Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

13.06.2013 г.

Тук лъвове, там лъвове

Проектът за реконструкция на Лъвов мост

Картичка на Лъвов мост, източник: блог "Стара София"

Лъвов мост днес, източник: Wikipedia.

Като стане дума за Лъвов мост, в съзнанието ми все изплува един смешно-тъжен детски спомен. Бях на 11 и отскоро ходех на уроци по пиано. Уроците се провеждаха в апартамент на "Славейков". Само първия път нашите ми показаха пътя, оттам насетне се оправях от "Младост" до "Славейков" и обратно сама.

Беше един от онези гадни, студени, мъгливи и влажни есенни дни. С присъщата си завеяност съм подминала "Славейков" и незнайно как се озовах пред Съдебната палата. Тогава не знаех коя е сградата, забелязах само някакви лъвове. Очевидно в опита си да се добера до "Славейков" съм тръгнала по днешната "Мария Луиза", защото след известно време пак се озовах пред... лъвове. Кой да гледа, че едното е сграда, а другото - Лъвов мост. В предпубертетското ми съзнание това бяха едни и същи лъвове и не можех да проумея как хем вървя по права линия, хем се въртя в кръг.

Тръгнах да се връщам, докато видях пак... лъвовете. Вече съвсем объркана, дадох кръгом, за да стигна до... лъвовете. След няколко тегела по "Мария Луиза" от лъвове до лъвове реших да подмина едните и да продължа напред (по "Витоша"), докато се озовах при НДК. Там вече вероятно съм изглеждала много разстроена, защото непознат мъж ме попита дали не съм се загубила. Тъй като от ранно детство ми беше набивано в главата "с непознати да не говориш", му трябваше доста време, за да ми преодолее враждебността и да ме упъти да се кача на автобус 76 за вкъщи.

Прибрах се по тъмно и бях посрещната с караница - родителите ми бяха междувременно уведомени от учителката, че съм пропуснала урока. А аз, през сълзи, им заразказвах перипетиите си, повтаряйки: "И тук лъвове, и там лъвове..."

Неизбежно се сещам за тази история, когато чета за проекта за реконструкция на Лъвов мост. Не че има много общо, но това си е личното ми преживяване с лъвовете на моста. И си мисля, че ако след реконструкцията някое завеяно дете пак се загуби в района, няма да се обърка от "и тук лъвове, и там лъвове". Защото няма да може да стигне до Лъвов мост пеша. На практика, може дори да не успее да го види - сврян между помпозни кръгови движения и кръстовища на две нива и без достъп на пешеходци до него.

А не само аз имам нещо общо с Лъвов мост, дори не всички хора, които минават оттам. Лъвов мост е част от историята и културата на София (както и Женският пазар, който предстои да бъде разбутан, но това е друга тема, друга болка... или не съвсем друга?). Мостът е от 1889 година и там са се посрещали важните чуждестранни гости, изграждали са се временни "триумфални арки". Преди поставянето на лъвовете (и доста след това, впрочем) мостът е бил известен като "Шарения мост" и също е бил богат на история.

Когато за първи път попаднах на проекта за реконструкция на Лъвов мост, първата ми реакция беше - "а къде са лъвовете"? Не се виждат лесно с просто око и по никакъв начин не си личи да са смислов център на композицията. По-скоро архитектът се е чудил как да не ги демонтира и накрая е решил да остави трамваите да минават през него, но пешеходният мост в близост липсва. То и тротоарът към него липсва...

Тъй като не мога да го кажа по-добре от архитекта Павел Янчев, цитирам дословно публичния му пост във Facebook:


Новият проект за кръстовище на две нива на Лъвов мост е още един окуражителен жест към всички шофьори в София да използват активно автомобила си в идеалния център на града и да генерират допълнителен трафик там, където той вече не се търпи. Второто 'послание' на проекта е, че мястото на шофьорите е на улицата, а мястото на пешеходците - под земята - последователна политика на Столична община в последните години. Третото послание е, че ако се опитвате да избягате от задръстванията, карайки велосипед, бъдеща София определено не е вашето място.

Всичко това е в контекста на десетки пешеходци и велосипедисти, ранени или убити на пешеходни пътеки и по улиците от превишена скорост, опасни високи прахови нива (на които са изложени 80% от европейците, не само софиянци), в следствие от които в Европа умират около 250'000 души годишно.

Проектът решава временно проблема на автомобилите без да гледа голямата картина на транспорта, публичните пространства, здравословния и нисковъглероден град, историческото значение на Лъвов мост в София. В проекта се поставя ударение на новосъздадените зелени площи, които обаче ще бъдат недостъпни и удавени в прах и транспортен шум от три-лентов път и ще се виждат само на сателитна снимка. Реката, която би трябвало да е в центъра на вниманието като една от малкото природни ценности в района с огромен потенциал за публично пространство, е тотално изкарана извън вниманието и ценностната система на проекта и допълнително маргинализирана.

София изпитва трудностите на всеки друг развиващ се и модернизиращ се град, но е време жителите му да изберат какво бъдеще искат - град на автомобила или град на хората.

Ще ми се в обозримо бъдеще София да има главен архитект, който да осъзнава, че една столица не се състои само от трафик на автомобили, бизнес центрове и молове. Че градът е и култура, и преживяване, и общи места. Че градът е на първо място човешки.

Ще ми се и активните граждани да не протестират само когато се секат дървета (не че е лошо, напротив!), а и когато се унищожават, съсипват или обезсмислят паметници на културата и други места със символно значение за духа на дадено населено място.

Между другото, като сравнявам проекта за реконструкция на Лъвов мост със сегашния облик на района, стигам до извода, че и този път ще се бъдат изсечени дървета. Може би не много на брой, но големи, стари и красиви.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар