Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

7.08.2013 г.

#ДАНСwithme #Поморие



Близо пет часа по-късно никой не беше развалил акцията. Но - да почна поред.

Както намекнах в предния пост, с Крис замисляхме акция #ДАНСwithme в Поморие. За целта купихме два големи и много дебели картона, флумастери и дебел черен маркер. Първо направихме голям плакат на цял картон (1 метър на 70 сантиметра) и го закачихме на балкона с канапи на няколко места, та да не го отвее вятърът:



От половината от другия картон направихме още два плаката - "Орешарски, вземи поморийско грозде, дай оставка!" и "Ваканцувам, но пак танцувам". Първият беше специално предназначен за паметника с момченцето с гроздето, а втория закачихме близо до шарените пейки.




После отидох да се позанимая с баса, след това плувахме... Към 8 и нещо вечерта отидохме да нагледаме какво става, като бяхме почти сигурни, че плакатите са махнати. За най-приятна изненада обаче те си стояха, хора минаваха, усмихваха се и ги снимаха.

Имаме картон за още два малки плаката. Ще ви държа в течение :-).


п.п. №1. Одеве мина звездата на поморийския театър и ни попита няма ли да си донесем палатки - все на стълбите на читалището клечим. Ами тук е най-хубав нетът, макар тая вечер хич да го няма.

п.п. №2. В предишния пост измрънках, ама днес се появи перспектива да свиря малко на живо в неделя. Стискайте палци :-). А аз ще си налягам парцалите... пардон, пръстите.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.08.2013 г.

Поморийски

Среднощен огън край морето с миди, китари и интересни разговори


От притеснително дълго време не съм блогвала. Дори пропуснах шестия рожден ден на блога. Е, надявам се, че първите му седем години ще отбележа подобаващо.

Първо беше умората от ежедневието работа-протести-работа-протести и т.н. После - отпускането от ваканцията, съчетано с ужасен интернет и опити за спасяване на единствената сцена за рок музика в Поморие, завършили с неуспех.

Имаме флашка с 2,5 гигабайта мобилен интернет месечно, отделно аз имам някакъв нет на телефона, но у нас в Поморие покритието на Mtel е под всякаква критика - понякога се губи и на телефона, какво остава за интернет. Най-приличният вариант засега се явява интернет на стълбите на новото читалище, където се ловят няколко различни свободни мрежи. Само че следобед, защото сутрин там е слънчево. Та в момента клеча на въпросните - вече любими - стълби.



Видеото е правено на Текила Бара, където вече няма да има концерти. Текилата беше емблематично място за музика на живо в продължение на 12 години. Освен местните знаменитости "Артерия"/The Pomorians и бургаски групи като "Силует", там са забивали и "Уикеда", Panican Whyasker, "Обратен ефект" и са свирили и пели още много хора - от професионални музиканти до обикновени фенове, с цяла палитра междинни варианти. Българи, холандци, германци, руснаци... Атмосферата беше достатъчно неформална, така че планирах и аз да се включа с баса тази година, но уви.

Защо вече няма музика на Текилата ли? (Текила Бар има, но с нов собственик и без концерти.) Защото в България, особено в малките населени места, много работи се крепят на лични договорки и обещания. И ако някой за нещо ти се ядоса или просто не му харесваш, е много лесно цялата система от лични договорки, която си приемал за даденост, да рухне. Без дори да можеш да обжалваш.

Но в Поморие има достатъчно силна алтернативна култура. (Тук поморийският ми приятел Жоро Киса би ме поправил - "рокът не е алтернативна музика, чалгата е алтернативна музика.) Надявам се, че тази култура ще съумее да си намери нова планета за жива музика. Ако не това лято - следващото.

А иначе - протести в Поморие видимо няма. Имало е откъслечни опити, доколкото подразбрах. Има планове да променим това. Ще ви държа в течение.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?