Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

10.05.2012 г.

В траве сидел кузнечик that I used to know (кавър на кавъра)


Денят ми започна с откритието на кавъра на неизвестни за мен руснаци на придобилия нечувана известност кавър на песента Somebody That I Used to Know в изпълнение на Walk off the Earth.



Ето го (ако случайно някой още не го е видял и чул) и оригиналът на Gotye:



Мъчно ми става, като си помисля, че вицът на руския кавър в България може да бъде схванат най-вече от хора от моето и по-възрастните поколения, които сме били закърмени с руски песнички, както и от по-млади хора, които са учили в руски училища или имат роднини от бившия СССР. Затова ми се ще да поразкажа.

"В траве сидел кузнечик" е една от най-популярните руски детски песнички. В нея се разказва за едно скакалче, което си живеело в тревата и било зелено - съвсем като краставичка. Ядяло само трева и другарувало с мухите, докато накрая дошла жабата и го изяла. Пък скакалчето изобщо не очаквало, че ще свърши така.

Текстът на руския кавър на Somebody That I Used to Know се базира на песничката за скакалеца. Лирическият герой започва с популярността на песничката в детството му. Следва невъобразима, но всъщност типично по руски сърцераздирателна, интерпретация на историята на скакалеца: той е описан като мило същество, което никога не биело беззащитните, не било садист, а може би дори било активист на Greenpeace, щом дружало с мухите. В припева става дума за преживяването на първия детски ужас, предизвикан от песничката - как е възможно такова скакалче така безжалостно да го изяде жабата и как лирическият герой пеел песента, плачейки.

"Това е всичко, или, по нашенски - game over", продължава реквиемът. Уточнява се, че скакалецът дори не си доял тревичката и по никакъв начин не могъл да предвиди, предположи, предугади и пр. такъв печален край.

Чудя се дали имаше смисъл да разказвам текста - шегата е предназначена за хора, които са вътре и в онзи контекст на руските детски песнички, и в съвременния - на хита на Gotye и на известния му кавър.

Оттук пък се сетих за нещо, което Стефан Иванов писа наскоро:

бързо се износва разбираемостта
контекстът се размива
препратките стават невидими
скритите цитати биват откривани трудно
ако въобще някой ги търси
обществото и знанието
са прекалено разкъсани и специализирани

Все пак, надявам се да ви е станало смешно :-).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. Много хубав пост, но всъщност ми стана не весело, а тъжно - за героя, за загубените песни от детството, както и за загубения общ културен контекст, който стана жертва на политическите промени. 


    Макар да не съм стъпвала в Русия, израснах в България с руски като първи роден език, и отказвам да го свържа с  геополитиката. И досега у дома говорим руски (майка ми е рускиня от Украйна, а баща ми е българин, и двамата знаят езика на другия перфектно). През 1990-те години не смеехме да говорим руски навън, ей така, за всеки случай, и досега не смеем, по навик. И досега мисля, чета, пиша и говоря еднакво и на двата езика, макар да съм учила в България и да не съм стъпвала в живота си в Русия (стъпвала съм само в СССР и в днешна Украйна). Нещо повече, откакто живея в чужбина (и придобих трети почти роден език), антагонизмът между руската и българската "половина" се стопи и сега ми се струва толкова странно, как в България толкова много неща сякаш се мислят през "или си за Русия, или си против". И досега пиша полу- на шега "руски" в документите, в които има графа "майчин език" - но "български", ако питат за "роден език". Проговорих български, който знаех от телевизията, но не исках да говоря (струваше ми се, че е някакъв по-агресивен и твърд вариант на руския...), едва в детската градина през 1985 г. Песента за скакалчето едновременно ми бе любима, и ужасяваща - точно както пеят момчетата в кавъра, през 1986 г., когато бях на 5, това беше "песенка, которую я плача пел".  

    ОтговорИзтриване
  2. В наши дни антируските настроения не са толкова силни, колкото в началото на 90-те, освен за най-запалените антикомунисти. Като цяло антагонизмът и тук е понамалял, не на последно място благодарение на руските туристи, много от които си купуват имоти в български курортни градчета. В Поморие например вече има руска книжарница, руски супермаркет...

    В политическо отношение в никакъв случай не съм фен на Русия, дори не искам да ходя там, особено след като из тамошни форуми се вихреха заплахи по мой адрес заради това, че украсих боядисаните в акцията "Герои на нашето време" фигури на паметника на съветската армия със знаменце от гей парада :-). Но езикът и културните образци са друго нещо. По този повод се сетих за публикация от блога на Павел Николов, която прочетох днес: http://pavelnik.blogspot.com/2012/05/blog-post_10.html

    ОтговорИзтриване
  3. Хареса ми статията, кавъра, гавъра и  т.н. :)))   Дотюри я линкнах във фейсбука, споменавайки за скучно-сериозните лица на момчетата, пеещи смешни простотийки - номер, работещ безотказно от времената на Бъстър Кийтън до днес. И веднага се замислих - а по-младите от мен дали изобщо имат представа за Бъстър Кийтън и немите филми?...

    Чак ми стана тъжно за хората, не разбиращи вица поради просто незнание...

    ОтговорИзтриване
  4. Като се замисля, май тези специално не пеят точно простотии. Макар да е смешно :-). За съжаление, човек не може всичко да знае, и на мен ми убягват много контексти. В такъв свят на необхватно много информация живеем, няма как.

    ОтговорИзтриване
  5. Да, за простотийките нямах предвид точно този клип с руските момчета.

    ОтговорИзтриване
  6. А аз си спомням руската песничка, но не бях чувала нито оригинала, нито кавъра на Walk off the Earth. :)

    ОтговорИзтриване