Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

25.08.2010 г.

Пешеходното движение е въпрос на култура (интервю с архитекта Мартин Ангелов)


Както обещах, публикувам интервюто с Мартин Ангелов, което взех  по повод на инициативата "София диша":


Мартин Ангелов е почти на 27 години. Част е от архитектурната група ProvoCAD, която има популярен блог в интернет. Напоследък и "традиционните медии" заговориха за него по повод на проекта му "Колелиния" - новаторска концепция, спечелила международна награда, за предвижване с велосипеди по въжета с улеи във въздуха. Мнозина биха намерили тази идея за твъдре екстравагантна, но Мартин Ангелов я е разработил до най-дребните детайли и е твърдо решен да осъществи поне прототип. Поводът да взема интервю от него е инициативата за дискусии за развитието на София ProvoSofia, подета от блога ProvoCAD. Като част от тази инициатива преди няколко месеца в блога се постави темата за превръщането на някои улици и площади в центъра на София в пешеходни. Най-подходящата улица за целта, според екипа на ProvoCAD, е именно "Шишман".

Мартине, благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю. Защо от ProvoCAD се захванахте с каузата части от центъра на София да станат пешеходни?


 Ами централната част на града има сериозен потенциал да се превърне в жива обществена и туристическа тъкан. За да има обществен живот едни град, той не може да няма пешеходни зони, не може да общуваме в колите си и да усещаме градския живот. Колата, колкото и хубави качества да има, си остава просто една капсула. Обществото ни е капсулирано, искаме или не искаме да си признаем. Капсулираме се в апартаментите си и колите си и всичко останало възприемаме като море на враждебност, в което ни се налага да плуваме. Е, това море ако успеем да усетим като наше (защото е наше), тогава всичко ще се оправи. Трябва да подчертаем, че пешеходното движение е въпрос на култура. За нас е още малко чужда, а за да има пешеходни зони, обществото трябва да ги поиска само. Все още у нас ни тресе треската на автомобилния бум, докато други държави отдавна са минали по този път. И до съседния магазин да трябва да отидем, пак ще запалим колата и пак ще се нервираме, че няма къде да паркираме и пак ще вдигнем кръвно, защото скоро не сме спортували. Най-тежкото в ситуацията е, че колата е въпрос на престиж у нас, робуваме й, за да получим псевдостатус.

Затова причината да пишем за пешеходните пространства е нуждата от тях, те покачват качеството на средата в пъти.

Когато в блога на ProvoCAD поставихте на дебат темата "Пешеходен Шишман", очакваше ли, че само след няколко месеца това ще стане факт, макар и само за три недели?

Ами за пешеходен Шишман не сме първите, които говорят, и надявам се да има още много хора, които да го поискат. Мисля, че просто моментът узря, а превръщането на улицата в пешеходна мисля, че е повече от логично и естествено.

Подозирах, че от ProvoCAD сте в дъното на инициативата "София ДИША". Оказва се, че съм грешала. Как мислиш, дали причината все пак може да се търси в дискусията, която предизвикахте, или по-скоро има идеи, които "витаят из въздуха"? Или съвпадението е знак, че е дошло времето за сериозен дебат за това, как да се развива София?

Бих се радвал, ако сме повлияли за взимането на това решение, не знам какви са поводите на общината и с удоволствие бих си поговорил с господин Ангеличин, за да видим как можем да действаме в една насока.

Когато говорим за дебат, трябва да сме готови да чуем и другата страна. Идеята за пешеходни улици в София, дори и само за три дена, среща и сериозна съпротива. Като основен аргумент се изтъква, че хората, които живеят на тези улици, няма да има къде да паркират колите си, понеже в центъра на София няма достатъчно паркинги. Какво би отговорил на хората, които мислят така?

Ох, аз лично възприемам този спор подобно на спора трябва ли да се пуши в затворени пространства, разликата е, че не се внася закон за затваряне на всички улици, а само за една едничка от хилядите в столицата. Това мисля, че е показателно. Живял съм и съм пътувал на места, където пешеходното движение в централните исторически части е издигнато в култ, където не само една улица е пешеходна, а цели исторически центрове. За съжаление, ние още сме далеч от този манталитет и обективно погледнато няма как да имаме нужда от нещо, което не сме опитали достатъчно. Лично за мен е меко казано смешно да се прави трагедия от това, че някой няма да може да си паркира колата точно пред входа, а на съседната пряка. Това е поредният показател, че сме станали ужасно зависими от колите. Разбирам 30% от улиците ни да са пешеходни и да става дебат за поредната, но това е само една единствена, третата след Пиротска и Витошка, които според мен не са съвсем пълноценни или поне биха могли да се развият далеч повече. Та точно на фона на тези две пешеходни улици спорът ми се вижда пресилен. Що за столица сме?

Свикнали сме да мислим, че проблемът с колите в центъра на София ще се реши, ако се изградят достатъчно паркинги. Някои авторитетни урбанисти обаче, като например Андре-Мари Бурлон, който беше в София по покана на Мартин Заимов, не са на това мнение. Според теб, какъв е най-адекватният начин улиците в центъра на София да заприличат на нормални улици?

Пак казвам, че е въпрос на обществена нагласа и също така на алтернативи, които липсват. В един Копенхаген, където близо половината от населението се придвижва единствено с колело и където това прави горди и здрави жителите му, там подобни дискусии мисля, че бързо се решават. Трябва много добре да се знае, че историческият център ще поеме толкова коли, колкото ние му позволим. Всичко е въпрос на горна граница, която да ни осигури нормална среда за живеене. То е ясно, че цяла София може да се изсипе в центъра и да не остане капка тротоар, но това ли искаме. Не може да сме вечно зомбита, които гледат да си свършат работата, без да им пука в каква среда живеят. Ако е така, никога няма София да стане пълноценен за живеене град, да не говорим за туризъм.


Друго много важно нещо са алтернативите на колата – метро, брилянтна рейсова мрежа и колела. В един 12 милионен Лондон в центъра много рядко се виждат други превозни средства освен рейсове и таксита. Това, от една страна, е защото се плаща много солено за да се движиш с кола в центъра; и второ защото градският транспорт е брилянтен, един вид колата става отживелица. Така че на нас ни трябва от всичко по малко – метро, модернизиране и синхронизиране на автобусната мрежа, малко подземни паркинги, драстично увеличаване на таксите за преминаване в центъра и най-накрая да доживеем реална политика за велосипедното движение в столицата.

След като съм те "хванала" за интервю, не мога да не те питам и за "Колелиния". Да си призная, когато научих за проекта ти, си казах - "това е гениално и сигурно ще се реализира, но едва ли в България". Напоследък обаче за проекта ти се говори все повече, което ми дава надежди. Мислиш ли, че ще стане възможно да летим на колелинията в София?

Проектът е провокация. Смятам, че има близък потенциал като туристическа линия със специално пригодени колела. За масова градска употреба мисля, че е рано да се говори, само времето ще покаже. Вярвам в принципа, че нещата се развиват естествено без изкуствени очаквания. Разработвам тези проекти като хоби, което ми носи голямо удоволствие, а реализирането става с малки стъпки. В момента първата такава е да намеря метално въже за собственоръчно направен прототип.

Много млади хора не се опитват да променят нищо в живота около себе си, защото смятат, че от тях нищо не зависи. Ти, напротив, си човек, който има мечти и се опитва да ги превърне в реалност. Какво би казал на хората, които мислят, че нищо не могат да променят?

Иска ми се да знам, че тези млади и можещи хора, дори и песимистично настроени са повече, защото имаме нужда от критична маса, която да направи разликата и да издуха застоялия въздух. Младите хора обаче изтичат навън, което до голяма степен е естествено. Не съм от хората, които вярват в силови революции и драстични промени. Факт е, че обществото ни е било периодично осакатявано и затова възстановяването ще стане бавно. Важно е реанимацията да става в спокойна среда.

Благодаря ти! Да си пожелаем София да стане европейски град, в който движението е удоволствие, и да не преставаме да мечтаем!

Благодаря и аз! А за движението с удоволствие мисля, че колелото е най-подходящото средство. Не е толкова страшно да се пробва :)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6 коментара :

  1. Интересно интервю, благодаря!! :)

    За София отдавна си мечтая за поне няколко съвсем пешеходни улици в центъра, но май не сме готови. Както и за колелата не сме готови... :(

    ОтговорИзтриване
  2. А какво означава "не сме готови", Мишел? Кой точно не е готов? Аз видях няколко хиляди готови хора за две недели. От най-готовите бяха работещите на "Шишман". Не че много не са и против. Думата ми е, че ако песимистично обобщаваме, може да пропилеем шанса да направим промяна.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз съм готов -- карам колело и зиме и лете. Общината обаче не е готова да затваря улици за автомобили и да прави велоалели. За 30 години свободно управление на столицата (колко кметове се смениха?), колко километра велоалеи бяха създадени? Под 20 км. А можеше да са 200 или 500. Колко подземни паркинга бяха създадени? Нула. Колко надземни многоетажни паркинга? Нула. Колко улици бяха затворени за коли и отворени за пешеходци и велосипедисти само? Една, две?... да не изброявам...

    Аз съм песимист, да. След още 30 години ще имаме още една или две велоалеи може би, 1 подземен паркинг и още една затворена за коли улица... с тези темпове

    ОтговорИзтриване
  4. Според мен, нещата зависят не само от общината (отделен въпрос, че се надявам Фандъкова да не бъде преизбрана за кмет, а най-сетне да дойде някой свестен човек като Ангеличин, Мартин Заимов или Прошко Прошков), а и от обществените нагласи. Ето защо това, което направи Ангеличин, а велико - създаде апетит за пешеходни улици у много хора, включително и у работещите на тези улици, а принципно те са сред основните противници на такава идея. А за велоалеите и паркингите - надявам се да не минат чак 30 години... Що се отнася до улиците - след като се затвориха за автомобили и по-големи улици от "Шишман" без никой да умре или да фалира от това, смятам, че няма да е проблем да се случи и с някои тесни улички в центъра.

    ОтговорИзтриване
  5. Ами да се надяваме, че ще има хубава промяна. Просто като гледам темповете (за 30 години = нищо не е направено) и си мисля, че и още 30 години няма да направят нищо... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Обичам да казвам, че е вредно да се екстраполират тенденции. Защото се нямат предвид факторите, които влияят върху промяната на тези тенденции. Един от любимите ми социолози, Питър Бъргър, си скубе косите как, когато е публикувал книгата си "Капиталистическата революция", в която пише и за социализма, не му е минало и през ума, че социалистическите режими ще почнат да се разпадат само след една година ;-)...

    ОтговорИзтриване