Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

5.01.2010 г.

Бежанците: лица и характери

Накрая намерих време и сили да пристъпя към отлагания от близо два месеца пост за дискусията за бежанците в Червената къща. И сигурно и днес нямаше да го довърша, ако не бързах да направя важен анонс:

Довечера най-сетне ще дават интервюто на Иван Кулеков с Ола и адвокат Валерия Иларева в "Шоуто на Слави". Предаването започва от 22,30 и се очаква материалът да бъде излъчен някъде след първия рекламен блок. Още информация в блога на Правната клиника за бежанци и имигранти.

Всъщност самата дискусия в Червената къща е описана прекрасно от Селин, аз няма да я повтарям, а ще публикувам малко снимки и ще поговоря за човешки характери. Защото, когато говорим за имиграция, за бежанци, за закони, за Бусманци, за изтезания, в повечето случаи го правим "по принцип", без да имаме предвид самите хора, които са потърпевши. Преди време зададох в блога си въпроса "Как си представяте бежанците?" Ами ето трима от тях, от плът и кръв (макар че първият от тях не е "чист" бежанец).

Това е Ола - човекът, заради когото потърсих помощ за бежанци и така намерих Валерия Иларева.

А това са Ола и Валерия, която пое случая му.

Ола е само на 21. Да си призная, мислех, че е на повече, изглежда ми много по-зрял. Трудностите в живота карат човек да узрее преждевременно. Въпреки че не е успял да завърши средно училище (не знам дали ви е известно, но в България съвсем не всички чужденци могат да получат безплатно средно образование), първото, което ми направи впечатление при него, беше академичният маниер на поведение и стил на изразяване. Реторичните му умения са забележителни. Предполагам, че ги дължи на баща си, който е бил преподавател по английски език. Те проличават особено силно, ако говори на английски (когато се запознахме, той предпочете да не разкрива, че знае български, призна си  чак на втората ни среща). "Олето", както шеговито казвам за него понякога, не казва "man, I don't wanna be a criminal", той казва "I am not interested in doing crime".

Въпреки всичко, което е преживял, Ола има толкова дълбоко вградени морални принципи, че не би отвърнал на злото със зло. Не би си го и помислил. Реагира с възмущение, ако дори само на шега му предложиш да отговори на обидите с аналогична реплика. Предполагам, че този здрав морален фундамент му е помогнал да не се срине след скорошната смърт на баща му.


Ола определено има стил. Като нормален млад човек, личи си, че иска да бъде готин. При него готиността обаче се изразява в подчертано аристократичен стил и елегантност - в говора, в жестовете, а и в дрехите, когато е възможно (предполагам, че не му е лесно да поддържа гардероб от елегантни дрехи и едва ли го прави, но в Червената къща се беше постарал да изглежда като истински джентълмен).



Това е Джавед Нури.




А това са Джавед и Яна Бюрер Тавание, която направи така, че да се чуе за неговия случай. С Джавед, за когото бях чела в известното журналистическо разследване на Яна Бюрер Тавание в "Капитал" (тук и тук), както и в материала на Светослава Банчева в е-вестник, се запознах на срещата в Червената къща, във фоайето до залата. Май че Ола ни запозна. Джавед ми направи впечатление на контактен и добронамерен човек. Също на 21 и също изглеждащ по-зрял.


Странно нещо са предварителните представи - понеже бях чела за трагичния живот на Джавед и за опита му да се самозапали, се изненадах, че пред мен стоеше не мъченик, а по-скоро веселяк. Животът на свобода, изглежда, му се отразява добре, каква разлика с измъчения поглед, който съм виждала в негови снимки из медиите. Имаш чувството, че всеки момент ще се закачи с теб, ще пусне някоя шега. И докато аз се притеснявам и се чудя как точно да говоря с него, той успява да поддържа разговора и да ме накара да се отпусна и да се държа свободно. Месец по-късно го видях на една конференция. Позна ме и се разприказвахме, дадох му координатите си. След няколко дена ми писа, аз му пратих снимките, които му направих в Червената къща. После писа и за Коледа. Междувременно се видял с Крис на улицата, познал и него и поговорили. Както е тръгнало, ще поддържаме връзка.



И Джавед, като Ола, не изглежда отмъстителен човек. Каза ми нещо, което ме втрещи: "Всъщност, българите са добри хора" (по-късно мой познат коментира, че може би ключовата дума на фразата му ще да е "всъщност"). И Джавед излъчва елегантност и стил, но различни от аристократичната сериозност на Ола. Къдриците оформени артистично, може би с гел, леко разкопчана риза, разкриваща верижката на врата. Шлифер. Подчертано интелигентен, научил е бългаски сам, забележително добре. Някой път ще го помоля да ми покаже рисунките си; знам, че рисува.




А това са Томас и адвокат Диана Даскалова, която е поела неговия случай. Томас е бежанец от Индия. Едва дошъл в България и съобщил на властите, че е бежанец, е затворен в Бусманци за една година. Срещата в Червената къща беше само няколко дни след пускането му на свобода, без дом и документи. Силно се надявам, че след известно време Томас вече няма да гледа толкова стреснато-уплашено, а ще има възможност да прояви уникалните черти на харакера си. И ще е способен да се усмихва. Не на последно място, благодарение на смелостта и невероятните усилия на личности като Диана Даскалова, Валерия Иларева и Яна Бюрер Тавание.

П.п. Напомням за петицията за регулиране на статута на някои групи имигранти в България.







Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5 коментара :

  1. По свой стар обичай в саплесването видях поста ти след Шоуто на Слави. :( Гледам, че имат видеорхив http://btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=218 - ще чакам там да го качат. :)
    Много хубаво си ги описала, твоите впечатления за тях доста съвпадат с моите. Горките хора. :(

    ОтговорИзтриване
  2. Днес го даваха. Случайно превключих на bTV точно за този репортаж.
    Ола малко го имаше, но се видя доста от Бусманци, Джавед и един куп хора говориха. Дано има някакъв ефект.

    ОтговорИзтриване
  3. Днес случайно попаднах на предаването на Слави Трифонов. Филмът на Иван Кулеков дълбоко ме разтърси и реших да потърся повече информация в Интернет. Първото, което неприятно ме изненада е, че не открих запис от "Шоуто" в сайта на БТВ. Въпреки, че е минало доста време от излъчването на филма, в Google информацията е повече от оскъдна!!! Сякаш нищо нередно не се случва! Радвам се, че има хора като Вас, които въпреки апатията, обзела цялото ни общество, все още изразяват гражданска и преди всичко човешка позиция.

    ОтговорИзтриване
  4. Вярно е, че има медийно затъмнение по темата, но филмът на Кулеков си е в архива на Шоуто на Слави, ето тук. Аз го препубликувах на блога си, за да не се налага желаещите да го гледат да "превъртат" цялото предаване.

    ОтговорИзтриване