Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

7.12.2010 г.

За родната "публичност", с погнуса


Ще рече човек, че нечий живот зависи от това, кой ще вземе наградата на публиката за Човек на годината.

Ще рече човек, че наградата се дава от Бог или (ако сте фенове на "Междузвездни войни") от Силата, или от извънземните, ако така предпочитате, а не просто от една българска неправителствена организация.

Ще рече човек, че победителят ще получи куп пари и/или решение на всички проблеми в живота си, а не просто една хартиена грамота.

А всъщност наградата на публиката дори не е голямата награда за Човек на годината - голямата награда се дава от журито. И, освен грамота, включва и статуетка. Статуетката не е вълшебна и не става за претопяване.

Разликата между публиката и тълпата е в това, че публиката разбира и уважава правилата на играта, в която доброволно се е включила. Докато тълпата действа стихийно и инстинктивно. Публиката не се държи на театър така, както на футболен мач. Нито на опера, както на рок концерт. Тъплата се блъска, плюе и троши столове, където и да е. А публиката е критична, понеже разбира. Познанието й дава основания да изисква едно или друго да се промени. Или да бъде благодарна и удовлетворена.

За първи път и, надявам се, за последен, се ангажирах с агитация в полза на един от номинираните за Човек на годината. Смятах и продължавам да смятам, че така е честно - ако искаш избраният от теб човек да получи повече гласове, да се опиташ да убедиш повече хора да гласуват за него. За мен по дефиниция зад всеки глас би следвало да стои мотивиран избор.

В наивността си си представях най-голямата злоупотреба като гласуване на един човек от пет различни имейл адреса. Не съм си представяла петнадасет. Нито, че някой може да пусне няколкостотин гласа чрез автоматично генерирани имейл адреси. Нито, че някому може да хрумне да обвързва гласуването с материални награди. Нито, че някой може да изтрие цялата информация от сайта (добре, че организаторите правят бекъп на често). Нито, че някой може да хакне сайта по такъв начин, че гласовете за един кандидат да отиват за друг. Нито, че на организаторите ще им се налага зорлем да се превръщат от правозащитници в специалисти по интернет сигурност. Нито, че върху тях ще се излее помия от обвинения и подозрения заради начините, по които успяват или не успяват да се справят с всички злоупотреби.

Любопитна съм как хората, които извършват такива машинации, гледат на фалшификациите, които политически партии правят по избори? Дали смятат, че не си струва да се гласува, защото "всички са маскари"?

Сега класацията за наградата на публиката вече е ясна. И какво?

Иво Инджев победи (моите най-искрени поздравления за него). Но поради това нито ще го върнат на екран, нито ще дадат Гоце на прокурор. Наградата е морална.

По същия начин, ако бяха спечелили Анета и Светлана, децата, болни от муковисцидоза, нямаше да получат автоматично адекватно лечение. Ако Джавед беше спечелил, нямаше да му се даде легален статут поради това. Ако Валерия беше спечелила, парламентът пак нямаше да приеме всичките й предложения за промяна в Закона за чужденците. И така нататък, за останалите номинирани. Равнището на подкрепата за тях е единствено някакво признание за легитимността на каузата, за която се борят и поощрение да продължават борбата в същия дух.

За сравнение, когато Олег Мавромати действително постави живота си на карта с пърформанса "Свой/чужд", какво се случи? Имаше ли масова кампания за спасяването му в България, или масово гласуване?

Ами... нищо не се случи. Може би, защото Олег не е толкова популярен тук, колкото в Русия. Може би, защото не е молил за ничия подкрепа. А може би, защото, за да гласуваш в "Свой/чужд", трябваше да мотивираш решението си. Това ботовете не го могат.

Както казах, за мен предизвикателството беше да убеждавам другите да гласуват. Самата аз гласувах няколко пъти, но не повече от веднъж за всяка кандидатура. Ще обясня за кого защо съм гласувала, като започна отзад напред спрямо получените гласове:

Георги Елчинов (25 гласа) - неговото питане до Съда на Европейските общности е довело до изключително важен прецедент. Оттук насетне няма да е необходимо да се чака Здравната каса да благоволи да разреши някой да бъде лекуван в чужбина, докато този някой почине. Това ще спаси живота на много хора, в буквалния смисъл на думата. Срамота е да има само 25 гласа за такава кауза.

Електронна граница (също 25 гласа) - Бого Шопов и основаната от него "Електронна граница" се борят за това, както хубаво се казва в една от номинациите, да бъдат защитени "човешките права в цифровия свят". За да ползваме интернет за общуване и обогатяване на себе си и света, а не да бъдем следени и подозирани като престъпници. А това е важно условие за всеки активизъм. Отново срамота, че всяко чудо се оказва за три дни - хората не мислят за цифровите ни права, а от тях зависи много.

Хора срещу расизма (50 гласа) защото расизмът, ксенофобията, дискриминацията и, не на последно място, нацизмът в България съществуват и е крайно време да започнат да бъдат разпознавани и да възникне адекватна борба срещу тях.

Радослав Стоянов (66 гласа) - защото е изключително умен и начетен млад човек, който е способен по блестящ начин да защитава правата на групата, към която принадлежи.

София прайд (75 гласа) - ако всички, които бяха отишли на парада, или поне не хетеросексуалните от тях, бяха подкрепили тази кандидатура, нямаше да има само 75 гласа за нея. Отново не разбирам - как ходиш на парад, а не подкрепяш тези, които изнасят организацията му? Струва ми се излишно аз, хетеросексуалната, да обяснавям на ЛГБТ хората защо е важно да се ходи на прайд, защо е нужно да се самоотстояваш, за да те признаят и другите.

ЛГБТ действие (172 гласа) - защото са активни млади хора, които се борят за правата си и за правата на другите като тях. Много направиха по повод на пазарджишките общинарски дивотии, също така оказват смислена подкрепа на себеподобни.

Джавед Нури (662 гласа) - защото е прецедент чужденец без документи да бъде предложен за такава награда. 


Ако бях на мястото на организаторите, сериозно щях да се замисля дали вотът на публиката за Човек на годината има смисъл, поне за следващите няколко години. И, ако си отговоря на въпроса положително, щях да наема експерт по сигурност на сайтове. 

UPDATE. Понеже няколко пъти вече получавам коментари с предположения в тази посока - не, нямам данни за масово подавани фалшиви гласове в полза на Иво Инджев. Напротив, в един от случаите на злоупотреба сайтът беше хакнат така, че гласовете за него да отиват при негов конкурент. Вярвам, че Иво Инджев е спечелил честно, или поне с не много голямо престараване от страна на почитателите му. 
  

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

17 коментара :

  1. Моите наблюдения са ,почти в същото мислене.Забелязвам че не само не става дума за октивно мислене и подкрепяне на дадена кауза, а се започва с едни носеници на вода от 9 кладенеца, за да се докаже, колко не е правилно, какъв е човека, как няма смисъл и така ,докато всичко утихне и инициаторът си остане сам с инициативата

    ОтговорИзтриване
  2. Представи си , аз пък гласувах по съвест , със съвсем оригиналния си адрес и то само за един човек.
    Харесва ми разсъждението за виртуализацията. Инспирира ме.

    ОтговорИзтриване
  3. Добре е да знам, че има и такива хора, които са гласували като теб :-).

    ОтговорИзтриване
  4. На мен пък ми писна от награди, награждавания, състезания и конкурси от всякакъв род и подобие. Освен това ще си позволя невероятно скандалното изявление, че ако в България съществуваше закон за лустрацията, Иво Инджев пак нямаше да има поле за изява по телевизията, но поради други причини.

    Колкото до пасквилите срещу Гоце - всички ги пишем, защото това ни е любимият национален спорт и защото по тазин начин се отклонява вниманието ни от други проблеми, които са далеч по-важни и по-скъпи от мезонетите и архарите на Гоце. Това обаче не е достатъчен повод да се правим на "голяма работа", на големи анти-комунисти и анти-номенклатурчици. Особено ако сме храненичета и доносничета на Партията.

    И иначе е много гот да си срещу Гоце, но все пак да му ръкопляскаш, когато награждава с ордени разни приятелчета (напр. Кирил Маричков).

    Малко гневно се получи, но поне съм искрен ;-)

    ОтговорИзтриване
  5. Изявлението ти не е скандално, много си е популярно в публичното пространство, даже. Дали и доколко аз го споделям, е друга тема. Дали Иво Инджев заслужава да е човек на годината с награда за принос към правата на човека и какво изобщо означава да "заслужаваш" тази награда, кой от номинираните какво е направил за човешките права през последната година, също е друга тема. Темата ми е за фалшификациите, вършени заради принципа "нашият кандидат заслужава и затова целта оправдава средствата". Инджев може би може да бъде винен в много грехове, но не и в този.

    И, моля, без повече коментари за или против Иво Инджев към този пост. Не това е проблемът, провокирал написването му. Първото място на Иджев във вота на публиката е достатъчно основание, ако някой иска да изрази отношението си към него, да го направи в собствения си блог :-).

    ОтговорИзтриване
  6. Коментарите не са против Еди-кой-си, ами срещу една ялова система, която извън безсмислени награди друго не може да снесе. Хората пък треска ги тресе да гласуват за глупости, а на истинските избори, когато трябва да защитават гражданските си права, се продават за бутилка ракия и двойка кебапчета. И при това положение ще определяме кой е борец за граждански права на годината? Сори, ама ми се вижда малко неуместно въобще да водим спор на тази тема :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Аз викам, ако някой намира дадена награда за безсмислена, да не участва в нея :-).

    ОтговорИзтриване
  8. Абе и аз така викам, ама понеже агитираш, та рекох да услужа ;-)

    ОтговорИзтриване
  9. На мен не ми хареса, че Диана Даскалова (която първоначално е била предложена за съвместна награда с Валерия Иларева) е била дисквалифицирана, понеже не крие неодобрението си към хомосексуалните бракове. Без да съм напълно съгласна с нея, оставам с чувството, че е била отхвърлена заради възгледите си; и изобщо, че - както би казала Блага Димитрова - козината на котката се глади наопаки.

    ОтговорИзтриване
  10. Диана ми е приятелка и много държа на нея, беше ми мъчно. Но съм съгласна с журито - тя активно се бори за правата на една група и също толкова активно се бори против правата на друга група. Не става дума просто за възгледи, а за активни действия на равнище изказвания в парламента. А иначе, на равнище позиции с Диана най-приятелски сме обговаряли несъгласията си.

    ОтговорИзтриване
  11. О, така ли? Значи имаме един списък с дейности, които могат да се направят, за да спечелиш конкурса - да хвалиш гейовете, да плюеш Гоце, да си чужденец (пълен абсурд е да номинираш някого, защото е "прецедент да бъде предложен"), и т.н. Всичко извън този списък е пренебрежително. А ако по някаква случайност си извършил "дейност от списъка", но за съжаление паралелно с това си направил още нещо, което присъства във втория "черен списък", то ще бъдеш дисквалифициран. КонКУРс - гротеска!

    ОтговорИзтриване
  12. Забелязал съм, че една теза се компрометира по-лесно и успешно от своите привърженици, отколкото от своите привърженици. Така Wattie компрометира моята теза с кавгаджийския си тон, който е съвсем неуместен в дискусия на добронамерени хора, търсещи истината (извинявам се за надутия израз).
    Диана Даскалова се обявява против някои права на хомосексуалистите, но съм съгласна с нея, че някои техни искания всъщност не са права. Човек е склонен да бърка своите желания, интереси и права и да слага всичко в последната група. Например познавам много младежи, които са убедени, че имат право да следват медицина, докато аз мисля, че нямат това право.
    Правата на човек свършват там, където започват правата на другите хора. Според мен пациентите имат право на най-доброто възможно лечение. Това автоматично отменя правото на всички младежи да следват медицина и го превръща в привилегия, която следва да се запази за най-добре представилите се на кандидат-студентския изпит. Изумявам се как много младежи, вмъкнати в медицинските факултети през задния вход, са искрено убедени, че студентският им статут е тяхно право (а не печален факт, както мисля аз).
    Аз не бих имала нищо против хомосексуалните бракове, ако следващата дума не беше "осиновяване". За мен изоставените деца имат право на добри грижи, което автоматично отменя т. нар. право на възрастните да осиновяват. Но ЛГБТ-активистите (и много други възрастни) не виждат нещата така. За тях службите, свързани с осиновяването, имат функцията не да настанят изоставените деца в добри домове, а да доставят деца на желаещите възрастни.
    Наистина в съответните закони винаги се вмъква текст, че при осиновяване водещ е най-добрият интерес на детето. Но този текст става мъртва буква, защото не изоставените деца, а кандидат-осиновителите са способни да оказват натиск. Представете си служителка, която подозира, че двойката мъже, настояващи да осиновят 4-годишно нямо момиченце, са педофили. Можем ли да разчитаме тя да устои, когато те се наведат напред и с агресивен тон заплашат да я съдят за дискриминация? Колцина ще предпочетат, за да защитят изоставеното чуждо дете, да си загубят работата и да се чудят как да изхранят собствената челяд?
    Ето защо виждам опасност беззащитните деца да не се разглеждат като ценност и самоцел, както следва да се разглежда всеки човек, а като средство за удовлетворяване на желанията на други хора. С това не мога да се съглася и подкрепям хора като Диана Даскалова, които бият камбаната.

    ОтговорИзтриване
  13. Пак казвам - за мен не толкова във възгледите е проблемът, колкото в активните действия.

    А педофилите биват и хетерусексуални. Никой не знае дали хетеро семейството, което иска да осинови дете, няма за цел да блудства с него. Сексуално насилие срещу деца често се извършва от доведени (хетерокескуални) родители, а понякога и собствени родители. Защо пък точно гей двойките да бъдат подозирани в педофилия? Няма никаква връзка между педофилия и сексуална ориентация.

    ОтговорИзтриване
  14. Ако забелязваш, аз дадох пример именно с хетеросексуални педофили! Не мисля, че би им било много трудно да се съберат по двойки и да се направят на гейове. Сега са принудени да коткат жени и да се правят на добри глави на семейства, което според мен изисква много повече усилия.
    Проблемът за мен е не толкова в сексуалната ориентация, колкото в самата мъжка сексуалност и анатомия. Съгласна съм с теб, че хетеро-двойките също могат да упражняват сексуално насилие върху деца. Но мисля, че когато в приемното семейство няма жена, от която се очаква да дойде инициативата за осиновяване, рискът силно нараства.
    Основателят на SOS-Kinderdorf е настоявал децата в неговите селища да бъдат отглеждани от самотни "майки", а момчетата да бъдат отделяни в общежитие, когато навършат 14 години. Той самият е израсъл в дом и когато твърди, че мъжете и младежите са опасни за децата, с които нямат роднинска връзка, навярно знае какво говори.
    Педофилията е нещо, което неотдавна ме засегна лично. Виж този линк:
    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=591155
    Един от героите на репортажа е мой колега. Представи си, оказва се, че в такава ситуация преподавател не може да бъде уволнен. Поне така твърдят. Сега въпросното лице е само отстранено от преподавателска работа, докато чакаме тежката дума на съда. Фактически наказан е не той, а аз и колегите ми, защото вършим и неговата работа и се чувстваме като родопски магарета, докато той си взема заплатата и намира с кого да си пие кафето. Честно, бих искала да видя по-ефективни законови мерки и повече обществена нетърпимост към педофилията.

    ОтговорИзтриване
  15. Ама като не се осиновява, педофилията в домовете за деца е не по-малка, дори напротив. За всевъзможните случаи на насилие, вкл. сексуални, да не говорим.

    Имам определен ангажимент към SOS домовете вече няколко години, но все пак не мисля, че поставянето на децата в изкуствена среда е най-доброто решение за възпитанието им. В реалния свят едно дете, отглеждано по обичаен начин, среща всякакви хора и няма механизъм да бъде отделено от всички тях за негово добро. Но така децата си изграждат защитни механизми.

    ОтговорИзтриване
  16. п.п. Да се гледа на "мъжката сексуалност и анатомия" като предпоставка за педофилия ми се вижда, меко казано, притеснително. Първо, освен анатомия, сексуалността на човека е и (най-вече) култура. (Сещам се за социолога Питър Бъргър, който казва, че ако ерекцията беше достатъчна, за да си мъж, психоаналитиците щяха да останат без работа). Второ, от самото телесно устройство на даден пол няма как да следва педофилия.

    ОтговорИзтриване