Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

31.05.2014 г.

#ДЕОС



ДЕОС е партия, която възникна от протеста, идеята се роди сред активисти на "Протестна мрежа" - Жюстин Томс, Дарин Стойков и други. ДЕОС определя себе си като либерална партия, което е една от причините да печели симпатиите ми. От години говоря, че има нужда от истинска либерална партия - такава, която да се бори за човешките права да изразява интересите на голяма група свободомислещи хора, които понастоящем са политически непредставени. Макар и да членуват в партията на европейските либерали АЛДЕ, нито ДПС, нито НДСВ са либерални партии в строгия смисъл на думата. В закрепостяването на избирателите ти в определен традиционен начин на живот няма нищо либерално. Нито в наследствената харизма.

Гласувах за Реформаторския блок с ясното съзнание, че това е единственият начин в европарламента да влезе някой, който не е мафиот. РБ обаче в огромна степен проигра енергията на протеста. Като не се осмели да убеди протестиращите, че имат нужда от политическо представителство и че това не означава някой да ги "яхне". Като не заемаше позиции по сериозни теми. Като се занимаваше най-вече с това кой къде да бъде в листата. И смята за голяма победа, че вкара един човек в Европейския парламент. А можеше много повече, ако действаше адекватно.

Гласувалите за Реформаторския блок в честна борба избраха Светослав Малинов. Малинов е умен човек, но с подчертано консервативни християндемократически убеждения, ужасно различни от моите. Не мога да разчитам, че в ЕП ще защитава ценностите и интересите ми.

Ще държа ДЕОС под око. Ще давам идеи, ще правя предложения, ще ги критикувам. (Надявам се да носят на критика повече от родните "демократи", които се сърдят и на добронамерените опити да се покажат недостатъците в Реформаторския блок.) Тепърва ще преценя кога и дали да гласувам за тях. Една от причините да са ми симпатични е... защото са симпатични :-). Но се надявам, че, освен симпатични, ще бъдат и сериозни. Защото имаме нужда от политика.

ДЕОС се учредява днес, на лятната сцена в Борисовата градина, от 18 часа.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


20.05.2014 г.

Marginalia, или понякога мечтите се сбъдват



Обмислях пост, в който да кажа какво е Marginalia, но междувременно сайтът успя да стане популярен за отрицателно време.

Преди известно време стигнах до извода какво ми се прави - пише ми се в интернет сайт, който е посветен на човешките права. И в който пишещите не зависят от нищо друго, освен от ценностите, които ги обединяват. Да не зависят дори от организации, проектни приоритети и такива неща (не че организациите и проектите са лошо нещо, но не имат свой дневен ред, свои приоритети). И като стигнах до този извод, помислих и си казах - не, няма и в обозримо бъдеще не може да има такова нещо в България.

И изведнъж - не щеш ли - получих възможност не просто да се включа в екипа на такъв сайт, а да бъда сред създателите му, да се окажа и кръстник. И да съм с такива прекрасни хора и умове като Юлиана Методиева, Татяна Ваксберг, Емил Коен, Жана Николова, Митко Новков, Марта Методиева... Не се е налагало Юлиана да ме убеждава - в момента, в който ми каза, че ще ме потърси (и без да имам представа с кои хора ще се окажа в един екип), се изпълних с надежда, че точно за такова нещо ще ме потърси, и моментално казах "да".

Затова от известно време насам си пренебрегвам блога - треската Marginalia ме е обхванала почти изцяло и поглъща огромна част от времето, което преди това беше "свободно" за блогърстване. Но се надявам, че с Marginalia ще влезем в ритъм, защото блогът все пак си е единствено-моето-онлайн-място.

Е, има една подробност - Marginalia се прави без финансиране. Без финансиране означава без пари. Не смятаме това положение да остане така завинаги, но и нямаме никакви конкретни планове за финансиране все още.

А прекрасното ни лого, за което иначе биха ни взели едно 500 лева, е подарък от прекрасния приятел Лъчезар Георгиев. Който също го направи, защото хареса идеята. (Направи и фона с червените точки на горното изображение специално за страницата на Marginalia във Facebook.)

И точно това е най-красивото в цялата история - в България има хора (сред тях и много добри и уважавани професионалисти), които са готови да правят нещо (нарочно избягвам думата "проект", защото тя вече има други конотации) ей така, заради смисъла, без да изискват да им се плаща за това.

Marginalia тръгна в четвъртък вечерта, а страницата във Facebook вече има близо 780 "почитатели". Радвам се, че не съм била права - не само има хора, на които им се пише за човешките права, а и такива, които имат нужда да четат качествени текстове, написани с уважение към човешкото. Има надежда, значи.

На сайта пише: "Marginalia сте и вие, ако четете, споделяте, участвате, популяризирате." Ще се радвам и ще съм благодарна, ако правите някое от тези неща. Пари за реклама, както можете да предположите, нямаме.

Между другото, забелязахте ли, че Marginalia си има marginalia, тоест - бележки в полето? Мастилени петна и латинската поговорка "Audiatur et altera pars" - "да чуем и другата страна".



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


10.05.2014 г.

Защо ще гласувам преференциално за Виктор Лилов

Виктор Лилов на 6 юни 2010 - деня на митинга в Бусманци за правата на чужденците

За първи път през живота си ще гласувам за някого, за когото нямам никакви съмнения, че е това, за което се представя - Виктор Лилов (№ 7 в бюлетината на Реформаторския блок). Този пост представлява опит за позитивна предизборна агитация, при това - непоръчана от кандидата, който хал хабер си няма, че смятам да пиша за него.

Запознах се с Виктор - първоначално виртуално - в началото на 2010 година. Той ми писа мейл. Поводът беше, че разказах в блога за песента приятеля без документи Ола Keep on Walkin'. Виктор се представи като музикален продуцент, имаше идеи за публичното представяне на Ола. Завързахме приятен спор. Рече, че не му предлага договор, но все пак му даде шанс да пее на живо с музиканти от неговия лейбъл. Не се стигна до траен ангажимент най-вече защото Ола беше с различна нагласа, но това е друга тема.

След първото писмо на Виктор Лилов го гугълнах. Така разбрах, че е продуцент на "Месечина мюзик" - лейбъла на Ибряма и и на ромския оркестър "Карандила", както и Музикално учелище "Надежда", от което са много от участниците в "Карандила Джуниър". И че е бил радиоводещ в RFI.

Продължихме да общуваме, защото се оказа, че имаме много общи неща - и двамата се борим за правата на бежанците, чужденците, малцинствата, само че Виктор го прави от доста по-дълго време от мен. Затова съвсем естествено го поканих в инициативния комитет за митинга за защита на чужденците пред Бусманци (онзи злополучен митинг, който се запомни с побоя в трамвай 20) и Виктор също толкова естествено прие.

С Виктор все сме заедно "от едната страна на барикадата" - било по протести - против расизма, ксенофобията, против ACTA, против правителството на Орешарски, било с позициите ни, изразени в социалните мрежи и в лични разговори.

Правило ми е впечатление, че когато е можел да помогне за някаква кауза - или дори само чисто човешки да помогне - Виктор винаги е правил всичко по силите си, независимо дали в момента е в чужбина, дали може физически да се включи и т.н. Пиша във Facebook статус, че много спешно ми трябва диктофон, и след минути получавам съобщение от Виктор, който не можел да ми даде диктофон лично, но намерил журналистка, която дори не ме познава, и я навил.

Заедно със съдружника си от "Месечина Мюзик" Йордан Йорданов, Виктор Лилов създаде издателство Black Flamingo Publishing, в което се публикуват книги, голяма част от които са свързани по един или друг начин с човешките права. Издателството дори си има LGBT поредица. Тъй че и по отношение на LGBT правата с Виктор сме "от едната страна на барикадата".

(И в музикално отношение се оказа, че имаме общи неща - и двамата харесваме прогресив рок и сме фенове на Peter Hammill, дори заедно опитвахме да го докараме в България, но това няма отношение към политиката.)

И когато Виктор публикува в страницата си във Facebook принципните си позиции по отношение на редица въпроси, съм убедена, че действително мисли така, и че в Европейския парламент би се борил да ги отстоява. Понеже цял живот това прави, където и да е, в което и да е от поприщата си.

"Принципните позиции" на Виктор Лилов обхващат много теми - за държавната администрация, прозрачността, следенето, свободния софтуер, наркотиците и т.н. Ще се радвам да ги прочетете, но тук ще цитирам това, което най-много ми хареса:


Малцинства

- всяко човешко същество има право на равенство пред закона и справедливото третиране като физическо лице, отговорно за собствените си действия. Недопустимо е каквото и да било налагане на «предпочитания» или дискриминация по отношение на раса, пол, вероизповедание, сексуална идентичност, социален произход или етническа идентичност, независимо дали се извършва от частни лица или (особено) от правителството.

- единствените справедливи закони са тези, които не правят разлика между “черни” или “бели”; “мъж” или “жена”; “гей” или “хетеро”.

- когато хората използват фанатизма (религиозен, расов, сексистки и какъвто още се сетите) като извинение или оправдание за свои действия, това означава, че като общество не сме успели да убедим тези хора, че подобни действия представляват престъпление, за което трябва, или би трябвало, да има наказание. Всеки израз на омраза към другия, различния, не представлява и няма как да бъде част от свободата на словото, защото така всъщност се отнема свобода, потъпква се свободната воля на индивида.

Имиграция

- концепцията за “крепостта Европа” се превърна в неизменна част от представата за Европейския съюз. Тази идея се превърна в символ на една неясна, двусмислена европейска политика. От една страна, европейските институции и държавите членки насърчават либерализма и демокрацията, като настояват за индивидуални свободи и граждански права, както и създават гаранции за свободата на пазара, свободата на движение и на труд. От друга страна, Европа има рестриктивна и антилибералната имиграционна политика изразена чрез система от гранични патрули и центрове за задържане, които се използват за ограничаване на имиграцията в Европейския съюз. По този начин ценности като правата на човека, върховенството на закона и добрите нрави са в противоречие с прилаганата имиграционна политика.

Защита на данните. Следене.

- защита на свободата и разширяването на гражданските права е моя основна мотивация.

- прозрачна трябва да е държавата, а не гражданите ú.

Виктор Лилов ще стои добре в Европейския парламент - владее немски и английски (и назнайва арабски, което там едва ли ще му трябва), не е склонен към екцесии, нито към простотии, умее да се държи адекватно в различни публични регистри, сфери и ситуации (което доста наши политици не го могат).

Знам, че много от избирателите на РБ с по-консервативни ценности няма да го припознаят за свой кандидат. От друга страна обаче, Виктор Лилов има потенциала да привлече либерално настроени хора, които иначе не биха гласували за РБ.

Знам и че е голяма вероятността да гласуваме за Виктор Лилов и да получим Меглена Кунева (при условие, че РБ прескочи прага от 5,8%). Меглена Кунева си има своите кусури, най-вече съм ѝ ядосана, че пропиля хубавия си рейтинг, като се ослушваше и не заемаше позиции, когато трябваше. Но и тя ще стои добре в ЕП - впрочем, повече я бива за европейски политик, отколкото за български.

И все пак, ако повече свободомислещи и свободолюбиви хора гласуват за Виктор Лилов, той има шанс да влезе в Европейския парламент. С тази мисъл ще гласувам за него.

И не, няма да гласувам за Виктор Лилов, защото ми е приятел. Обратното е - Виктор ми е приятел, защото споделя и се бори за тези ценности, които са важни и за мен и за които искам да гласувам.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог