Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.05.2009 г.

NotaBene: Европа!


Забелязах този графит на стената на Съдебната палата преди няколко дни и не се въздържах да го снимам. Мислех си как графитите като форма на младежка субкултура инкорпорират западни културни щампи, но в български контекст те изглеждат доста иначе - не в очите на съответната младежка субкултура, а в моите очи на човек, помнещ "хуманизма" на тоталитарната епоха.

В контекста на задаващите се избори за европейски парламент, новият брой на списание NotaBene е посветен на Европа. Необичаен брой се е получил - този път дискурсът на практиката преобладава над чисто теоретичния. Във време на избори едно списание за философия и политически науки не може да остане безучастно. Което не значи да казва за кого да гласувате - напротив, в него са публикувани преизборните манифести и на трите основни партии в Европейския парламент - Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и Европейската либерално-демократична партия.

Моята фотографска колонка - този път по-мрачна от обикновено - също се заиграва с темата за Европа, хвърля поглед към "тъмната страна" на европейската идентичност и я разкрива като необходимо условие за "светлата" й страна.

Между другото, за всички, които го пожелаха, списанието вече си има и RSS. Благодаря за което на администратора Крум Лозев!



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.05.2009 г.

Координатната система на Югозападен университет

(ако искате да видите с очите си прецедента "дисциплинарно наказание за отсъствие от всичко на всичко едно заседание, кликнете на снимката)

Координатната система – такава, каквато сме я учили по математика – е въведена от Рене Декарт. Декарт е смятал, че с “ясно и отчетливо” възприятие плюс последователно мислене като в математиката можем да имаме правилно познание. В този смисъл, координатната система е не просто математически инструмент, тя въплъщава представата, че субектът на познание може да локализира всеки обект с абсолютна точност, ако следва определени “правила за ръководство на ума”.

Концепцията за същността на познанието коренно се променя през 20-ти век – и в математиката, и в природните науки, и в хуманитарните. Оказва се, че познанието всъщност е относително, защото зависи не само от обекта, а и от самия познаващ субект. Можем да имаме, образно казано, различни “координатни системи”. Дори съобразяването с единни системи на формални правила невинаги помага, да не говорим пък в страна като България. Това е особено видно в съдебната система – например, за едно и също провинение се дават съвсем различни присъди, в зависимост от това кой съди и кой е съденият.

Координатната система на Югозападен университет въплъщава духа на Теорията на относителността на Айнщайн в не по-малка степен, отколкото българската съдебна система. Ако правите големи нарушения – фалшифицирате официални документи, записвате незаконно студенти, давате им дипломи със съмнителна валидност, докарате глоба за университета от 400 000 лева, заплашвате подчинените си с шамари, не им давате възможност да изпълняват служебните си задължения и т.н. е възможно не само да не ви накажат, а напротив – да ви наградят, както беше забелязал Стефан Дечев. Ако просто се снишавате и се ориентирате накъде духа вятърът, всичко ви е позволено – да не си взимате часовете, да не попълвате в продължение на цяла учебна година т.нар. материална книга, да отменяте учебни занятия на цяла катедра, без да ви интересува какъв е установеният за това ред, да взимате решения на катедрен съвет и после да си ги отменяте, без да предупреждавате лицата, които биват засегнати от отмяната и т.н. и т.н. Ако обаче имате собствена позиция и – още по-опасно – имате неблагоразумието да я защитавате публично, тежко ви и горко – попадате в координатната система на белязаните и ха ви падне косъм от главата, ха ви я отрежат.

Уволниха Петър Дошков. Този път – изглежда наистина. За цялата сага с часовете му той писа в блога си три поста (1, 2, 3) преди няколко дни. Надявам се той самият да огласи повече подробности по въпроса скоро. Излишно е да казвам, че не е уволнен, защото “не си взимал часовете” (каквито и да са официалните мотиви), а защото... е Петър Дошков. В “координатната система на ЮЗУ” всички нередности, извършени по отношение на Дошков, не съществуват, важен е само резултатът - “не си взима часовете”.

Аз пък съм горд притежател на дисциплинарното наказание “забележка” (предистория). (За незапознатите – наказанието “забележка” има продължителност една година и ако през това време продължа да “не слушкам”, следващите стъпки се наричат “предупреждение” и “уволнение”.) Не ми е известен за друг случай в ЮЗУ някой да е бил наказван дисциплинарно единствено на основание, че е отсъствал от едно катедрено заседание през живота си без извинителна причина. На всичко отгоре съм наказана по грешен член. Както писах в блога си и преди, чл.49, ал.4, т.2 не съдържа нищо по въпроса за задължителността на катедрените заседания. Това само по себе си е достатъчно основание за оборване на наказанието в съда, но далеч по-важна от техническото недоглеждане е несъразмерността на наказанието. За сравнение, правилният член (48, ал.2, т.2) гласи:

“/2/ Всеки член на академичния състав е длъжен:
1. (...)
2. (Нова-2005 г.) да участва в заседанията на катедрения съвет и в заседанията на органите за управление, в които е избран.”

Академичният съвет също е орган на управление. Знаете ли колко са отсъстващите от последния АС, проведен на 15 април? Ами... 10. Мога да ги кажа и поименно, но не виждам смисъл. От тях за един знам, че е в отпуска, някой може и да е бил болен или в командировка, а останалите защо нямат дисциплинарно наказание :-)? Очевидно според “координатната система на ЮЗУ” тяхното не е нарушение, а моето е. И това ако не са двойни стандарти!

Кое, според вас, е по-голямо нарушение – да отсъстваш от едно заседание или да отнемеш възможността на някого да упражнява задълженията си по трудов договор? Годишната натовареност на преподавателите се гласува на катедрено заседание и се утвърждава от Факултетния съвет. При наличие на достатъчен обем от часове в съответната катедра и при удловие, че даден преподавател има пълно право да върши работата си, на която е назначен с конкурс и аз която му се плаща, няма никакви основания на този преподавател да не му се възлагат часове.

Въпреки това, миналия петък ръководителят на катедра “Социология” и председател на университетската комисия по етика доц. Мария Серафимова заяви в присъствието на декана, тримата заместник декани и моя милост, че катедрата просто няма да ми възложи часове за догодина и толкоз, и жертвоготовно предложи да я накажат, ако това е нарушение (познайте дали ще я накажат; вече го има прецедентът с Дошков във Филологическия факултет и е ясно, че произволът към преподавателите в немилост остава ненаказан на ниво университет). Заместник-деканът по научноизследователската дейност доц. Жеко Кьосев (също член на катедрата) пък каза, че в “името на студентите” по социология (на мен ми се чу, че думите му бяха “от името на студентите”, но в това няма много логика, понеже не ги е питал, че да говори от тяхно име... може да не съм чула добре) той няма да допусне аз да им преподавам. Нека съм си търсела часове в други факултети (а че това не е моя работа и нямам право да си уреждам часове на своя глава, кой го е грижа). Призна се, че няма забележки към академичната ми компетентност, резулатите за мен от проучванията на студентските мнения са добри, ама как да ме допуснат да преподавам на студенти по социология, след като съм писала в блога си отворено писмо към тях?

Блогът ми е личен, в него заявявам гражданските си позиции. Никой не е длъжен да го чете, включително и студентите по социология в ЮЗУ. Но те имат право да го четат, ако искат, все едно дали им преподавам, или не. Нещо повече – на блога ми могат да попаднат и онези студенти, на които никога не съм преподавала. Със студентите ми също така имаме право да си приказваме и по имейл, скайп, фейсбук и т.н. и с доста от тях използваме някои от тези форми на общуване редовно. Катедрата няма власт над това, то е отвъд образователния процес. Ала това да влизат делегация от няколко преподаватели от курс в курс – и то в час (!) - за да обясняват на студентите какви лоши работи съм писала в блога си и как “незаменими хора няма” (по адрес на Боряна Димитрова и мен), според моята “координатна система” е злоупотреба със служебно положение. Според “координатната система на ЮЗУ” явно не е.

Според моята “координатна система” е злоупотреба със служебно положение и ако началник заплаши подчинен с шамари. Според “координатната система на ЮЗУ” фактът на заплашването сам по себе си трябва да е доказателство колко лош човек е заплашваният, която обяснява защо заплашващият сам си качва записа в интернет и показва разпечатка от него на декана като доказателство колко съм лоша.

Според моята “координатна система” гледните точки са въпрос на интерпретация, но има факти, за които емпирично може да се провери дали са верни, или не са верни. Ако съм казала нещо, което не е вярно, съм готова да го призная и да се извиня.

Оказва се например, че в интервюто си с “Дойче Веле” съм допуснала една грешка, защото се бях доверила на недостатъчно потвърдена информация. На срещата с декана и зам.-деканите Мария Серафимова каза, че не е вярно, че комисията по етика се е самосезирала за Петър Дошков. За тази ми “непростима клевета” тя дори обмисляла да ме съди и била говорила с адвокат, ама вероятно щяла да ме пощади. Проверих протокола от Академичния съвет и се оказа, че в този случай Серафимова е права – Министерството на любовта (пардон – комисията по етика) е реагирала след получен сигнал от Филологическия факултет. Извинявам се за грешката, извиних се и на Тони Ненкова, че неволно съм я подвела (макар да смятам, че вместо да приказва с адвокати, председателката на комисията можеше първо да направи опровержение в радиото, както се прави в подобни случаи, но изборът си е неин).

В същото време, на срещата в деканата Серафимова се оплака какъв тормоз било над нея как миналата година била записвана на три катедрени заседания с “емпетройка”. Опитах се да уточня, че не ние с Боряна сме записвали заседанията диктофон, а самата тя, но кой да ме чуе. Интересно, ако аз разполагах със записите от заседанията, как така доц. Вл. Дулов качи прословутите шамари в блога си и как така Серафимова собственоръчно свали на 40 и няколко страници (които с удоволствие бих публикувала в интернет, ако ги имах) записа от едно от заседанията? Също така се чудя, защо все онази реплика за шамарите се прилага като доказателство за моето възмутително поведение, защо от записите на цели три заседания не се извади нито една моя дума, която да доказва колко съм лоша? Но според “координатната система” на ЮЗУ разумното обяснение на фактите няма никакво значение. Да взема пък следващия път наистина да си нося диктофон на заседанието!

Най-забавното, което съм забелязвала в начина, по който “координатната система на ЮЗУ” ме третира, е че в качеството си на обект-вредител, подлежащ на наблюдение и наказание, бивам локализирана много лесно. Дори самият ректор разполага – незнайно за мен как – с личния ми мобилен телефон и ми звъни, когато реши (по неизвестни за мен причини той решава да ми звъни все май месец, втора година поред). Писма със заплахи за наказания се изпращат на домашния ми адрес. Ако става въпрос обаче за нещо положително – координатите ми просто изчезват от координатната система. Конференция за Дюркейм? С Боряна бяхме изключени от нея, нищо, че и двете сме преподавали Дюркейм, а тя го е и превеждала. Някой ме търси, защото иска да ми предложи да участвам в международна конференция? Хоп – изведнъж координатите ми изчезват и се казва “нямаме й координатите”, не знаем трите й имена, нито имейл, нито мобилен... Някой друг ме търси, защото е решил, че имам право гледната ми точка да бъде изслушана? Същата работа - “нямаме й координатите”.

Затова, с риск да внеса леко объркване в координатната система на ЮЗУ, нека уточня за тези, които ме търсят. Трите ми имена и имейл адрес са налични от доста години в базата данни за преподавателите в сайта на ЮЗУ. С имейл адреса ми разполага и катедра "Социология" (получаваме дневния ред на катедрените заседания по електронна поща). В блога ми е публикуван и друг имейл адрес за контакт. Личния си телефон и домашен адрес публично не давам, ако ви трябват спешно, питайте ректора на ЮЗУ. Ако искате да ми кажете нещо лично, но споменатите форми на контакт не ви удовлетворяват, можете да използвате и формата на коментарите в този блог. Може и анонимно, може и през прокси ;-). Не обещавам, че ще го публикувам, но със сигурност ще го прочета.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.05.2009 г.

Легитимно ли е изключването на Юруков & Co според устава на СДС?

Не съм забравила, че съм обещала пост “защо ще гласувам за Синята коалиция”. Но преди да говоря за ценности и политически идеологии, смятам, че е нужно да обърна внимание върху едно обвинение, което се тиражира от мнозина критици на Мартин Димитров и Синята коалиция (начело на критиците е самият Пламен Юруков), а до този момент не съм попадала на обоснован отговор на обвинението. Става въпрос за прословутия казус с устава на СДС, според който изключването на членове на СДС се извършва от общинските съвети.

Направих си труда да прочета тази част от устава. Наистина, чл. 11, ал. 4 гласи така:

4/ Членство в СДС се счита за прекратено с решение на общинския съвет и в следните случаи:

а/ участие или явяване на президентски, парламентарни и местни избори срещу кандидат и/или листа на СДС; недвусмислено изявление пред медиите по време на предизборна кампания, подкрепящо друга политическа сила; невлизане или напускане на групата на СДС след избор като народен представител в Народното събрание или като общински съветник в общинския съвет от листа на СДС.

б/ при умишлени и увреждащи организацията действия;

в/ работа за друга политическа сила в местната, законодателната или държавната власт, несъгласувано със съответните структури или органи на СДС;

г/ противодействие на взети от СДС решения;

д/ злоупотреби с имущество на СДС.


Виждаме достатъчно много основания Юруков и останалите 9 да бъдат изключени от СДС. Специално Юруков и Радонов са си за изхвърляне от партията според всичките пет подточки. Големият въпрос обаче е – има ли Националният съвет (НС) формалното право да свърши тази работа, след като в устава е записано “общински съвет”? Реших, че най-добре ще е да питам самия Мартин Димитров за този проблем. Макар да не го познавам лично, бях почти сигурна, че ще ми отговори, колкото и да му е напечено напоследък. Отговорът дойде след няколко часа и беше доста кратък:

“Националният съвет на СДС е върховен орган и може да взима всички решения.

Поздрави,

мартин”


Изпаднах в кратко недоумение, след което отново се захванах с устава на СДС стигнах до извода, че Мартин има право:

Чл. 15.

/1/ Националният съвет е висш партиен орган на СДС в периода между националните конференции. Той взема решения по всички въпроси, които касаят партията и не са от компетентността на националната конференция. Решенията на Националния съвет са задължителни за всички органи и структури на СДС /без НК, КС и НКВИ /, всички членове и парламентарната група.”


Какво излиза? Ако четем единствено частта за членството, аргументите са на страната на Юруков и компания. Ако обаче се вгледаме по-внимателно – от това, че изключването се извършва от общинските съвети, не следва, че инициативата за това задължително трябва да е тяхна. Ако решенията на НС на СДС са задължителни за всички структури (с изключение на изброените), то общинските съвети са длъжни да се съобразят с решенията на националния и да легализират съответните уволнения.

Така че, без да съм юрист, оставам с убеждението, че уставът оставя вратички за тълкуване, а в тълкуването на Мартин определено има логика. По този повод един приятел рече – “ами те уставите нарочно се правят така, защото не се знае накъде ще задуха вятърът и кой лагер от коя страна ще бъде”. Не искам да коментирам защо е такъв уставът на СДС – все пак, той е приет по времето на председателството на Юруков.

За мен тази тема е приключена, оттук натакък думата ще има съдът (който нещо хич няма желание да се произнася, когато става дума за легитимността на ръководството на СДС, но се надявам в най-скоро време да му се наложи.)

Ала такива са механизмите на компроматната пропаганда (вече знам това достатъчно добре от личния си опит на инакомислещ в ЮЗУ) – навират ти в очите разни надути балони в крещящи цветове, за да не виждаш истинските л...а (проблеми, де). Целият този шум за устава на СДС и легитимен председател ли е Мартин всъщност прикрива далеч по-сериозни проблеми, за които вече се писа доста.

П.п. Отново повтарям, че анонимни коментари публикувам единствено по свое усмотрение. И искам да напомня на един приятел, че преди време го помолих да не коментира повече в блога ми и той се съгласи, въпреки че сега се прави на ударен.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.05.2009 г.

Защо няма да подкрепя Зелените и Бого за изборите за европейски парламент

Понеже това, което искам да кажа, е дългичко, ще го разделя на две части. Първата част е "Защо няма да подкрепя Зелените и Бого за изборите за европейски парламент", а втората - "Защо ще гласувам за Синята коалиция".

Започвам с това, че изключително много харесвам, уважавам и ценя Бого - и като активен гражданин, и като човек, на когото, както лично съм се убедила, може да се разчита. Бого беше един от първите блогъри, които застанаха в защита на борбата ни да свалим Александър Воденичаров от незаконно заемания декански пост и винаги ще му бъда благодарна за това. Бого върши и страхотна работа с инициативите си срещу следенето в Интернет, Бого организира много полезни срещи на блогъри и други в IT сектора... Убедена съм, че гражданското ни общество (доколкото го има) изобщо нямаше да е същото без Богомил Шопов.

Защо тогава няма да гласувам за него? Основно по две причини. Първата е, че кандидатурата му за евродепутат е издигната от Зелените. Втората (свързана с първата) е, че смятам, че Бого може да бъде много по-полезен като активен гражданин, отколкото като политик.

Зелените щяха да са ми по-скоро симпатични, ако бяха гражданско движение. Те обаче са партия - партия, която се държи като гражданско движение. Това е много опасна комбинация. От една страна, потенциалните гласоподаватели на Зелените ги харесват най-вече заради гражданския им ангажимент, за това, че изглеждат принципно различно от "традиционните партии". От друга страна обаче, една партия си е партия и е лицемерие да се прави на нещо друго, за да привлече гласоподаватели, защото в момента, в който започне да участва в политиката, за нея няма да има друг избор, освен да се държи като партия. И колкото повече отрича "партийността", толкова по-некадърна партия ще бъде (виждали сме го по НДСВ, по "Атака"...)

Какви са принципните разлики между гражданските движения и партиите?

Гражданските движения имат за основна цел да отстояват определени каузи (или интереси) - примерно запазване на природата, права на хората с увреждания, правата на интернет потребителите и пр. За едно гражданско движение не е необходимо да има визия за всичко. Примерно, ако се бориш за достъпна градска среда за хората с увреждания, не е нужно да разбираш от ядрена енергетика. Хора с различни политически убеждения могат да симпатизират или не на дадена гражданска кауза или движение (например млади социалисти и млади костовисти може заедно да участват в екологични инициативи без никакви угризения на съвестта). Важно е да се каже и че гражданската активност ограничава политическата власт - колкото по-слабо е едно гражданско общество, толкова по-големи са претенциите на политическата власт за надмощие във всяка сфера от живота.

Политическите партии също имат за цел да защитават интересите на определени социални групи. Първата и по-малко съществена разлика между тях и гражданските движения е, че става въпрос за по-големи групи ("партия на епилептиците" звучи несериозно, "партия на пенсионерите" не би спечелила доверието дори на самите пенсионери...). Ключовата разлика е, че партиите имат претенция за участие в политическата власт. От това следват най-малкото две неща:

Първо, ако искаш да участваш във властта, трябва да имаш визия по всички въпроси, с които политиката се занимава, а не само по тези, които те интересуват. Трябва да разбираш не само от екология и цифрови права, а и от икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. и т.н. И, което е още по-важно - трябва да имаш идея как да подредиш всички тези неща в добре работеща система. Трябва, освен това, да знаеш, че "политиката е изкуство на възможното", да си способен на работа в екипи, в които се налага да правиш определени компромиси, да имаш идея какви компромиси би допуснал и какви - не.

В това отношение Бого ми стои... несериозно. Той иска да стане евродепутат, за да защитава природата и цифровите права, но си признава без никакво притеснение, че не разбира от икономика, а от интервютата на Балтазар Иванович (1, 2) и Боян Юруков с него стигам до извода, че не разбира и от много други неща, които следва да са базисни за един политик, особено пък европейски. Що се отнася до платформата на Зелените - ами инфантилничка е, повече прилича на цели на неправителствена организация, която се опитва да печели проекти, отколкото на политическа платформа (като започнем с "прекратяване на унищожаването на природата", което е хубаво като пожелание, но практически неосъществимо, най-малкото, защото е неясно дефинирано - ние унищожаваме природа и като дишаме).

Второ, в политиката има конкуренция. Когато една партия иска да участва в изборите, тя е или съюзник, или конкурент на всеки от останалите участници в предизборната надпревара. Ако е съюзник, това следва да се уточни по формален начин, посредством предизборно споразумение. Ако е конкурент, трябва да е изначално ясно, че конкурентите отнемат гласове от другите партии - и най-вече от партиите, които се схващат като най-сходни с тях. Спомням си как преди повече от 10 години един мой бивш преподавател рисуваше по дъската и ни обясняваше - "ако искате да спечелите повече гласове на изборите, създайте си опозиция". Защото опозицията "дърпа" гласове от не от "нашата" партия, а от партията, която е срещу "нас." Бого и Зелените са симпатични най-вече на млади хора, които нямат голямо доверие в политиката, но също и на такива, които са потенциални гласоподаватели на Синята коалиция. Още повече, че Бого се възприема като "антикомунист" (платформата на Зелените иначе бих окачествила като "лява", но в Западен, не в нашенски смисъл на "ляво").

Ето защо не мога да се съглася с Комитата, когото иначе много уважавам, когато ни призовава да "дадем едно рамо" на Зелените, дори и да нямаме намерение да гласуваме за нас. Не е честно - подписите се събират за това, за да докажат готовността на определено количество гласоподаватели да гласуват за дадена партия, а не просто за да покажем, че някой ни е симпатичен. То е все едно да подскажем на някого на конкурсен изпит - така му даваме шанс да влезе по нечестен начин, като в същото време рискуваме ние да не влезем.

Извод - можем да подкрепяме и Бого, и Мария Ненова, и Господин И в качеството им на активни граждани. Но не можем да гласуваме и за Бого, и за Мария Ненова, и за БСП.

Тук може да възразите, че Бого ще се кандидатира за евродепутат, а Мария - за българския парламент. Но трябва да си даваме сметка и че евро-вотът естествено се възприема като тест за парламентарния и оказва влияние как хората ще гласуват през юли. Освен това, имайте предвид, че, първо, от електоратите на всички партии, които имат някакви шансове да се класират на едните или на другите избори, този на Синята коалиция е най-слабо мотивираният. Второ, мотивацията за изборите за европейски парламент е чувствително по-слаба от мотивацията за парламентарните избори. Трето, макар декларираната мотивация за участие в парламентарните избори е по-голама, факторът "юли" по естествен начин ще откаже много хора - и то предимно икономически активни гласоподаватели, които могат да си позволят почивка. Всичко това прави влизането на Синята коалиция в следващия парламент много на ръба. А пенсионерите ще си останат вкъщи и голямата част от тях, знаете, ще гласуват за БСП. Електоратът на ДПС също е стабилен.

Искам и друго да кажа. Бого и Зелените нямат абсолютно никакъв шанс за изборите за европейски парламент. Ама никакъв. Първо, защото тези, които биха гласували за тази партия, са пренебрежимо малко. Това, че доста народ демонстрира симпатии към Зелените, а няма да гласува за тях, в крайна сметка ще изиграе лоша шега на самите Зелени. Бого цитира изследване на "Маркет Линкс, според което 10% от анкетираните "одобряват" зелените, ама едно е да одобряваш, друго е да гласуваш. Прегледах резултатите от изследването и въпросът е одобрението е единственият, в чийто отговори се появяват Зелените. Второ, напоследък питах някои социолози защо в предизборните проучвания не включват Зелените. Ами трудно е, казват. На отворен въпрос "За кого ще гласувате" се оказва, че голяма част от тези, които биха гласували за някоя от зелените партии, дори не знаят как се казва тя, така че резултатите, които се получават, би било несериозно да бъдат статистически обобщавани. Има няколко партии със зелено в името си, които не се долюбват много една друга (за да е пълна кашата, една от тях дори е член на Европейската Зелена партия); ако стане така, че минимум две от тях кандидатстват за ЕП, и без това мижавият вот напълно ще се разпилее.

Пък и спомнете си какъв интернет ентусиазъм беше при кандидатирането на Мартин Димитров за евродепутат. Това не му помогна. А днес за Бого и Зелените не виждаме и частица от този ентусиазъм, само тук-таме по някой доброжелателен пост.

Та след като Бого и Зелените нямат шанс, единственото, което могат да постигнат, е да отклоняват гласове. Сещайте се кой печели от това. Вярвам, че и Бого, и много от Зелените (някои от които познавам и мога да определя като честни хора) имат чисти намерения, но това не означава, че други не ги използват... Не мога да докажа дали Зелените са умишлено използвани, или не. Но знам, че предпочитам да виждам Бого сред гражданите, а не сред политиците, защото като активен гражданин е просто незаменим.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?