Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

12.11.2012 г.

Експониране на смисъла

Началото на работната седмица ме посрещна с кратко писмо, което ме замисли дълбоко. За границата между смисъла, общуването, обичта, това да цениш някого, от една страна, и търсенето на "евтина популярност", потребността да се чувстваш велик или да караш другиго да се чувства велик, от друга. И за условията, при които понякога не се прави разлика между първото и второто.

Докато се чудя как по най-адекватен (и който не увеличава количеството на световната болка) начин да отговоря на писмото, се сетих за един особено скъп на сърцето ми пост от първия блог на Борислав. Постът е почти на пет години, още от времето, когато с Боби си пишехме коментари на "вие". Досега не съм го пускала тук по две причини.

Първо, в него има линкове към други постове от несъществуващия му вече блог, които постове не смятам за нужно да възстановявам, защото са свързани със специфични контексти. Но без тях се губи част от посланието.

Второ и по-важно, не бих искала някой да остане с впечатлението, че го опубличностявам, за да се "почувствам велика", заради някаква "евтина популярност" на гърба на Боби. Думите му са ми скъпи в личен и много човешки план.

Сега обаче май имам нужда този пост да види бял свят. Именно заради разликата между човешката ценност и човешкото общуване, от една страна, и желанието "да се чувстваш велик", от друга. За по-голяма яснота ще пусна и двата коментара към него.

Приятно, надявам се, четене:

Експониране на смисъла

Вечерта на Игнажден някои от най-близките ми приятели и колеги настойчиво ми зададоха въпроса какъв точно е смисълът на съществуването на моя блог.

Тъкмо бях започнал да пиша дълбокомислени и добронамерени обяснения как блогът е израз на воля за адекватно присъствие и участие в новата публичност, как той е особен вид двупосочна интерактивна комуникация и т.н., когато видях, че отговорът е дошъл сам. От академичните среди:

В блога на Светла Енчева*

Както изобщо не е трудно да се забележи, нито госпожа Светла Енчева (на която от сърце благодаря за жеста), нито аз, сме се захванали да поддържаме блогове, за да се почувстваме велики. Ако някой успее да ми посочи пред кого точно трябва да се почувствам велик, обещавам да положа всички титанични усилия, на които съм способен, за да изживея това високопоставено чувство.

Понеже то (чувството за величие и превъзходство**) явно е единственото общо място в съвременната българска култура***, което все още продължава да произвежда някакво смътно подобие на смисъл.

26.12.2007, 21:11
__________________________
На това място имаше скрийншот от въпросния ми пост. Блогът ми през 2007 изглеждаше доста по-различно; скрийншотът не е запазен.
** Тук имаше линк към вече несъществуваща публикация.
*** И тук имаше линк към вече несъществуваща публикация.


Коментари:

Светла: Сакън! Моля Ви, не ме асоциирайте с “академичните среди”. Личният ми блог няма за цел да утвърждава “академичното” ми битие. Когато го създадох, сложих цялата информация от профила си в sidebar-а, защото исках да е много очевидно, че не съм анонимна. Преди известно време го махнах оттам, за да избегна определени стереотипизации. Не съм достойна да бъда асоциирана с “академичните среди”. То пък и едни среди…

Иначе, прекрасно е, когато общуването се случва. И когато се случва общуване, а не нещо друго (знаем какво), за което общуването се явява средство. Тъй че се радвам, ако заигравката Ви е допаднала.

Борислав Борисов: И аз това казвам

Допадна ми „заигравката“, разбира се. Внесохте смисъл там, където се оказа, че го нямало било…


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар