Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

15.11.2009 г.

Неуютният блог и бежанците: предистория

Rеfugees e едно от любимите ми парчета на Van der Graaf Generator (линкът е към неофициалния сайт на Peter Hammill, където някои парчета могат да се чуят с много добро качество и съвсем легално, а има и много текстове; пускам го в отделен прозорец, за да можете да слушате, докато четете, ако искате). Никога не съм го приемала буквално... до преди една седмица.

Това е предисторията на поста ми от понеделник, който се наложи да напиша съвсем набързо. Тъй като историята е дългичка, реших да я разделя на две - преди публикуването на онзи пост и след него.

Случи се така (защо и как, не е нужно да обяснявам), че се запознах с една компания от осем нелегални бежанци и един по-възрастен имигрант в България от 30 години, лекар, който играеше импровизирано ролята на преводач. Той знаеше български, арабски и френски, двама-трима от бежанците назнайваха малко български, един говореше на френски, някои - на арабски и на френски, някои - само на арабски, трима - само на анлийски (впоследствие се оказа, че един от англоговорящите говори доста сносен български, но това го разбрах в следващия епизод). Поради това ми се наложи да приказвам на български, английски, да се напъна да си поприпомня френския и отвреме-навреме да пускам по някоя фраза на арабски (запомнена от детските ми години в Бенгази), за да предразполагам арабите.

Винаги съм симпатизирала на имигрантите у нас и особено на бежанците. За да дойдеш да търсиш място под слънцето в България, трябва в твоята страна наистина да е много кофти. Но до този момент не бях познавала бежанци лично и само бях чела техни истории. Съвсем различно е, когато познавам няколко от тях.

Как си представяте бежанците?

Предполагам, че за голяма част от родните (и не само родните) "патриоти" бежанците са някакви супер опасни типове, престъпници, трафиканти, терористи, фундаменталисти, носители на зарази, абе изобщо - какво търсят тука, най-добре да се върнат откъдето са дошли по най-бързия начин.

От другата страна стоят т.нар хуманитарни организации, НПО-та, които работят с бежанци и подобни. Прави ми впечатление, че колкото и позитивно да са настроени към бежанците, много от тях ги представят в рекламните си материали (не че биха го казали в прав текст) като примитивни внушаващи неграмотност хорица - беззащитни жени, деца и по-рядко мъже, преобладаващо облечени в национални носии (сиреч - в беда, но горди с етническия и религиозния си произход и с културата, в която са социализирани). Вярно е, че някои бягат от родината си поради преследване на етническата или религиозната група, към която принадлежат, но има много други, които са принудени да избягат именно защото не искат да се идентифицират с групата (или с културата), в която са се родили, и да бъдат изобразявани с народни носии ми се вижда неособено адекватно (представете си бежанци от тоталитарна страна, които биват изобразявани с червени връзки и значки с Ленин).

Бежанците, с които аз се запознах, бяха нещо коренно различно и от двете представи. Половината араби, другата половина - чернокожи африканци, подчертано интелигентни, компютърно грамотни, светски ориентирани. Един от тях беше християнин, другите не забелязах да са особено религиозни.

Защо са станали бежанци? По различни причини, но всички свързани с опасност в родината им. На един убили семейството му в гражданска война. Друг бил лидер на студентско движение и станал обект на репресии поради политическия режим в родината си. Трети пък просто искал да живее светски живот, да има право да пие алкохол и изобщо - да бъде като младите хора на Запад, но се случило да е роден в ислямистка държава, та си докарал неприятности. И така нататък... Никой от тях не си е поставял за цел да остане в България, всички, с които говорих, първо са стигнали до Турция (кой в кутия, кой в нещо такова), но оттам пак им се наложило да избягат - вече в България.

Оттам насетне историите им стават много подобни - първоначално получават регистрация като бежанци (имаше и някои, които са дошли съвсем отскоро и още не са получили разрешение), но след време тя изтича (още не съм проучила достатъчно правната рамка - защо се получава така) и те се оказват без документи за самоличност, а процедурата да си изкарат нови се бави, понякога с години. Нито ги легализират, нито ги експулсират. И това, което ми разказаха всички и което ме втрещи, беше, че някакви полицаи искатли от тях определена сума пари всеки месец, за да не им създават проблеми. А в момента, когато престанат да са в състояние да си плащат, ги изпращали в Бусманци. Ако не знаете какво е там, горещо ви препоръчвам да прочетете този материал в "Капитал" плюс статиите в "Още по темата".

Моля ви за момент да се опитате да си представите какво е да си бежанец в България без статут ти лична карта:

- нямаш право да работиш никъде
- нямаш право да живееш никъде
- нямаш право на медицинска помощ
- нямаш право на образование
- след Нова година няма да имаш право дори на мобилен телефон
- според разни иначе авторитетни "хуманитарни" и "благотворителни" организации нямаш право да получиш помощ от тях, понеже нямаш документи
- а ако умреш (както се е случило с бащата на един от бежанците, с които разговарях), нямаш право дори да бъдеш погребан


И какво ти остава, ако не искаш да бъдеш просяк или крадец (а мъжете, с които аз говорих, определено не искаха):

- да спиш при приятели, които рискуват, че са те прибрали, а като те попитат къде живееш, да казваш "на улицата"
- понякога действително да живееш на улицата
- да работиш на черно и да те експлоатират по най-безмилостния начин, защото знаят, че не можеш да се защитиш, а като те попитат къде работиш, да казваш "никъде"
- да те лекуват нелегално, за което да отделяш тлъсти подкупи от парите, които едвам ти стигат, за да преживяваш
- да помолиш някой приятел да регистрира предплатената ти карта (която ползваш само за да ти се обаждат, защото нямаш пари да звъниш) на свое име
- да преглъщаш, когато местното население те нарича "терорист" (ако си арабин) или "маймуна" (ако си чернокож)
- да не вярваш на никого
- ако станеш неплатежоспособен, да те вкарат в Бусманци, а ти да не знаеш дали ще доживееш да излезеш оттам

А ти искаш просто да имаш легален статут, да можеш да работиш, да плащаш данъци, да учиш. Всички буквално в един глас казваха: "Ние искаме да работим и да плащаме данъци. Нашите данъци ще отиват в българската държава, затова тя има сметка да ни легализира, вместо да ни кара да плащаме на този или онзи полицай."

И друго казаха: "Оправете си правосъдието."

Не знам как бихте се чувствали, ако поговорите с такива хора. Аз се почувствах много безпомощна, защото исках да им помогна, но не знаех как. Все пак, за тяхно голямо учудване им оставих координатите си (явно дотолкова са свикнали да ги възприемат като престъпници, че не могат да се начудят как някой ще им дава визитката си само след един разговор) - не за друго, а за да им покажа, че не ги имам за "терористи" и "маймуни". И си мислех, че сигурно ще ги потърся някой ден, за да ги видя какво правят. Но бях ужасно разстроена, да си призная.

И какво беше учудването ми, когато след два дена един от тях се появи при мен в ЦИД. Той беше човекът, който при разговора ми с имигрантите взимаше най-дейно участие. Баща му е бил преподавател в България, но когато го е ударила кризата и е станал неплатежоспособен, са го вкарали в Бусманци, прекарал там седем месеца и починал скоро след като го изкарали. О. (бежанецът, който дойде при мен) също е бил в Бусманци и не иска да се връща там. Попита ме дали мога да му намеря някаква работа. Имал компютърна грамотност, говорел български (в последното не бях съвсем сигурна, понеже разговорът се водеше на английски). "Но ти си нелегален", казвам. Гледа ме с тъжна и снизходителна ирония. Питам го какво образование има. От впечатляващото равнище не реторичните му умения бях останала с впечатление, че е завършил университет. Но не бил. Учил в някаква гимназия в България, но когато останал без документи, го изхвърлили. Иска да завърши училище и университет, но не вярва, че е възможно. "Добре - казвам - няма ли никаква надежда да бъдеш легализиран?" Отново ме гледа с тъжна и снизходителна ирония.

Обещах му, че ще се опитам да направя нещо. Казах му, че имам блог и много хора го четат, може да се появи някой, който да помогне, но че едва ли бих могла да му намеря работа.

После О. си тръгна и аз се размислих какво бих могла да направя. Знаех, че не бих могла да му търся и намеря работа. Първо, това е незаконно и, второ, дори да си затворя очите, защото животът му е в опасност и да успея да намеря нещо, каква е гаранцията, че няма да го пратя в ръцете на поредните, които ще го експлоатират до дупка. Не е това начинът, мислех си.

Накрая стигнах до извода, че е най-добре да се опитам да му помогна да бъде легализиран и евентуално да намеря организация, която дава нещо като помощи и на нелегални имигранти. О. нямаше надежда, че може да бъде легализиран, но това не ми пречеше да се опитам да проуча какви са възможностите.

И така се стигна до съобщението в блога ми, зададох същия въпрос и във Facebook.

Следва.




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


32 коментара :

  1. Светла, това е и моя болна тема. Ако мога помагам с нещо, не че мога да направя повече от това да участвам в разни инициативи или да постна нещо на блога, обаждай се.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Ако можеш да правиш интернет страници или познаваш някого, който би се заел да спретне една страничка безплатно, ще е супер. Не се изисква свръх качество, просто елементарен динамичен сайт. По-късно ще обясня защо моля точно за това. Аз самата до php така и не можах да стигна.

    Но и помощта с публичност никак не е малко.

    ОтговорИзтриване
  3. Малка динамична страница -- най-добре блог в wordpress.com или пък... WordPress инсталиран върху някаква безплатна, самоподдържаща се платформа? Като http://www.dreamhostapps.com ?

    До PHP и аз не съм стигнал, а ако и бюджет нямам, бих опитал нещо такова... Ще е прилично лесно:)

    Hope this helps? ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Може дори Joomla - не съм го пробвала, но съм чувала, че е лесно. Иначе аз самата почнах един да мъдря блог в Wordpress, но се боя, че го правя по-некадърно, отколкото ще, пък и време не ми остава.

    ОтговорИзтриване
  5. Joomla в сравнение с WordPress е като стара таратайка сравнена с нов Ford или Honda ;-)

    По-добре опитай с WordPress, лесно е, безплатно, а за wordpress.com блог дори можеш да свържеш лично твой домейн (и не струва скъпо).

    ОтговорИзтриване
  6. Опитай sites.google.com.

    Ако се опитваш да направиш не точно блог, а по скоро сайт с ресурси (документи, линкове, помощен материал) това ще ти свърши работа. Лесен е.

    Какво искаш да направиш? За да знам мога ли и как да помогна.

    Успех!

    ОтговорИзтриване
  7. Мишел, ами ще видя тогава това, дето съм го почнала с Wordpress или ако се навие някой да го направи по-добре от мен - супер.

    Атанас Боев - ама много са елементарни и допотопни Google Sites. Много!

    Чудя се - защо все за сайтове си говорим, а не за бежанци :-)?

    ОтговорИзтриване
  8. Сега разглеждам сайта на Върховния Комисариат за бежанците на ООН за нашата част от света и откривам, че на повечето подали молби им отказват статут на бежанци, а процентът на тези, които получават някаква закрила също е малък и намалява. Имам чувството, че става все по-трудно да се измъкнеш от страната, в която си роден :( А преди век хората са можели доста по-евтино да прекосят океана, да не им се налага да се крият в кутии, ако отиват в друга страна, както и да се редят на опашки за визи, които може да не получат само защото някой чиновник не е в настроение и т.н.

    Относно сайта ... дори в безплатно хостван wordpress можеш да направиш чудесен сайт, в който да качиш доста информация. Ако имаш някакви въпроси по wordpress.com, питай :)

    ОтговорИзтриване
  9. Май ще се наложи да те питам - защото номерът е все пак да прилича повече на сайт, отколкото на блог, и все пак - да се обновява динамично.

    А какво разбираш под "нашата част на света" - Европа или конкретно България? Щото и в двата случая май има "затягане".

    ОтговорИзтриване
  10. Начи да се изкажа и аз.
    Забравете за демокрацията, няма такъв дзвер. Няма го в Европата няма го и вероятно никъде. Горе долу нещата са оцеляване на по/силния. За голямо съжаления.
    ммммм
    Това да си емигрант е омагиосан Кръг ( съжалявам но клавиатурата не ми позволява да спазвам някои грамат. правила)
    Така вероятно е навсякъде. Навсякъде има някакви организациики чиито основен мотив да подпомагат бежанците е 1. да вземат държавни помощи 2. Да скатават кинти чрез данъчни облекчения 3. Да крадат по един или друг начин. 4. Ако е някой ентусиаст с идеални цели и виждания не успява да вземе финансиране от министерството защото винаги се дават на наши хора и след време увяхва и се превръща в циник.
    Ако имате някакви връзки забележете чии са тези организации и как се разпределят кинтите.
    Бих искал много да не зъм прав но се страхувам, че не съм прав в много малко проценти.

    Така
    Бг има много, много малко емигранти. В една Испания от 40 000 000 има няколко милиона емигранти. основната маса са латиноамериканци. Това най/вече включва Перу и Еквадор. След това са африканците и румънците. Една огромна част се препитава с черна работа, обикновено са хора които са жвеели в мизерни условия и не са имали кой/знае какъв шанс да се изучат.
    Мнозина се препитават с кражби, дрога и т.н.

    Да спрем до тук и да дам една идея

    В Испания има един начин недокументирания емигрант да се препитава и това е легалната просия.
    Става въпрос за продажабата на един вестник наричащ се @Ла Фарола@. Което ще рече Фенерът. Обикновено нещатника застава на входа на ннякой магазин държи омацани вестници които никой или по4ти никой не купува но преживява от подаяния и донякъде успява да запази достойнство. Вестника му се продава примерно на 50цента а той да кажем го продава на 1.50е ( примерни стойности), но хората им дават някоя стотинка без да вземат вестника.
    поглеждайки в Гоогле намирам http://www.asinorum.com/la-farola/1602/ тази статия за Ла Фарола и виждам че е по американски патент от 1989г и ако искате си я преведете с гоогле ако искате ще ви я преведа по диагонал

    н даааа
    пространна тема
    айде до следващо

    ОтговорИзтриване
  11. Макар че чета за нашата част на света, си мисля за целия свят. Виж си пощата!

    ОтговорИзтриване
  12. blue, и в коментар към предишния пост казах - полезно е да бъдат четени коментарите ти. Съветвам те да се замислиш - защо пък да не опишеш преживяванията си в блог в интернет. Аз лично ще го препоръчам на онези, които четат моя, а те не са малко.

    А за организациите... боя се, че си прав. Има такива, дето усвояват много европейски пари да помагат на бежанци и имигранти. Някои от тях правят нещичко, най-вече на институционално ниво, което облагодетелства самите бежанци и имигранти чак след време. Повечето обаче просто усвояват пари и отчитат дейност. И единици действително помагат на отделни хора.

    Представяш ли си, намерих организация, която помага на бежанци, при това безвъзмездно. Освен това в момента няма никакви приходи. Още ми е трудно да го повярвам. Но за това ще пиша в следващия пост, за да има интрига ;-).

    ОтговорИзтриване
  13. Zdraveite, Svetla! Zapovyadaite na subitie posveteno na bejancie v Bulgaria - utre 16.11 ot 18.30 v 4ervenata kushta. Po vashata statiya sudya, 4e imame obshta kauza.
    Za pove4e informaciya, molya poglednete na saita www.osi.bg, na saita na 4ervenata kushta ili vuv FB: http://www.facebook.com/home.php#/ical/event.php?eid=210249401056. Za pove4e info, mojete da mi pishete na zvezda.vankova@gmail.com

    Zvezda Vankova

    ОтговорИзтриване
  14. Пак аз
    Та от една страна тези дето се занимават с убииства, кражби, изнудвания, просене, дрога, проституция или склоняване към такава се занимават с това защото са дошли зарад това, защото са принудени със сила или защото нямат изход. Има мнозина дето са видели комп през крив макарон и това че са пълнили тумбаците и са оцеляли ден след ден е било основното им занимание. Невероятна е мизерията в която живеят повече от 50% от хората по Земята. Познавах един негър дето за да дойде до Испания е имал нужда от 2 години. Невроятни са мизериите и премеждията, глада, болестите и страданията за да изпълзиш до т.нар. първи свят.
    Ще ви дам един пример.
    Преди няколко години на испания и писна от нелегални емигранти пресичащи през Мароко и поставиха два реда бодлива тел а после пуснаха и военните да стрелят с топки по прескачащите негри. Мнозина увисваха и пищяха по телта.
    Върнатите на Марокансак територия биваха качвани на камиони и оставени в пустинята. просто зарязвани. Мнозина живеят по планините изчаквайки някакъв момент или някакви пари за да минат, живеят в постоянен страх и най/дива мизерия.
    Стотици годишно са жертвите между мъже, жени и деца които се опитват с лодки да стигнат от Африка до испанските острови.
    Ето ви един малък музикален пример за което говорим
    http://www.youtube.com/watch?v=oxzdS_CAhOE
    и още един за така наречените патерас...лодки с емигранти пресичащи от Африка към островите канариас ( защото са най/близо до Афр.)Много пъти собствениците на тези лодки налагат с греблото африканците за да скачат и да се давят или ги изоставят или ... мнозина умират по пътя или им изваждат телата от водата или изобщо не ги намират
    http://www.youtube.com/watch?v=adtHvFE2kk4&feature=related

    ОтговорИзтриване
  15. Здравейте, Звезда,

    Благодаря! Валерия Иларева ме покани вече, ще отида с няколко колеги от ЦИД и мъжа ми. Няма да пропусна!

    ОтговорИзтриване
  16. Интересна идея. Едно време имах една страница за подпомагане на емиграните в испания, след това един блог които зарязах поради невероятно ниския интерес и беше за бг в исп...дори още е там някъде.
    Мисля обаче, че нямам желание да се върна към всичко онова или просто нямам сили или...май не искам да се изправя срещу самия себеси

    ОтговорИзтриване
  17. @ blue - ужас. Аз не исках да кажа, че всички бежанци са компютърно грамотни, патосът ми беше, че много от организациите, дето се грижат за тях, ги изобразяват в умилително-карикатурна форма. А за да станеш бежанец, се изисква не на последно място и смелост...

    Това за лодките един колега го разказваше за Италия (тоест той каза, че не допускат онези, които идват с лодки и просто ги оставят да умрат), явно и с Испания е същото.

    Благодаря за клиповете, всички трябва да ги видят.

    ОтговорИзтриване
  18. п.п. Ако си в София, защо не дойдеш утре от 18,30 в Червената къща, ще има дискусия за бежанците.

    ОтговорИзтриване
  19. A sad thing is that these guys probably wouldn't be welcome in the Schengen area either, and their lives wouldn't be easier. The refugee policy of the European Union is something that really makres me sick, and you can be sure that Bruxelles don't want to see any liberalism from Sofia in this respect.

    ОтговорИзтриване
  20. "Това за лодките един колега го разказваше за Италия (тоест той каза, че не допускат онези, които идват с лодки и просто ги оставят да умрат), явно и с Испания е същото."

    мммм неее
    Значи става въпрос за различни неща.
    Емигрантът обикновено преминава почти или част от Африка обикновено в продължение на години. Когато стигне Мароко се опитва да пресече до Испания.
    Непрекъснато има патрулиращи катери, хеликоптери и т.н. но доста лодки потъват по пътя, поради лошо време, лоши лодки и претоварването им с хора.
    Мнозина от тези лодки потъват и ако някой оживее или се види се подава сигнал до патрулиращите и се започва издирването.
    Мнозина от тях не биват намирани или ги намират вече на плажовете изхвърлени от прибоя.
    В много случай превозвачите ги изхвърлят преди да стигнат до сушата, обикновено това са трафиканти на емигранти.
    Мнозина измират от студ и жажда, много са случаите когато претоварената лодка се обърква и в продължение на дни и нощи се носи по морето а труповете се изхвълят.
    Но веднъж хванати от екипа те се посрещат от червения кръст и полицията.
    Някои ги връщат а други остават.
    Системата за посрещане на тези хора е така препълнена, че не могат да се грижат за тях. Една част бива преместена в Мадрид и тогава започва едно безкрайно въртене по мъките...остават без документи и се завъртат от системата
    Но никой никога не ги е оставял да умрат.
    Друг е въпроса, че ако се върнат на мароканските власти е много вероятно да ги нахвърлят в автобусите и да ги зарежат някъде в пустинята

    абе пространна тема

    ОтговорИзтриване
  21. Hej Daniel!

    Well, I agree with most things you say, but anyway - there is more respect for human rights in some EU countries, I hope.

    Vi ses :-)!

    ОтговорИзтриване
  22. Не знам с подробности как стоят нещата в Италия, имам един приятел итацианец, граждански активен човек и не може да понася Берлускони. Ще взема да го питам.

    ОтговорИзтриване
  23. Здравей Светла,
    не знам много по този въпрос, а и в момента не съм в България, но ще публикувам информация за блога ти и тази инициатива във Фейсбук, блога ми и Туитър. Ще се радвам ако мога да помогна с нещо друго.

    ОтговорИзтриване
  24. Веси, благодаря много! Все пак предлагам да изчакаш продължението на историята, което ще пусна утре сутринта, за да е ясно за какво иде реч :-).

    ОтговорИзтриване
  25. Този пост ми напомня толкова много подобни проблеми с нелегални имигранти, легални имигранти и бежанци, само че от едно друго място или поне време. Мисля, че говорихме за това, Светла, и се радвам, че на теб ти се е паднало да говориш по тази тема. Като имам предвид други проблеми, с които си се захващала, мисля, че ще придобие гласност по-лесно в сравнение с други блогове. Защото наистина в България малко хора се интересуват от проблемите на бежанците. Те не са "наши", а за нас българите това има огромно емоционално значение. Границата на съчувствието стига до децата от Могилино и това е... Да го наречем с една дума, расизъм.

    Аз познавам американско-мексиканската граница (ок, не лично съм я прекосявала) и това, което са преживели тези бежанци от Африка или Близкия Изток е същото, което преживяват нелегалните имигранти през Мексико. Пристигат в нажежени затворени товарни вагони или прекосяват пустинята в Аризона... ако евентуално се доберат до другия бряг на пустинята, разбира се. А ако имат този късмет, биват експлоатирани от едни абсурдни правила абсолютно по същия начин. Никога не съм писала на български по тези теми аз самата, защото никой не би се интересувал от страданията на някакви си "черни" мексиканци или боливийци. А ако ставаше дума за араби - още по-малко. Там даже вече сме ожесточени.

    Мислех си, че ефикасен начин за лекуване на такова безразличие е да си припомним хилядите истории, в които главните герои-бежанци доскоро са били българи. Това е съвсем скорошно време, когато българи са пресичали нелегално граници, добирали са се до фалшиви визи и паспорти или са ги пресрочвали и са робували на експлоатиращи ги работодатели без никави права (дори човешки). Но... както италианците, тази класическа имигрантска нация, за едно поколение напълно са забравили собствените си колективни имигрантски страдания, за да се ожесточат към "албанците" и "славяните" (в кавички, защото са отрицателни персонажи в случая), така и българите за още по-кратко време са забравили нечестното третиране, изнасилванията от чувстващия се всесилен работодател, безизходицата и усещането, че самото ти съществуване е незаконно.

    Гледайте филма Dirty Pretty Things. Една организация би помогнала (в никакъв случай UNHCR, на които бюрократщината им тежи като воденичен камък на врата). Но ефективния начин за борба с това е именно consciousness raising.‌ Филми. Блогове. Книги. Статии в Капитал. Макар че по-горе казах, че сме забравили. Защото ако има натиск от обществото и законите/практиките ще се променят.

    ОтговорИзтриване
  26. Светла, аз нищо не разбирам от Php и IT въобще. Моя блог го поддържа Елфа. Аз съм журналист с образование на политолог. Ако спретнете сайт, ще помагам за съдържанието.

    ОтговорИзтриване
  27. Гледам, че всички тук са мили, чувствителни и човеколюбиви и ми става любопитно как ли си представят излекуването на света от подобен вид проблеми... Сриване на всякакъв вид граници? Преместване на африканците в европа? Хуманна реколонизация? Ако ви е трудно да мислите в глобален мащаб, то нека видим родните клошари. Или понеже тях си ги гледаме всеки ден сме загубили чувствителност към проблема?
    Не ме разбирайте погрешно, на бежанци които така или иначе са се озовали тук трябва да се помогне и е недопустимо да бъдат размотавани и изнудвани. От друга страна, обаче, тези хора са проникнали незаконо на място където не са желани и това не е нещо, за което трябва да получат похвала! Всъщност, първото което трябва да изясним е желани ли са тези хора тук или не. И трябва да бъдем честни когато формулираме отговора. За мен правилния отговор е, че не са желани. Извинявам се ако цинизма ми ви разваля идилията, но защо да търся работа за нелегални бежанци, когато всеки ден виждам че мои сънародници имат нужда от същото?
    И не, не е необходимо да си фашист или расист за да смяташ, че нелегалната миграция не е решение.

    ОтговорИзтриване
  28. Драсти Джак

    Определено отговора е #Не, тези хора не са желани# и # Да, те са престъпили няколко закона#.
    Определено има много безработни и нещастници в Бг. и ¿те са повече хора отколкото пришълците???.
    Определено ако ги посрещнеш с добре дошли и с документи, работи и помощи те ще повикат и други и други докато системата се колапсира.
    Колкото и цинично да звучи е така.

    Но в този свят колкото и да се опитваме да се крием зад понятия философии, религии и какво ли безразличие...за радост или съжаление ние сме виновните нещата да са толкоз гадни в този свят.

    Знам, знам ... ще кажеш какво съм виновен че колумбииските партизани са застеляли днес 11 човека или че само днес в Мексико в един от граничните градове отново са убити 15тина човека или че децата в детския дом на 100тина километра от дома ми гладуват, че психично болните студуват, че бабата на долния етаж студува и няма кой да запали печката или да и купи хляб и т.н. и т.н.
    И аз си намирам извинения и когато онова дет му викам съвест се събужда с голяма прозявка се чувствам като абсолютен задник.
    И знам, че тази фанелка произведена във Виетнам е произведена от дечица дето работят по 12 часа и си я купувам защото ако е произведена в Испания щеше да ми струва 3/ойно. Или си я купувам защото днес ми е гадно и съм решил да се разходя и да убия времето...
    Не казвам, че има лесно решение и даже лично аз не го виждам...
    Всичко е само личностно решение и е само въпрос на виждане...фактите са такива ти ги виждаш така а тя ги вижда другояче и интерпретациятa на тези факти води до различни действия.

    И си прав..нелегалната емиграция не решава нищо. И дори съм сигурен, че милиони емигранти в крайана сметка не намират нищо кой знае колко по/добро на новото място. И мнозина се завръщат. Или мизерстват в Първият свят и някой ги експлоатира и то съвсем легално...ще кажеш, че е невъзможно...експлоатацията е огромна...я иди се оплачи като нелегален емигрант. Първо страха от полицията, страха от работодателя, страха за малкото пари дет вземаш които са много по добре от нищото и т.н и т.н.

    Но за милиони това е единствения изход или смятат, че е единствения изход...мнозина смятат, че е по/добре да си емигрант отколкото например да те заровят в една дупка и да те убият с камъни...ако искаш можеш да видиш някое видео.
    Може би и това е единствения начин в една от онези страни да настъпи някаква промяна, някакви идей да се прокраднат, някакъв зародиш на нещо което да стане след 50 години.

    Изобщо засягаш един много сложен въпрос и всичко е само индивидуално.

    Лека седмица на всички и късмет

    ОтговорИзтриване
  29. (Уточнявам, че публикувах втория коментар на джак и последващия на блу едновременно, така че блу е нямало как да знае, че джак има втори коментар. Аз сега нямам време да изразя мнение по спора, защото подготвям продължението на поста.)

    ОтговорИзтриване
  30. It was nice to find the way back to your excellent blog :) The thing about Northern and Western Europe is that there is quite a huge difference in how the state treats its citizens (much better than Bulgaria, maybe) and how it treats immigrants, especially if they are illegal.

    ОтговорИзтриване
  31. Ели, благодаря ти! Както винаги, успяваш да поставиш нещата в по-широка перспектива.

    Джак, никой не може да стане "легално" бежанец. Но помисли за всички българи, които по времето на режима е трябвало да избягат в други страни и са намерили убежище там - ако ги бяха върнали, щяха да ги тикнат я в затвора, я в Белене, абе изобщо... (гледал ли си "Бунтът на Ел"?). Беззащитните хора никога не са "желани" - на всяко общество ще му е по-добре в него да има само здрави и законни индивиди. Но това не значи да не се зачитат човешките права на тези, които не могат да се защитят сами.

    Daniel, I knew it :-).

    Руслан, благодаря, а как конкретно да разчитам?

    Мисля, че е най-добре да затворя вече коментарите към този пост и да ви насоча към следващия, който е на същата тема. Ако искате да добавите още коментари по темата, моля, направете го

    ТУК

    ОтговорИзтриване