 11 септември 2001 и последвалата война в Ирак например станаха модерни камуфлажните дрехи. Когато критиката срещу тази война започна да звучи по-мощно, към камуфлажа се добавиха и цветя, което беше преход към миролюбиво-хипарска мода с шарени дрехи на цветя.


Ако забрадките станат на мода, това няма да е реверанс към исляма, нито към която и да е религия. Тази мода обаче ще носи послание, че не трябва да се нагнетяват страхове заради нечия религиозна и културна принадлежност. Че не трябва да ограничаваме избора си заради предубеждения, които по същество са политически. Че не е толкова страшно да живеем в шарен свят. Че не са важни външните белези (дрехи, забрадки и прочее), а смисълът, с който ги пълним. Колкото повече се носят забрадки като моден атрибут, толкова повече ще отслабва натовареността им като религиозен символ.

Замислете се - консервативните религиозни общности са и против минижупа. Има такива (например ислямски, но не само), които изискват тялото на жената да е покрито практически до петите. Но поради това модната индустрия не се е отказала от дългите рокли, нали? Не се водят дебати дали дългите рокли са посегателство върху женската свобода. Като се носят дълги рокли, защо да не се носят и забрадки?

И така, обявявам модата на забрадките за открита. Ако искате да освободим забрадката от контекстите, с които е натоварена, добре сте дошли да се присъедините!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар