Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.10.2013 г.

Университетът и смисъла



Начетох се на обвинения как студентите, които са окупирали Ректората на СУ, всъщност не искали да учат и не давали на колегите си да учат.

Много е лесно да се обвиняват студентите. Те са най-ниско в йерархията на университета. Не чух обаче да се обвиняват преподавателите, които масово подкрепиха окупацията на университета, че не им се преподава.

Студентите не искат да учат, а техни преподаватели (и то не единици, а много) ги подкрепят. Самият ректор, макар да не одобрява идеята за окупация, споделя исканията, в името на които тя се прави. А тези, които протестират "в подкрепа на студентите, които искат да учат", са... мутри и неонацисти.

Брей, защо се получава така? Скинарите ли са най-жадни за наука и знания в тази държава? Надали.

Тук противниците на протеста против настоящите правителство и парламент вкарват в обращение друга конспиративна теория - че студентите всъщност са манипулирани от преподавателите си, които политизират протеста и, съответно, окупацията. Да, ама не - има някои подкрепящите студентите преподаватели, които са с изразени (десни) политически позиции, но те съвсем не са всички. Някои от тези преподаватели дори са с леви убеждения.

Тогава? Ако студентите "не искат да учат", защо толкова преподаватели ги подкрепят?

Университетът не е просто бюрократична институция за даване на знания и дипломи. Университетът не е университет без дух. А за да има дух, са от значение базисни неща като свобода и справедливост. Ако преподавател, който публично погази конституцията, наричайки черното бяло, преподава не какво да е, а конституционно право, университетският дух отива по дяволите.

Обнадеждаващо е, че има студенти, които осъзнават това. Но подмяната, която от много дълго време се извършва на комай всички равнища на институционалния живот в България (подмяна на политиката, образованието, здравеопазването и т.н. с техни зомби-имитации) се усеща от преподавателите в много по-силна степен. Поне от тези от тях, които са запазили някакви човешки сетива и не участват доброволно в тази подмяна, а по-скоро насила. Защото няма как да си в системата и да не възпроизвеждаш тази подмяна повече или по-малко.

А от това образованието страда. Страда качеството на знанията, изпаряват се очакванията за справедлива оценка, университетът престава да е пространство на свобода, а става част от общата заблатена вада, която се носи по течението.

Затова всъщност са протестите. Не за дясното или лявото, а за връщането към смисъла. Към смисъла на политиката. Смисъла на институциите. Смисъла на университета, ако щете.

Надявам се, че е ясно защо е видеото към кулминационната сцена от "Обществото на мъртвите поети". Смисълът на образованието не е в учебниците и чиновете. Смисълът на университетът не е в сградата и аудиториите. Когато смисълът е потъпкан, нарушаването на формалните правила (късането на страници от учебника, качването на чиновете или окупацията на сградата) е начин той да бъде припомнен.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

18.10.2013 г.

Реформаторският блок за бежанците

Традиционният Blog Action Day тази година беше посветен на човешките права. Почти съвпадение - на следващия ден Реформаторският блок публикува в блога си декларация по повод на кризата с бежанците.

РБ имаше шанс да излезе с позиция доста по-рано, преди ситуацията да ескалира, и да предложи визия за бежанците, тяхното приемане от обществото и политическите действия спрямо тях. Но - късно (и кратко), но от сърце, както се казва.

В декларацията ми прави впечатление, че става въпрос повече за хуманното отношение към бежанците и необходимостта да се спазва международното законодателство, отколкото за националната сигурност и охраната на границите. Отчитам това като положителна тенденция, като се има предвид негативното отношение на Иван Костов към бежанците, което той проявява от 1999 г. до ден днешен (по въпроса - тук, тук и тук).

Хубаво е, че РБ не се свежда до една личност, била тя и Иван Костов, и че идентифициращото се като "автентично дясно" в България преживява все пак някакво развитие. Антикомунизмът е безразлична, ако не и антипатична, тема, на голяма част от младите и предимно негласуващи хора, които са потенциални "десни" избиратели, но все още се чувстват политически непредставени.

И - за пореден път - става ясно, че настоящите проблеми не са на лявото и дясното. "Лявото" ни правителство подлага бежанците на геноцид, който не става реалност само поради благотворителните акции, а "десният" Реформаторски блок настоява за човешко отношение към тях.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.10.2013 г.

Благодаря на Конституционния съд!

Благодаря на Конституционния съд, че върна енергията на протеста! Трябва да му се признае - справи се с това по-добре от Протестната мрежа.

Жалко - правителството имаше шанс да си иде лятно и красиво, а сега ще си отиде есенно-зимно и грозно. Защото, ако управляващите смятат, че са развили имунитет към #ДАНСwithme, не си дават сметка, че поради действията и бездействията им се задават и други протести, други протестиращи - съвсем не толкова добродушно и художествено настроени.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?