Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

3.09.2012 г.

Спирка "Воев"


извинете
можете ли да ми кажете
къде е спирка воев?

на спирка воев
трамвайните релси
се превръщат в струни на бас китара
цветовете от сиви стават златни
и можеш да бъдеш с приятелите си
безнадеждността
е любима бездна нежна
скорпионите са лилави
и пишат стихове

на спирка воев
няма рак
имаше един
но той изяде себе си
от любов към себе си
впи щипки първо в кръвта
оттам пропълзя до всяка клетка
изсмука месото си с целувки
после схруска черупката със страст
оплоди се
с любов към себе си
за десерт
заби щипки в корема си
извади плода
изяде го с цялата си любов
и нямаше вече рак

на спирка воев
ме чака един слаб мъж
носи сако с подплънки

някой знае ли
къде е спирка воев
трябва
да сляза
на спирка
воев


***
Не съм си представяла, че някога ще напиша стихотворение заради кауза, но идеята за това ми дойде спонтанно на днешните (вече вчерашни, всъщност) София: Поетики. Повод е инициативата на Елин Рахнев и други поети, както и на близки на Димитър Воев, в София да има трамвайна спирка на негово име.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Добре си го написала. Поздравления. Подкрепям и идеята за спирка. Обаче не ми харесва статията на Елин Рахнев. Просто Воев не беше човека, който той е описал. Не знам как може да оприличаваш едва ли не на пънкар един толкова хрисим, благороден и смирен човек. Човек, който нямаше да каже една лоша дума за който и да е. Велик поет, който промени смета с думи, а не с юмруци.

    ОтговорИзтриване
  2. Нека да има. Това са първопроходците на съвременната подругана нашенская демокрацийка. На неспокойните души - неспокоен паметник - Една Трамвайна Спирка! Само че - нека в центъра на столицата!!!

    ОтговорИзтриване