Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.08.2014 г.

Спомен за Валери Петров



Има много хубави неща, с които да запомним Валери Петров.

Моите съболезнования за близките му. Първата ми мисъл е за прекрасната Бояна Петрова. От отдавна не съм ходила в любимата ми книжарница "Нисим". Сега имам повод да отида. Не за да натрапвам съболезнованията си, които може би никому не са нужни. А защото островите на човешкото стават все по-малко. И затова трябва да се пазят.

"Един снимачен ден" е филм по сценарий на Валери Петров, който харесвам. Приятно гледане!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15.08.2014 г.

The Mussel Woman



От отдавна не съм блогвала на тема "бас", но продължавам да посвирвам (за мързел като мен е силно казано "свиря"). С Янко Бръснаря дори направихме парче - още през зимата, но снощи беше първият му запис на видео. Казва се The Mussel Woman. Янко всеки път обявява парчето като мое, което не е съвсем вярно. Мои са текстът и по-голямата част от бас линията. Музиката си е на Бръснаря, а една песен е най-вече музика, все пак :-).

Изпълнението на записа не е перфектно, не е да няма грешки, но като цяло става. Ето го и текста:

She's a mussel woman
She's my cup of tea

She's my cup of tea
She needs no sugar
She needs no lemon either
Pure energy she is
She burns my fingers
And makes my cells explode

She's a mussel woman
Don't cook her flesh
If you respect a mussel
Eat it fresh

She's my piece of chocolate
She needs no milk
No nuts and raisins either
She travels in my veins
She flows into my brain
With red hot chili peppers

She's a mussel woman
Don't cook her flesh
If you respect a mussel
Eat it fresh

Лирическият герой изразява по двусмислено еротичен начин отношението си към три продукта, които особено много обича да консумира: сурови миди, зелен чай без захар и черен шоколад с люти чушки. Или релацията на причинност е обратна? Кой знае какво е искал да каже авторът...

Приятно слушане!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13.08.2014 г.

Яне Дачков

Явор Дачков е новият Яне Янев. Вече не толкова нов, впрочем. Още преди години у него незнайно как попадаха разни флашки и съдържанието им се публикуваше във вестник "Галерия".

За заместник на Яне по компромати се беше кандидатирал Бареков, но вече комай няма кой да желае услугите му.

Сега Дачков се е заел с евтини компромати, за разпространяването на които използва "Гласове".

Първо научихме, че Христо Иванов не трябвало да бъде министър, защото биографичната справка на сайта на неправителствената организация, в която работи, не била актуална. Пишело, че има адвокатска правоспособност, пък той не си бил плащал членския внос. А че не е станал министър в качеството си на адвокат, а заради дейността си в неправителствения сектор - ами това е дребна подробност...

После научихме, че кандидатката за негов заместник Аглика Адамова не е достойна за заместник-министърски пост, защото е дъщеря на баща си, а за баща ѝ се чуват лоши работи. През 21 век още има хора, които съдят другите според това, кои са родителите и роднините им. Може би според Дачков трябва да се върне социалистическия вариант на автобиография, който започваше с произхода на родителите, а постиженията на личността, ако изобщо ги имаше бяха сбутани в края.

Тъй като долнопробността на компроматите в "Гласове" се увеличава заедно с количеството им, скоро може би ще научим пикантерии за нечий интимен живот. Важното е кал да има.

Много тъжно ми става, когато умни хора играят мръсни игри.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8.08.2014 г.

Какво не е защита на човешките права



Прекарвам лятото си активно - в свирене, Marginalia, разходки, виждане на приятели, ако остане време и няма мъртво вълнение - и плуване. Приятели ми се карат, че съм занемарила блога. И с основание - пропуснах дори да отбележа първите му седем години, които се навършиха на 19 юли. И продържава нищо да не ми хрумва. Но знам, че ще е до време - все пак, този блог продължава да си е единственото само мое онлайн място.

Но докато продължавам да не се сещам какво да блогна, ми се ще да споделя нещо, което писах за Marginalia и излезе днес. Казва се "Защитата на човешките права не е...". Много неща, които смятаме за хубави и важни, подвеждаме под рубриката "защита на човешките права", а те не са точно това. А от подвеждането има и следствия. Та ще ми е приятно да прочетете и да поприказваме по темата.

А снимката на динята с лодката от пазара в Поморие няма нищо общо с темата. Тя е за настроение :-).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?