Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

30.03.2012 г.

"...и завършва със първа програма"




Орлов мост, София, България, 2012 година.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

27.03.2012 г.

брой до десет


десетичната система
подменя качеството с количество
стъпките
дворовете
пътищата
пръстите
дните
нощите
годините
усмивките
целувките
сълзите
щастието
очакването
истините и лъжите
довежда ги
до точка на кипене
пастьоризира ги в числа
центрофугира ги в статистика
в степен на вероятност
в типичен случай
всичко вече е било и пак ще бъде
успокой се
дишай дълбоко
брой до десет


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.03.2012 г.

Проектозаконът за училищното образование и чужденците

От години водя борба образованието в българските държавни и общински училища да стане безплатно за чужденците. Според сега действащия Закон за народната просвета те имат право на безплатно образование само ако са със статут на постоянно пребиваване, ако идват от държави-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство и Швейцария, или ако са приети с актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби (§ 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета). Макар да не е упоменато в този закон, право на безплатно образование имат и децата-бежанци и търсещи убежище, както и тези с хуманитарен статут.

Какво означава това? Означава, че към момента значителна част от децата-чужденци в България няма достъп до безплатно образование в държавните и общинските ни училища. Това са, на първо място, децата със статут на дългосрочно или продължително пребиваване, ако не са от държави от ЕС и Европейското икономическо пространство и Швейцария. На второ място - децата без документи, които нямат право на никакво образование. А българското законодателство допуска дори в България да се раждат такива деца - като детето на Аревик и Давид, например. Достъпът до образование е от основните права на детето и лишаването от него нарушава куп международни документи, начело с Конвенцията на ООН за правата на детето. Нарушава и Конституцията на България:


Чл. 53 (1) Всеки има право на образование (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Проектозаконът за предучилищното и училищното образование прави стъпка напред в това отношение, но има още какво да се желае:
Чл. 9. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.
(2) Училищното образование в държавните и в общинските училища е безплатно и след задължителната училищна възраст за:
1. българските граждани;
2. гражданите на друга държава членка;
3. гражданите на трети страни:   а) с разрешено постоянно пребиваване в страната;    б) приети по актове на Министерския съвет;  в) приети по международен договор, в който този въпрос е уреден;   г) за които това е предвидено в специален закон. (...)
(4) Извън случаите по ал. 2, граждани на трети страни, навършили задължителната училищна възраст, се обучават в държавните и в общинските училища срещу заплащане на такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Напредъкът се състои в това, че образованието става безплатно за чужденците, независимо от статута им (за тези без документи не е ясно, но се надявам, че и за тях), до 16-годишна възраст (която е и "задължителната училищна възраст"). След това учениците, чийто статут не принадлежи към някой от тези в ал. 2, трябва да си плащат. Проектозаконът продължава да е в противоречие с Конституцията, според която (вж. извадката по-горе) "основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно". Независимо от възрастта, националността и статута.

В различните страни има различни системи на образование, но в България най-масова е системата на средно образование, която завършва с гимназия. В общия случай гимназия се завършва на 19-годишна възраст. Какво става с едно дете, което, когато навърши 16 години, трябва да плаща такси за образованието си от порядъка на 1000 лева на учебен срок? Познавам чужденци, които са прекъснали образованието си по тази причина.

Ако основното и средното образование в държавните и общинските училища наистина е безплатно, това не би трябвало да бъде свързано с възрастта. Напротив, би следвало да има стимули тези, които не са завършили образованието си в обичайната възраст, да го направят след това - във вечерни училища или под друга форма. А щом говорим за чужденци, трябва да имаме предвид, че образованието е сред най-основните средства за интеграция.

Понеже човек няма как да е наясно с характеристиките на имиграционните статути, ако специално не се е интересувал от това или ако не го засяга лично, нека внеса малко уточнения, за да се изяснят практическите измерения на проблема със средното образование за чужденци. Няма да влизам в детайлни разграничения - за повече подробности може да погледнете трета глава от Закона за чужденците в България. Статутите на продължително и на дългосрочно пребиваване са различни, но с оглед на достъпа до средно образование между тях няма разлика, така че за улеснение ще ги разглеждам като едно цяло. Отново уточнявам, че става въпрос само за т.нар. граждани на трети страни, тоест в това число не влизат чужденците от страни от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.

С какво се характеризират статутите на продължително и дългосрочно пребиваване? Те се дават чужденци, дошли с договори за работа в България, студенти, изследователи, бизнесмени и т.н., както и на чужденците, които са от години законно в България, но нямат статут на постоянно пребиваване. "От години" може да значи и десетилетия, практически - цял живот: според законодателството ни държавата не е длъжна да предоставя статут на постоянно пребиваване, ако са изпълнени всички необходими условия, а само "може" да предостави. А неявните критерии за предоставяне често пъти биват доста расистки - чужденци от Африка и арабските страни, например, е много по-малко вероятно да получат постоянно пребиваване, отколкото чужденци от Русия или Украйна, да кажем.

Каква е разликата между статута на постоянно пребиваване и другите, които споменах? За постоянно пребиваване се дава еднократна такса от 1000 лева, след това чужденецът на практика има почти всички права, които имат и българските граждани. При статут на продължително или дългосрочно пребиваване чужденецът преиздава личната си карта всяка година, за което плаща 500 лева. Представете си четиричленно семейство - 2000 лева на година само за лични документи. За сметка на това, същият чужденец няма право на обществено здравно осигуряване и на безплатно образование. В това положение са голяма част от чужденците, дошли да в страната ни да работят или като членове на семейства.

Представете си сега, че в едно такова семейство на чужденци има две деца на възраст 16 и 17 години. Освен 2000 лева за лични документи, семейството ще трябва да намери и към 4000 лева, за да праща децата на училище. Подобни суми са непосилни и за мнозинството от българските граждани.

Какви са перспективите към децата в подобни семейства, ако не са деца на бизнесмени или на високоплатени специалисти, които могат да си позволят такива разходи?

Една възможност е да отидат в чуждестранно училище, ако страната им по произход (или друга страна, чийто език детето говори) има такова училище в града, в който живеят, и осигурява безплатно образование в него. Естествено, мнозинството такива училища са в София. За голяма част от децата няма подобни подходящи училища. А за тези, за които има, рискът подобно образование да доведе до капсулиране на етнически общности не е за пренебрегване. Капсулирането на имигрантски общности по етнически признак е сериозен проблем в редица страни с имиграционни традиции, нека само дам за пример Германия.

Другата възможност е да разчитат на благотворителност, но това едва ли може да бъде масова практика.

Третата, и най-реалистичната, възможност, е децата да отпаднат от училище, когато станат на 16 години, и така да не успеят да завършат средното си образование. Подобно развитие ги обрича на безработица, нискоквалифициран труд и социално изключване. Децата им може изобщо да не стигнат до училище, след като родителите са разбрали, че завършването му е недостъпно за тях. Ако това ще са бъдещите поколения чужденци в България, да не се учудваме, ако след години възникнат проблеми с определени групи чужденци, подобни на проблемите с ромското малцинство. Независимо от рестриктивното законодателство по отношение на чужденците в България, те ще стават повече; по-малко няма да стават.

В заключение - не е проблемът само в това, че проектозаконът за училищното образование нарушава Конституцията. По-сериозният проблем е, че за пореден път се прави политика на парче, без мисъл за въздействието на тази политика, връзката ѝ с други сфери на социалния живот, бъдещето.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.03.2012 г.

Преграждането на Западния парк - в Комисията за защита от дискриминация

Наскоро писах за два преграждането на Западен парк от страна на Столична община, за да се ограничи достъпът на ромите от "Факултета" в него. Скоро след като публикувах тази информация в блога, ми писа Ради - Радослав Стоянов (блогващ като Сталик) с предложение да сезираме Комисията за защита от дискриминация по случая. Ради има сериозен опит в това отношение. В тандем с Добромир Добрев е сезирал КЗД нееднократно. Последната победа на Добри и Ради беше, че извоюваха глоба за Юлиян Вучков заради случай на очевадна хомофобия в предаването му.

И така, разбрахме се с Ради да напишем заедно текста на сигнала до КЗД - аз да нахвърля идеята, а той да редактира и допълни съдържателно, оформи според правилата за подаване на такъв документ, шлифова и т.н. (с което, по мое мнение, се справи блестящо). Ето съдържанието на сигнала, който вече е подаден в Комисията за защита от дискриминация:


До

Председателя на
Комисията за защита от дискриминация
1125 София
бул. „Драган Цанков” 35


СИГНАЛ

от Светла Пантелеева Енчева
и Радослав Светославов Стоянов

Относно: Дискриминация по признак „етническа принадлежност”

Срещу: Столична община


Уважаеми господин Председател,

От публикации в медиите* научихме, че по нареждане на Столична община се извършва изграждане на каменно ограждение, дълго два километра, което да ограничава достъпа на живеещите в квартал „Факултета“ до Западния парк. По данни на медиите от съоръжението са изградени вече 300 метра. Като причина за изграждането му се сочи практиката на незаконно изсичане на дървета в парка от страна на роми, които живеят във „Факултета“.

Според нас този акт на Столична община е дискриминационен. На жителите на цял софийски квартал бива ограничено правото на достъп до публично пространство, въпреки че за огромната част от тях няма данни, че участват в незаконна сеч на дървета. „Факултета“ е квартал, в който преобладаващо живеят роми. Изграждането на каменно ограждение имплицира презумпция за виновност* – щом са роми и щом живеят във „Факултета“, се предполага, че вършат незаконни неща и затова паркът трябва да бъде предпазен от тях. Още повече – презумира се, че всички жители на квартала са роми.

Считаме, че в един европейски град е недопустимо достъпът до едно публично пространство, каквото е Западен парк, да бъде ограничавано поради презумпция за виновност на основата на етническа принадлежност. Правото на свободно придвижване може да бъде ограничавано единствено в случаите, предвидени от закона. От медийните публикации не става очевидно да не е налице и възможна алтернативна мярка срещу незаконните посегателства върху парковото стопанство.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 50 от Закона за защита от дискриминация Ви молим да образувате производство и да установите налице ли е дискриминация по признак „етническа принадлежност”, да постановите преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да наложите предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

С уважение,

(подпис)
/Св. Енчева/

(подпис)
/Р. Стоянов/

22.03.2012 г.
 Гр. София

____________________________________
* Например онлайн изданието на в-к „Новинар“ – 16 март 2012 г.: http://novinar.bg/news/braniat-s-kamani-zapaden-park-ot-romskite-nabezi_Mzg2Nzs0Nw==.html
Онлайн изданието на в-к „24 часа“ от 16 март 2012 г.: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1281155


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.03.2012 г.

Апартейд по български


Искам да ви разкажа за Милена. Милена е моя приятелка, която живее в Пловдив. Преподава математика, информатика и информационни технологии. Нейни ученици печелят редица състезания.

Милена е била клиент на една и съща банка от десетина години. Доскоро.

Винаги изрядно си е плащала вноските. Напоследък решила да удължи кредита си с една година, за да покрие спешен разход. Имало възможност да го продължи при същите условия, при които го е изплащала досега. Представила документи, доказващи доходите ѝ и всичко друго, което се изисква за кредит. Нещата се развивали много добре до момента, в който банковата служителка видяла личната карта на Милена и отсякла, че не може да ѝ бъде удължен кредитът. Милена се зачудила какво не ѝ е наред на личната карта - да е фалшива, не е фалшива, да е на издирван престъпник - не е...

Аргументът да бъде отказан кредит на Милена бил...

Улицата.

Да, улицата, на която е жилището ѝ.

Работата е там, че Милена живее в началото на квартал "Столипиново". Имало нареждане ли, решение ли, да не се отпускат кредити на хора от "Столипиново". "На Вашата улица има много роми, които не са погасили кредитите си", рекла служителката на банката. И добродушно посъветвала Милена да смени адресната си регистрация.

Милена обаче е човек, който има ясно съзнание за правата си. Категорично отказала да се въвлича в измама, като се регистрира на фалшив адрес. Вместо това отишла в друга банка, където ѝ бил даден кредит, и то - при много по-добри условия.

И е твърдо решена да сезира Комисията за защита от дискриминация, за което я поздравявам. Защото проблемът не е, че е етническа българка, а са я третирали като ромка. Проблемът е, че български граждани биват дискриминирани само защото живеят на определено място. Все едно дали са етнически българи, роми или други. В модерното право няма такова нещо като колективна вина - нито етническа, нито квартална.

А сега ще ви разкажа друга история, но може би не чак толкова друга. Живея в столичния комплекс "Западен парк". От лявата (спрямо местоположението ми) страна на едноименния парк се намира квартал "Факултета". Тия дни научих, че току до улицата ми се изграждала двукилометрова стена от камъни, която да пазела парка от ромите, които изсичали дървета. Триста метра вече били изградени.

И какво? Излиза, че Столична община харчи моите данъци, за да лиши от право на достъп до публично пространство обитателите на цял софийски квартал. Независимо че огромната част от тях не секат незаконно дървета за огрев. Независимо дали онези, които изсичат дърветата, живеят във "Факултета" или използват Западния парк заради дивите и неособено контролирани части в него. Независимо какъв е етническият произход на живеещите в този квартал. Както в "Столипиново" живеят етнически българи, така, вероятно, и във "Факултета". Впрочем, ако оградата се изгради от края на бул. "Стамболийски", това ще затрудни достъпа до парка и на жителите на квартал "Красна поляна".

Абсурдът е и в това, че нищо не пречи на онези, които секат дървета, да влязат в парка откъм моя квартал, "Гевгелийски" или "Люлин" и пак да си секат. Как ще ги спрат, с фейс контрол ли? "А, ти приличаш на ром, значи може би отиваш да сечеш дървета. Вън от парка!" Впрочем няма да се учудя, ако и това стане...

На Столична община обаче не изглежда да ѝ пука чак толкова много, че се унищожава природата на Витоша. Защото не става дума за роми, които отсичат някое дърво, за да не умрат от студ. А за голяма банка, много пари и интереси от най-високи места. Та затова на Витоша няма каменни стени, ама вече май и морени почти няма, а скоро няма да останат и много дървета. Но какво говоря за Витоша, всички знаем какво се случи със софийските паркове в периода на "строителния бум".

Две уж различни истории, но всъщност не съвсем. И в двата случая думата е една - "расизъм". И двата случая са пример за това, че от расизма страдат не само тези, които са основният му обект. Защото живеем в един свят.

И се надявам да не се стигне дотам да го разберем по начина, по който го разбраха в Норвегия, а сега започват да го осъзнават и във Франция.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

16.03.2012 г.

Съседският гений


Чудото може да се крие в собствения ви вход. Необходимо е само да се оглеждате внимателно...


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

11.03.2012 г.

Време за поезия с Албена Тодорова


Бени направи поетичния си дебют на живо и беше вълшебно. Искам още. И благодаря на чайната-читалня arteLIKa за домакинството на преживяването.

Апропо, днес се навършва една година от земетресението в Япония. Бени беше там. И си мисля - какъв по-хубав начин за преживяването на една толкова трудна година от пресъздаването ѝ в изкуство. За който го може. (Тук внезапно се сетих за моята приятелка от Чили Паула, която направи изключителни снимки след земетресението там.)

Не мога да напиша нищо достойно за четенето, затова - ето малко снимки, а повече можете да прочетете при Павел и Събина.

А аз ви оставям с видео и се надявам чрез него да се почувствате поне малко там (и се извинявам, че нямах статив и картината не е стабилна, пък съм се и полигавила малко):




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.03.2012 г.

off the record



ако имахме достъп
до логовете на живота си
щяхме да можем
да пействаме в разговора
избрани моменти
периоди
или просто
да ги преглеждаме
отново и отново

и нямаше да съжалявам
че съм те гледала как говориш
вместо да чувам какво казваш


Музикална асоциация (незадължителна).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8.03.2012 г.

Female® inside™ ver. 2.0


По случай осми март - цветната версия на тази снимка.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.03.2012 г.

Гласувай срещу лични данни: неочаквано добра комбинация

Преди малко моя бивша студентка ме помоли да гласувам за нейно клипче, което участва в рекламна кампания на NESCAFE 3 в 1. Зарадвах се, че момичето се занимава с творчество, и реших да го подкрепя. (Предполагах, че конкурсът е за авторски клипове, оказа се, че става въпрос за комбинации от предварително приготвени парчета... доста разочароващо, впрочем.)

По принцип е хубаво, когато има някаква класация, да се предвиждат начини за спиране на многократното гласуване от едни и същи "помагачи". Най-елементарният начин е невъзможност да се гласува от едно и също IP (което обаче би било пречка за други хора, които го използват). Може да се изпращат и писма с код за потвърждение и т.н. В кампанията на Нескафе искат да се регистрираш, но може да влезнеш и чрез фейсбук профила си.

Дотук - добре. Обаче като влязох през фейсбук, отново трябваше да се регистрирам. В процеса на регистрация имаше опция да оставя сайта да публикува на фейсбук профила ми каквото намери за добре. Махнах я. Бяха ми поискани данни за:

- име и фамилия
- град
- адрес
- телефон
- възрастова група

Всички полета бяха задължителни за попълване. Дадох непълни фамилия и адрес и грешен телефон, докато ругаех себе си, че съм се навила да подкрепя другарчето. Ама момичето е слънце ненагледно, как да му откажа.

Въпреки всичко не можах да гласувам - звездичките, върху които трябваше да кликна, не бяха активни и туйто. Тогава момичето предположи, че, за да гласувам, трябва да първо да харесам страницата на Нескафе във Facebook. Изругах се още веднъж и я харесах. Този път успях да гласувам. После моментално отхаресах страницата.

Та се питам: защо NESCAFE има нужда от името ми, точния ми адрес, телефон и възрастта ми, за да гласувам за едно клипче? Защо трябва да им харесвам страницата? Няма ли по-интелигентни начини една марка да достига до потребителите от това да им събира личните данни, та после да може да ги спамва и вкъщи, и по телефона? Трябва ли харесването на една страница във Facebook да бъде условие за гласуване (което не се извършва във Facebook, при това) или страниците следва да бъдат харесвани заради доброто съдържание, което предлагат, и общуването с аудиторията си?

А кафе не пия.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.03.2012 г.

Как РИОКОЗ просвещава тийнейджърите

Линкът към дипляната за станалия печално известен (по непонятни причини именно днес) Кънчо в сайта на РИОКОЗ мистериозно изчезна (update - по-късно беше свален и самият файл, но добри хора успяха да го запазят). Но това не ми попречи да се зачета в други от материалите, предназначени за ученици, на сайта.

Чета например листовката "Тийнейджърите и сексът" и изпадам в културен шок:

"Всеки трети български тийнейджър е правил секс за първи път с проститутка, дрогиран по време на групова оргия или след дълго самозадоволяване с порнографски материали."

Все едно ли е да гледаш порно и да мастурбираш, да ходиш при проститутки и да се друсаш? Ако тийнейджър, който е мастурбирал (а има ли такъв, който не е?), повярва на листовката, може да реши, че така и така вече му е изпуснал края - що не иде в публичен дом или не си боцне хероин?

И още:

"Ранното започване на сексуален живот при момчетата, води до: Сериозни проблеми в бъдеще, по отношение на ерекцията, както и чисто психосоматични. Еректилната дисфункция е състояние, при което мъжете не могат да получат ерекция или да я задържат достатъчно време"

Има ли доказателства, че ранното започване на сексуален живот води до импотентност, или плашат момченцата? А ако плашат, как да им вярват тийнейджърите?

Само дето не са написали, че от мастурбиране се ослепява.

В листовката "Тийнейджъри, вие може да се предпазите от насилие", като цяло се дават полезни съвети, но за предпазване от най-разпространените видове насилие в училищна възраст - насилието в училище и насилието онлайн, няма и дума. Вместо това четем:

"! Бъдете особено внимателни при контактите си с представители на различни религиозни учения (т. нар. секти) защото: 
> те в началото са мили, внимателни, добри; 
> те ви обграждат с много внимание и вие се чувствате обичани и значими; 
> умеят да ви въздействат психически, а вие сте още с неукрепнала психика; 
> лесно можете да станете жертва на манипулации; 
> умеят да манипулират и неусетно могат дори да ви подтикнат към самоубийство."

Я да видим сега, какъв дял от самоубилите се тийнейджъри в България са изповядвали нетрадиционни религиозни вероизповедания и какъв дял от тийнейджърите, изповядващи нетрадиционни религии, се самоубиват? Как тъй един от най-големите митове на религиозната нетолерантност, упорито разпространявана най-вече от националисти, намери място в листовка на РИОКОЗ?

Листовката за хепатитите е толкова скучна и неясна, че... по-добре тийнейджърите да четат Тошка. Дори е препоръчително.

Накрая ще дам най-добронамерен съвет на РИОКОЗ: моля, постарайте се да опознаете поне малко онези, към които отправяте послания. Между другото, днес няколко човека ми казаха, че дипляната за Кънчо им е раздавана в училище, в гимназиална възраст и е предизвикала... само смях.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

3.03.2012 г.

България



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.03.2012 г.

Последни промени в блога



Някои хора постоянно си променят прическите. А аз - блога. Не стига, че често-често му сменям фона (последния много си го харесвам, та може и да се задържи някой и друг месец), периодично човъркам нещо по функционалността. Ето какви са последните нововъведения:

Първата промяна е в страниците. "Ретроспекция" се премести преди раздела "Социализация", защото е по-посещаван. Чудя се дали така ми харесва повече, може би ще върна архива обратно, защото намирам тематичната последователност за по-важна от посещаемостта.

"Anamnesiac" стана подстраница на "Vita Activa". Във "Vita Activa" пък правя (не много прецизна) систематизация на социалните каузи, които ме занимават повече или по-малко трайно. Реших, че след като използвам термина на Хана Аренд "Vita Activa" ("активен живот"), логично е да имам и страница, наречена "Vita Contemplativa" ("съзерцателен живот"), защото в книгата двете понятия са важна опозиционна двойка.

Страницата "Vita Contemplativa" първоначално отвеждаше към профила ми във Flickr, докато ми изкристализира концепцията какво точно да съдържа. В момента в нея правя (също неособено прецизна) систематизация на неща, които върша и не са социално ангажирани, а са по-скоро за удоволствие. Някои от тях могат да се намерят в блога, останалите - по други места.

Втората промяна е, че въведох поле за търсене. Крайно време беше - полето горе в лентата на Blogger не върши почти никаква работа. Заимствах от Борислав идеята полето да се казва "Намиране". Само не намерих начин да променя текста на бутона "Търси", защото не обичам повелително наклонение, още повече пък на "ти".

Като че това е, засега.

Как ви се виждат промените?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

С Луковмарш към добре облечен неонацизъм

Така се казва статията ми, която видя бял свят вчера в новия брой на списание "Обектив". Ако ви е интересно, може да я прочете (линк).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?