Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

4.04.2011 г.

Доби и ние

Понякога си мисля, че нещо ми има. Трябва наистина да съм сбъркана, след като вече над десет хиляди души са се включили във флашмоба във Facebook за рождения ден на Доби. Сред тях са и хора, които ценя и уважавам. Само аз ли съм толкова задръстена, че не намирам идеята за забавна?

Наивно ли е, че си мисля, че ако Доби съществува, случващото се е издевателство по отношение на нея? Мислите ли, че има хора, които заслужават да се гаврим с тях - защото нямат социални умения, защото ги смятаме за тъпи и прости? Дали човешкото достойнство зависи от интелекта, външния вид и умението да пишеш на кирилица?

Ако пък Доби не съществува, цялата история се оказва експеримент, в който опитните зайчета сме ние. И този експеримент показва що за кауза е способна да обедини петцифрено число последователи. Бих искала да видя толкова хора, обединени за нещо смислено. Каквото и да е то.

Така че за мен няма значение дали Доби съществува, или не - важното е какви сме ние.

Не ми обръщайте внимание - винаги съм била смотана и смотана ще си остана.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13 коментара :

  1. Ами...поне трима сме. Аз също реагирах доста бурно на цялата дандания. Дори бях бясна, че много мои приятели участваха в тази дивотия. В изблик на бяс изтрих двайсетина човека от френд листа си...всички, които публикуваха тъпи линкове към "събитието".
    Все още недоумявам как може стадният принцип да е така валиден за всички простотии, но не и когато става дума за нещо сериозно.

    ОтговорИзтриване
  2. Получих покана и не се включих по точно тези причини. Дори и най-големите врагове на един човек не заслужават издевателство, убийството им е достатъчно. Гаврата говори за това, че злодеят си ти. Затова и никой не заслужава гавра.
    Но хората тук сме ощетени откъм начините, по които сме способни да се забавляваме.

    ОтговорИзтриване
  3. А пък в моя роден град често си лепваме разни животински прякори... И така едно момче се подвизаваше с прякора Добичето :-))) Веднъж две приятелчета отишли да го търсят у тях. Звънят на вратата, но се сещат, че не знаят истинското име на "Добичето"... Излиза майката и пита кого търсят... момчетата бързо се окопитват и отговарят : Ами, Доби може ли да излезе? :-)))

    Мисля, че и в случая с рождения ден се е получило същото съкращение - "доби" от "добитък във виртуалното пространство".

    Позволявам си също да цитирам едно страхотно стихотворение на Пешо Иванчев, в което също става въпрос за двадесет и две годишен млад човек :

    Несвоевременна епитафия

    Защо се бавиш, моя сладка смърт,
    нали през тебе аз прецеждам дните,
    сега усмихнати стени пред мен мълчат
    и двадесет и две години в мен въздишат.

    Не мога сам, без твоя чер безкрай,
    в душата ми не ще покълне зрънце,
    ти нови цветове за мен създай
    да сушат погледа ми като старо слънце.

    Към теб вървя, макар да ми е тъжно,
    че всеки стих отдавна бе изпят,
    нелепо е, но трябва да се лъжа,
    че има Господ в този глупав свят.

    Пресит съм бил и твърде лицемерен,
    когато съм твърдял, че любя пръст -
    животът ми е равен и премерен,
    от вярата остана само кръст.

    Но ти не бързай, моя честна смърт,
    ръцете ми сега самички пишат
    и мислите не могат да се спрат,
    че двадесет и две години в мен въздишат.

    ОтговорИзтриване
  4. Не - човешкото достойнство не зависи от интелект, социални умения, материални възможности, образование или каквото и да е друго. За съжаление обаче твърде много хора (струва ми се) не признават това за истина и често съм срещала изказвания в смисъл, че ако някой е глупав, си заслужава подигравките. Или че ако някой е имал неблагоразумието да качи свои голи снимки в нета например, заслужава всички препубликувания и цялото унижение, което идва с тях, докрай света.

    ОтговорИзтриване
  5. Е, радвам се, че сме поне няколко :-).

    Сандо, "Доби" идва от "Добромира" в конкретния случай.

    ОтговорИзтриване
  6. Ами това е въпросът за един милион, който може да даде много други отговори за това кои сме и какво се случва в България. Много други проблеми са възникнали именно защото достойнството на човек зависи от разни фактори, които сякаш не забелязваме. Колко смотан е човека (различно от глупав), колко пари има, откъде е, къде живее, дали ще има вероятност да зависим от него в бъдеще, дали ще очакваме услуга от него, етц.

    ОтговорИзтриване
  7. Съгласна съм с теб. Освен това, четейки такива неща, се радвам, че все още съм извън Фейсбук, и не бързам да се присъединя. Според мен в система, която няма никакви защити и позволява на човек да се накисне до шия с няколко нехайни чуквания по клавиатурата, има нещо сбъркано. По този повод ти давам линк към пост на икономиста Чарлз Стил:
    http://unforeseencontingencies.blogspot.com/2011/01/match-made-in-hell.html
    Цитат оттам: "Трудно е да се намери дейност, толкова всепоглъщаща и безсмислена като заниманието с Фейсбук. Гледането на телевизия е единственото, за което се сещам. Но гледането на телевизия, макар да е затъпяващо, поне не ви кара да допуснете накърняване на личния си живот."

    ОтговорИзтриване
  8. Не бих нарекла заниманието с Фейсбук безсмислена дейност. То си е според човека - на когото така или иначе му се правят глупости, ги прави и във Фейсбук, на когото му се правят смислени неща - Фейсбук предоставя страхотни възможности да се намерят съмишленици, с които тези неща да се правят. Мъжът ми така намери голяма компания от хора, които правят уникатски бижута. Аз наскоро пак чрез Фейсбук убедих няколко човека да посетят литературно четене. И т.н....

    Смятам, че една технология трябва да се види и изпробва, преди да се правят генерални заключения по нея. Аз така навремето имах негативно отношение към Туитър, но сега в някои отношения го предпочитам пред Фейсбук.

    ОтговорИзтриване
  9. п.п. А иначе, и електричеството и автомобилите са опасни, но това не означава да не ги използваме, нали?

    ОтговорИзтриване
  10. Да, но е трябвало да мине време, докато хората се научат да използват тези технологии що-годе правилно. С Фейсбук може би сега сме на етапа, когато пред колата трябва да върви пешеходец с червено флагче :-).

    ОтговорИзтриване
  11. Много сме такива като тебе, но не сме толкова видими, сигурно защото нямаме група във фейса ;)

    При такива случай все се чудя, дали е по-добре да е било експеримент или истински случай. При експеримента поне я има илюзията за контрол, предстазуемост и някаква финансова мотивация. Ако е истински случай, значи хората са мотивирани просто от всевъзможните ни "човещинки", както умалително се наричат всички лоши качества на хората...

    Няма голяма значение всъщност, и при двата варианта човечеството изглежда жалко при такива резултати...

    ОтговорИзтриване