Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

25.10.2012 г.

Петкан, или любов от пръв поглед в книжарница

Трудно е човек да устои на лична молба от Жюстин Томс. Ако я познавате, знаете - Жюстин е съкровище, "еманация на човешката усмихнатост".

Събудих се към 3 през нощта, повъртях се, пък станах. Гледам - писмо от Жюстин, която ме пита бих ли блогнала за любимата си детска книга и бих ли я дарила на детския отдел на Столична библиотека.

Да съм била осми или девети клас, когато, при едно от редовните ми посещения в кварталната книжарница в "Младост" 1, близо до ХМС, погледът ми се спря върху една книга. Нещо в корицата привлече детския ми акъл, който се радваше на шарено. А и тогава бях на "антицивилизационна" вълна - попивах Кенет Уайт, Хенри Дейвид Торо, възхищавах се на отшелниците... Книгата се казваше "Петкан, или дивият живот", авторът - Мишел Турние. Авторът не ми говореше нищо. Не помня дали съм я прегледала в книжарницата, вероятно съм я отворила поне. Но още щом я видях, ми беше ясно, че ще си я купя.

Вкъщи веднага започнах да я чета и не ми отне много време, за да стигна докрая. Оказа се чаровна, но и многопластова, история, в която Робинзон предпочете да остане на острова, а Петкан - да отиде в цивилизацията. И това беше само началото на страстта ми към Мишел Турние, която ме държи и до днес. И която е сравнима само с тази ми по Питър Хамил. Всъщност "Петкан, или дивият живот" е детска версия на първия роман на Турние - "Петкан или чистилището на Пасифика". Харесвам и "възрастния" "Петкан", но предпочитанията ми си останаха към детския.

После четох много Турние.

В гимназията беше "френският ми период". Непрекъснато се мъкнех в библиотеката на Френския културен институт, която имаше страхотен детски отдел и която остана библиотеката, за която имам само хубави спомени. Там намерих сборник на Турние на френски, изгълтах го и дори се опитах да преведа един разказ - "Бягството на Палечко" (потресаващо некадърно, както след време си дадох сметка).

Когато в университета прочетох "Горски цар", със сигурност разбрах, че срещата с Петкан в книжарницата не ще да е била случайна. Толкова бях луднала по "Горски цар", че го включих и в курсова работа по средновековна философия, където май не му беше мястото. По случай новата 2011 г. подарих на близък приятел екзепляр от книгата, който скоро след това изчезна мистериозно и така и не беше намерен - съвсем по Турние.

А "Метеорите"... "Метеорите" си остават комай любимата ми книга. Преди близо година я дадох на един приятел с надеждата, че не само книгата ще попие тютюневия дим, който се пропива във всичко около него, а и той (приятелят, не димът) ще попие нея. Второто още не се се случило, но не губя надежда.

В блога (и не само в него) съм писала за Турние нееднократно. Ето само няколко от споменаванията: "Не било чай за двама, най било език за трима (или: истинската същност на грехопадението)", "Паралели на обърнат прогрес", "За Григор и устойчивото развитие", "рани от нощ"...

Ала всичко започна от една случайна среща с една корица в кварталната книжарница. Уж нямам особено доверие в любовта от пръв поглед, а тази ми към Турние се оказа точно такава.

След ремонта нещо не мога да намеря "Петкан, или дивият живот". Може да изникне след пререждането на библиотеката ни. Може да е някъде в мазето. Дано книгата не е необратимо загубена, защото няма ново издание. Признавам си - бих я дарила на библиотека само в случай, че имам екземпляр за мен и още един - за библиотеката. Ако не намеря книгата у дома или в мазето, ще се разтърся из антиквари.

Въпросът на Жюстин дали бих дарила книга или пари за детския отдел на Столична библиотека ме затруднява не за друго, а защото, дори и да допуснем, че понякога нещо дарявам, противно ми е публично да се тупам в гърдите - ето, видите ли, много съм благородна. Ще кажа само, че вместо да се оплакваме как децата не четели книги, можем да направим, каквото зависи от нас, за да стане светът на книгите по-привлекателен за тях. За да имат оазиси, в които да се чувстват така, както аз навремето в библиотеката на Френския център. И в които да открият своя "Петкан" и своя Турние.

Имам проблем и с говоренето в повелително наклонение. Но ако ви се иска да има библиотеки, от които на децата да не им се излиза, сами можете да прецените какво да направите. За която и да е обществена или училищна библиотека. А в Столична сега има кампания за книги, има и касичка, така че няма опасност да се натъкнете на бюрократични пречки или нечия незаинтересованост в опита си да помогнете. (Опитите на приятели на починал приятел да се дарят книгите му тук-там срещнаха неочаквани трудности, помня.)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар