Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

26.05.2010 г.

Митинг на 06.06: За правата на чужденците в България!

UPDATE: Информация за конкретни подробности около митинга - адрес, транспорт, съвети и пр.

Публикувам новината, веднага след като съм получила потвърждение по телефона, че митингът е разрешен. Благодаря на кръстника на "българския Гуантанамо"
Иван Кулеков, на музикалния продуцент Виктор Лилов, който вече две десетилетия се бори за правата на чужденците в България и на Яна Тавание, чиито материали за "дома" в Бусманци в "Капитал" от 15 юни 2007 бяха първото сериозно повдигане на медийната завеса по темата, че се включиха в инициативния комитет. Благодаря и на всички останали (ако се опитам да ги изброя, все ще изпусна някого - много са), които помогнаха и продължават да помагат събитието да се случи.

Ако искате да помогнете за реализирането на събитието, свържете се с нас! (Не събираме пари.)

Ако споделяте каузата, разпространявайте!


ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА



УВЕДОМЛЕНИЕ


от Инициативен комитет в състав:

Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева


Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ - задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.



София,

23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков

Виктор Лилов

Яна Бюрер Тавание

Светла Енчева



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.05.2010 г.

Днес е Международният ден на Африка


Разкривам "тайната" от вчерашния пост: събитието е Аларма Пънк Джаз феста, мястото е Дома на Киното, където на 30 април Ола направи своя сценичен дебют, и то под съпровода на не коя да е група, а на Silver Beat Collective. Етно джаз, рап и "Ера" - на пръв поглед странна комбинация, но на практика - много интересна, всъщност. Искам специално да благодаря на Виктор Лилов (който, между другото, от много години се бори за правата на чужденците в България) и Йордан Йорданов от Месечина Мюзик, както и на Silver Beat Collective, които май са се харесали с Ола и са предприели още съвместни изяви. Ето видео от една от тях, в Swinging Hall:

video

Реших да публикувам това видео днес, защото е Международният ден на Африка. Надявам се, че на този ден нашите медии няма да говорят само за гладуващите деца и разпространението на HIV в Африка, а и за това - какво е да си африканец в България. (Дочух, че се подготвя предаване на подобна тема от 10 и нещо по "Хоризонт до обед".)

Прекарала съм най-хубавата част от детството си (между 5 и 7 годишна възраст) в Либия. Живеехме в квартал за чужденци и си играехме с деца от различни страни. Нашите така и не успяха да проумеят на какъв език се разбирахме с тях. Трябва да е било смесица между арабски, английски, български, сръбски и други езици. Важното е, че се разбирахме без проблеми и без да се притесняваме от езикови или културни бариери. Родителите ми се бяха сприятелили с чужденци, между които и чернокожи. Сред тях имаше един, който се хвалеше, че бил от малкото останали съвсем истински негри (в края на 70-те и началото на 80-те "негър" не беше обидна дума), защото дори дланите му от вътрешната страна били черни, а на повечето негри дланите отвътре са по-светли.

После, когато се прибрах в България, много рядко съм виждала чернокожи. Най-вече в автобус 280, студенти от Африка, вероятно. Другите деца подигравателно ги наричаха "снежинки". Изобщо, хората масово интуитивно отбягваха чернокожите, все едно, че цветът на кожата им може да ги зарази с някаква лоша болест. Или сякаш са видели нещо много неприлично - като че да си чернокож е като да се разхождаш без гащи.

Никога не съм наричала чернокожите "снежинки", но дълго време си нямах и понятие на какво са подложени тези хора и че тази детска подигравка е най-малкото, което им се случва. Защото после идва ред на обидите на "маймуна", заплашването и взимането на парите от портмонето, после - на побоите, наръгването с нож и други форми на опити за убийство... Само заради цвета на кожата. А много от тези български граждани, решили да създадат семейство с чернокож(а), биват стигматизирани от родителите и познатите си, децата им също стават обект на подигравки.

Въпреки че е формално наказуемо, в България ксенофобскто и, в частност, расисткото говорене изглежда напълно легитимно и никой не си помисля да го санкционира. Читател на "Електронен вестник" например ме съветва да се грижа за маймуните в зоопарка, вместо да защитавам чужденците в България, защото той не искал да плаща от данъците си за "натрапници" (коментар 68 тук). Друг (или същият) в следващия коментар казва по повод на адвокатите-правозащитници в България: "а в някои страни вече допускат адвокати - защитници на животни". И това са само два дребени примера.

Затова пък засега в България има, доколкото ми е известно, само една осъдителна присъда за расистко нападение. При това присъдата не е за расизъм, а за опит за убийство.

На Международния ден на Африка нека се замислим не за далечната, екзотичната, Африка, а за Африка около нас. И нека се запитаме кои от нещата около себе си дължим на африканската култура.

Написах този пост на лаптоп под ubuntu, а от телефона ми виси ето това fair trade хамелеонче, изработено в Южна Африка, стигнало до САЩ, а оттам до мен - за 12,52 лв. заедно с транспортните разходи:




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

24.05.2010 г.

Кой има достъп до народната просвета?


"Пенчо бре, чети!", изписано на нигерийски гръб (а къде е правена снимката, ще кажа утре). Собственикът на гърба се чувства повече българин, отколкото нигериец. Познанията му по българска литература и особено по българска история са чувствително над равнището на тези на "средностатистическия" български ученик, а и на някои студенти. Въпреки това, както е видно и от репортажа на TV7, Ола няма право да завърши средното си образование, камо ли да запише висше:

video

В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?

Това подходящи въпроси ли са, които да си зададем в деня на нашата писменост и култура?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.05.2010 г.

Съдът отмени като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид

Започвам с една добра новина. Позволявам си да публикувам писмо, което получих от Валерия Иларева вчера:

Скъпи колеги,

За мен е огромна радост и удовлетворение да Ви съобщя, че съдът отмени като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид, който макар да живее в България от 18 години е без документи и е със статут на "нелегален" имигрант. Ето линк към пробивното решение на Административен съд - град Монтана.

Това е исторически съдебен прецедент за България, много важна стъпка в посока промяна в закона за регулиране статута на "нелегалните" имигранти.

Българският съд в Монтана цитира и основава решението си на европейското и международното право!

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Валерия

И от мен поздравления! Този прецедент в българската съдебна практика е от полза не само за Давид, а има шанс да се окаже решаващ за много чужденци в неговото положение. А заслугата е не само на Валерия (за която за пореден път искам да кажа, че е блестящ адвокат) и за съдията в Монтана, който се е постарал да проучи националното и международно право по темата и дори е разширил аргументацията спрямо защитата на Валерия. Заслугата е, убедена съм, и на гражданското общество, и на българските медии. Защото, ако нямаше отчетлива промяна в обществените нагласи спрямо чужденците в България през последните месеци и ако нямаше постоянстващ медиен интерес, абсурдното положение, в което хора като Давид са поставени, може би все още щеше да изглежда като проява на "държавност" и "законност".

Победата за Давид, макар и голяма, не е пълна. Първо, решението на съда в Монтана подлежи на обжалване във Върховния административен съд. Второ и по-важно, с решението се спира заповедта за депортиране на Давид (и следователно трябва да отпадне и мярката "подписка", на която е подложен). Но това не го прави легален имигрант. Давид ще бъде нелегален, докато не получи убежище или хуманитарна закрила, или докато не се регулира законово статутът на нелегалните имигранти в България.

Има и друга хубава новина, но нея смятам да я съобщя тържествено след няколко дни, когато минат, надявам се, безпрепятствено, определени бюрократични формалности. Днес ще се срещна с едни много специални за мен (и важни за борбата за правата на чужденците в България) хора, за да подпишем едно нещо. Къде и кога ще се срещнем и какво ще подпишем, няма да ви кажа. Очаквайте новини!

От известно време нямах възможност да поддържам редовно блога и затова съм изключително благодарна на Лидия, която, макар и в много напреднала бременност, редовно публикуваше информационни бюлетини за най-важното, което се случва с и около Аревик. По последна информация от групата във Facebook с източник - Давид, Аревик, която беше върната в Бусманци след стабилизирането й в МВР-Болница, пак е започнала да повръща и накрая е била посъветвана от персонала в "дома" консумира само хляб и чай, за да не й става лошо. Няма манджи - няма проблем. Сигурно мнозина биха казали, че повръщането на Аревик е психическа реакция. Не съм специалист и не мога да преценя. Но след като здрави и прави мъже в Бусманци са стигали дотам да се самозапалват, бесят или просто са се сривали физически, толкова ли е учудващо, че Аревик повръща. От хора, които са били "настанени" в "дома", знам, че неизвестността е най-непоносимото нещо там - това, че човек не знае колко време ще го държат.

Междувременно, във вторник има дело по случая на Аревик.

Накрая, публикувам две участия на Валерия Иларева в сутрешния блок на ББТ. Във второто гост е и Йотко Андреев,
директор на всички "домове" като "Бусманци" в България.

Видео 1 (преразказ - Лидия Стайкова)

Първа част (с включване на гинеколога Емил Филипов)
video

Втора част (включване по телефона на Йотко Андреев)
video

Видео 2 (много подробен преразказ - Лидия Стайкова)

Част 1 (Йотко Андреев отвръща на удара)
video

Част 2 (Ама Валерия има документи, с които да докаже, че не лъже)
video

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

11.05.2010 г.

Честито!

Вече най-официално ни следят в интернет.

Затова пък нямаме никакви гаранции, че основните ни човешки права ще бъдат спазвани.

А ни се очертава и нов "Народен съд".

Честито!


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.05.2010 г.

Как ехото заглъхва


Посещаемостта на блога ми най-сетне проявява признаци на нормализация, което е добре. В противен случай, току виж съм се изкушила да си сложа реклами (шегувам се, не бих го направила).

Не е добре обаче, че докато историята на Аревик започна да омръзва и на граждани, и на медии, след два дни се навършват точно два месеца, откакто тя е незаконно задържана в Бусманци. А предпразнично върху Давид беше упражнен не по-малко незаконен натиск в полицията в Монтана да подпише документ, че е съгласен да бъде депортиран.

Не е добре и че случаят на Аревик и Давид се разглежда и от съпричастни, и от опоненти като изолиран от ситуацията на стотици чужденци в България, които са в аналогична ситуация. Докато групата в защита на Аревик продължава да расте, размерът на подписката за регулиране на статута на нелегалните имигранти почти замръзна.

Е, приятно прекарване на почивните дни на всички, които имат свободата да прочетат това.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4.05.2010 г.

Аревик и Давид - отвъд "държавността" и "човещината"

video

video

По молба на членове на групата в защита на Аревик публикувам запис от участието ни с адвоката на Аревик Валерия Иларева по ББТ вчера. Причината е, че няма отделен линк към видеото на сайта.

Вчера също така излезе моя статия по темата в webcafe в резултат на любезната покана на Ники Русиновски, на когото благодаря. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Молбата беше да напиша обзорна статия и затова се наложи за пореден път да разкажа познати факти. Най-важното в статията е втората й част, тоест коментарът върху случая. И понеже не остана място да го развия като хората, сега искам отново да подчертая някои неща:

Защо на много хора изглежда напълно естествено, че след като Аревик е затворена, тя си е виновна, а държавата е права?

Защо дори хора, които подкрепят Аревик, инстинкивно са на мнение, че тя и Давид са нарушители, а държавата трябва да прояви "човещина", "милост" и "снизхождение"?

Защо почти никой не си направи труда да се ориентира в морето от факти, показващи груби нарушения на закона от страна на държавата във връзка със задържането на Аревик?

Защо се навъдиха толкова много самозвани експерти по имиграционно и бежанско право*, които наводняват виртуалното пространство с коментари как държавата е права, а никой не даде смислено опровержение на правните аргументи в защита на Аревик, които ясно показват къде държавата не е спазила собствените си закони и куп задължителни норми от международното законодателство?

Защо ли?

Защото живеем в полицейска държава.

Защото сме свикнали да мислим, че законите защитават интереса на държавата срещу интересите на гражданите и че това си е в реда на нещата.

Защото за нас човешките права са нещо абстрактно и по принцип, а не задължителни и законово гарантирани норми.

Защото
у нас е практика действията на някой престарал се и/или корумпиран милиционер или инатът на някои некомпетентен и/или корумпиран съдия или чиновник да имат по-голяма тежест от Конституцията.

Защото за нас е нормално да живеем в раздвоение - да се спасяваме поединично, нарушавайки правила и закони и да си гарантираме спокойствието, като се подмазваме на държавата и проповядваме, че тя винаги е права.

И докато не проумеем, че демократичните страни затова са демократични, защото в тях законът защитава не само държавата, а и гражданите, включително и срещу произвола на същата тази държава, няма да имаме никаква гаранция, че държавата един ден няма да погази драстично и нашите права.

Докато се държим, сякаш само държавата има право при конфликт с отделния човек, ще ни се случват такива неща като:

- задържането с месеци на Максим Савов заради някакви си 400 и няколко лева, които при това не е откраднал

- оневиняването на убийците на Чората (съмненията за престъпна дейност не са основание, да се пребие до смърт беззащитен човек)

- лишаването от лекарства на хора, които не могат да оживеят без тях, включително и на деца

Всички тези и много други
неща се случват, защото в България няма елементарно разбиране на универсалността на човешките права. Защото изглежда нормално такива работи да се случват на Аревик и Давид, а и на много не толкова бели и не толкова влюбени като тях, но също толкова хора - Джавед, Ола, Саид, Питър, Джонсън (вече покоен) и наистина много, много други.

Вчера бяха Джавед и Саид, днес - Максим и Аревик. Кога ли ще бъдем ти и аз?

Историята на Аревик и Давид не е любовна история, а история за човешките права.


________________________
* И аз не съм експерт по имиграционно и бежанско право, но поне съм изчела толкова закони в тази област, та да знам, че е нужно още. И за късмет познавам едни от най-добрите специалисти по такова право в България, така че, когато не разбирам нещо, питам.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?