Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.06.2014 г.

Както правят всички тия дни...



Слънцето замина
някъде в чужбина,
както правят всички тия дни.

Тая година ще има
само есен и зима:
мрачната прогноза погледни.

(Листче, залепено в трамвай №10.)

След "Моята мила е тъжна песен" отново попадам на анонимна градска поезия. Мило.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

21.06.2014 г.

Омраза и фрустрация в София

Вчера мислех само да постна тук линк към коментара си за прайда в Marginalia и да не пиша отделен пост. Междувременно обаче организаторите на София Прайд го отложиха за по-късна дата в знак на съпричастност към трагедията във Варна и региона. Въпреки че по този начин губят част от и без това малкото пари, които са събрали за провеждането на събитието. И въпреки чуждестранните гости и всички, дошли специално за парада от страната и чужбина.

Но да не помислите, че поради това е отложен и анти-гей парадът? О, не - той ще се проведе, и още как. Няма да се нарушава създадената стройна организация, я! Тъй, де - пари са давани, групи са организирани, пристигнали са от разни места от страната в София. Е, концертът ще се поотложи, за да имат повод патриотичните младежи пак да ходят на София в деня, в който ще има прайд.

И какво излиза? Хората с различна сексуална ориентация и онези, които ги подкрепят, показват уважение към една национална трагедия. Въпреки че им е ясно, че когато някой стане жертва поради различната си сексуална ориентация, не само национален траур няма да има, ами близките не могат да се надяват и на справедлив процес. Но отлагат прайда заради нормалното човешко чувство на съпричастност и солидарност. Докато участниците в анти-гей парада, които се смятат за патриоти и за които различните са национални предатели само защото са такива, поставят омразата и финансовите си интереси над отечеството.

Затова днес София ще гъмжи от ултрасчета, скинарчета и тям подобни елементи, които са дошли от цялата страна да трепят гейове, ама виж ти - гей парад няма. Кофти.

Това се нарича фрустрация. Цитирам Уикипедия:


Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Проявява се най-често под 3 форми:

  1. агресия - когато човек "експлодира";
  2. регресия - когато човек не е в състояние да избухва и таи всичко в себе си;
  3. ресигнация - избухване в сълзи.

Характеризира се с двигателно безпокойство, апатия или агресия. Фрустрацията се дели на два вида:

  • псевдо-фрустрирано поведение - частична загуба на контрол, но остава целесъобразно и регулирано;
  • действителна фрустрация - без контрол, ограничено осъзнаване на действията.

Затова е желателно да внимаваме днес в центъра на София - ултрасите и подобните елементи не са известни с опитите си за самоконтрол, а по-скоро с обратното.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.06.2014 г.

40

Селфи на 40.

Днес ме попитаха: "Нали няма да изоставиш блога си?" И ми предложиха да блогна за нещо, което не е политика. Та се сетих, че възнамерявах да блогна по повод на кръглия си рожден ден. И забравих... Затова - на патерица - ето пост по повод рождения ми ден:

На 40 съм загубила наивния оптимизъм, който притежавах на 35. (Загубих го преди три години и половина, всъщност.) Преди живеех с нагласата, че всичко може да стане по-добре. Сега знам, че има неща, които не могат да се поправят, променят, върнат.

На 40 знам, че ако истински искам нещо, може да опитам да го реализирам. А не цял живот само да си мисля, че го искам. Защото имам само един живот и той се изнизва, без да го усетя. Знам, че ако пропусна една възможност, после може да не ми се случи отново.

На 40 знам, че да осъществя това, което искам, има последствия. Знам, че освен желаните последствия, има и нежелани.

На 40 знам, че да не осъществя желанията си, също има последствия. И желани, и нежелани.

На 40 знам, че последствията от това да осъществя или да не осъществя това, което искам, засягат и други хора. И че съм отговорна.

На 40 знам, че хората сме изключително крехко нещо.

На 40 вече невинаги знам кое е правилно. Не съм убедена в моралната си правота. Не смея да раздавам присъди.

На 40 нямам мъдър съвет, който да ви дам. Бъдете щастливи. Така, както го разбирате.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?