Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.05.2011 г.

Бавно изговорено "благодаря"


Снощи беше четвъртият - и последен за сезона - "Бавно: изговорен свят" в театър "Сфумато". Надявам се, че не е бил последен изобщо. От друга страна, хората, идеите и моментите се променят - може би тази специфична форма, която се въздържам да нарека с модната дума "пърформанс", ще се трансформира в нещо не по-малко хубаво. Така, както преди нея имаше Зачитания във "Влайкова".

"Бавно: изговорен свят" е за мен нещо много лично. На него съм била с човек, който вече го няма. На него съм плакала (не просто ронела сълзи, а ревяла неудържимо), слушайки стихотворение, посветено на същия този човек (всъщност той присъстваше по един или друг начин във всяко едно от изданията). На него съм се смяла. На него съм се оставяла да бъда увлечена до хипнотизираност от потока от думи, музика и визия. На него съм се удивлявала как някой прави нещо така, че то да докосва човешкото в теб и да те кара да усетиш човешкото в света.

Всяко едно от четирите издания на "Бавно: изговорен свят" успя да осъществи диагностика на париодите, в които съм се намирала и душевните състония, в които съм била по време на случването му. Благодарение на тях имам екзистенциална анамнеза на това, какво съм била в края на ноември, началото на февруари, края на март и края на май.

Затова искам да благодаря. На първо място, на Стефан Иванов, по чиято идея се случват бавните изговаряния на света. Но и не по-малко на Блуба Лу, без чиято музика преживяването нямаше да е същото, на поетите, които се включиха в различните издания - Иван Димитров, Иван Ланджев, Момчил Миланов, Радослав Чичев и Мирослав Христов, на Яна Лозева - за визиите, както и за снимките, които правеше от събитията, на актрисата Елена Димитрова, благодарение на която се включиха и поети, които не присъстваха в залата, пък и извън залата.

п.п. Нямам снимка от "Бавно: изговорен свят", която дори отчасти да изразява начина, по който съм го преживявала. Затова избрах една, която направих вчера, малко преди началото на последното издание, във фоайето на "Сфумато". Прилагам я не само защото на нея е любимата на Стефан Иванов Снежина Петрова и не само защото е правена в "Сфумато", а защото въплъщава (както, впрочем, цялата серия) идеята за свят, съзрян посредством представено на сцена изкуство.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар