Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

20.05.2014 г.

Marginalia, или понякога мечтите се сбъдват



Обмислях пост, в който да кажа какво е Marginalia, но междувременно сайтът успя да стане популярен за отрицателно време.

Преди известно време стигнах до извода какво ми се прави - пише ми се в интернет сайт, който е посветен на човешките права. И в който пишещите не зависят от нищо друго, освен от ценностите, които ги обединяват. Да не зависят дори от организации, проектни приоритети и такива неща (не че организациите и проектите са лошо нещо, но не имат свой дневен ред, свои приоритети). И като стигнах до този извод, помислих и си казах - не, няма и в обозримо бъдеще не може да има такова нещо в България.

И изведнъж - не щеш ли - получих възможност не просто да се включа в екипа на такъв сайт, а да бъда сред създателите му, да се окажа и кръстник. И да съм с такива прекрасни хора и умове като Юлиана Методиева, Татяна Ваксберг, Емил Коен, Жана Николова, Митко Новков, Марта Методиева... Не се е налагало Юлиана да ме убеждава - в момента, в който ми каза, че ще ме потърси (и без да имам представа с кои хора ще се окажа в един екип), се изпълних с надежда, че точно за такова нещо ще ме потърси, и моментално казах "да".

Затова от известно време насам си пренебрегвам блога - треската Marginalia ме е обхванала почти изцяло и поглъща огромна част от времето, което преди това беше "свободно" за блогърстване. Но се надявам, че с Marginalia ще влезем в ритъм, защото блогът все пак си е единствено-моето-онлайн-място.

Е, има една подробност - Marginalia се прави без финансиране. Без финансиране означава без пари. Не смятаме това положение да остане така завинаги, но и нямаме никакви конкретни планове за финансиране все още.

А прекрасното ни лого, за което иначе биха ни взели едно 500 лева, е подарък от прекрасния приятел Лъчезар Георгиев. Който също го направи, защото хареса идеята. (Направи и фона с червените точки на горното изображение специално за страницата на Marginalia във Facebook.)

И точно това е най-красивото в цялата история - в България има хора (сред тях и много добри и уважавани професионалисти), които са готови да правят нещо (нарочно избягвам думата "проект", защото тя вече има други конотации) ей така, заради смисъла, без да изискват да им се плаща за това.

Marginalia тръгна в четвъртък вечерта, а страницата във Facebook вече има близо 780 "почитатели". Радвам се, че не съм била права - не само има хора, на които им се пише за човешките права, а и такива, които имат нужда да четат качествени текстове, написани с уважение към човешкото. Има надежда, значи.

На сайта пише: "Marginalia сте и вие, ако четете, споделяте, участвате, популяризирате." Ще се радвам и ще съм благодарна, ако правите някое от тези неща. Пари за реклама, както можете да предположите, нямаме.

Между другото, забелязахте ли, че Marginalia си има marginalia, тоест - бележки в полето? Мастилени петна и латинската поговорка "Audiatur et altera pars" - "да чуем и другата страна".



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Успех, Светле! На теб и на сайта ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Успех на сайта. Прочел съм вече няколко статии с удоволствие и очаквам с нетърпение и новите публикации.

    ОтговорИзтриване