Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

19.10.2009 г.

Помощ! Хартия!


Най-сериозно предлагам: Европейският съюз да забрани използването на хартия за административни нужди, като подписите и печатите се заменят с електронни аналози. Реализирането на предложението ми ще доведе до спасяването на безброй гори от изсичане, по-малко канцерогенни вещества (основно тонер) в околната среда, повече пари, които да се използват там, където наистина има нужда от тях. А хартията нека се използва за достойни за душата неща като книги, вестници, списания, брошури, снимки, тетрадки, тефтерчета, скицници, гланцови блокчета, плакати (но броят на предизборните драстично да се намали), тапети, такива работи.

Преди няколко години, когато вече практически всичките ми студенти доимаха електронна поща, започнах да им предлагам да ми пращат курсовите си работи по мейла. Хем по-лесно за техния бюджет, хем им пести време (нали знаете - на студента никога не му стигат точно няколко часа), хем по-грижовно за околната среда, хем пести място (вкъщи имаше цели шкафове, пълни с курсови работи), хем по-лесно можете да намерите дадена курсова работа.

Още докато работех в ЮЗУ, се впечатлявах от огромното количество излишна хартия, която се прахосва за нуждите на бюрокрацията и от свойството на тази хартия да се превръща в още повече хартия. Трябва да си осребриш билет за рейса - и хоп - от това се пръкват седем листчета. Трябва да си пишеш часовете в огромна прашасала тетрадка, която непрекъснато се налага да търсиш, вместо в прегледна онлайн система, за достъпа до която не е нужно да изчакваш колегата, който също иска да си попълни часовете. Трябва да пишеш семестриални и годишни отчети на хартия и да смяташ като идиот, след като при наличие на онлайн система часовете ти сами ще се сметнат. Така и не разбрах смисъла от студентските книжки, колкото и скандално да изглежда неразбирането ми от гледна точка на статуквото. (Тоест - социологически мога да обясня защо са се наложили, но не виждам полза от тях в наши дни.) Ученическият бележник има за цел да бъде показан на родителя, а студентската книжка? Има и т.нар. главни книги, в които се вписват всичките оценки от изпитите на студентите от даден курс, всеки студент си има заделени няколко страници, голяма част от които остават празни. Щеше да е много по-лесно, ако вместо книжки, главни книги и изпитни протоколи информацията се вкарва по електронен път (но задължително се прави бекъп с цел защита от хакване). Има и докладни записки, протоколи от заседания и други приноси към бумащината, които прашасват при секретарките, вместо да бъдат публикувани онлайн и така всички да видят какви предложения се дават и какви решения се взимат "зад кадър".

Но откакто работя в ЦИД, осъзнавам, че бумащината, на която съм се натъквала в универсисета в качеството си на преподавател, не може да се мери с бумащината, когато се налага да вършиш и административна работа, в конкретния случай - да се занимаваш с проекти.

Подаваш проект. Искат ти го в три екземпляра, един трябва да остане за твоя архив, значи - още четири. Проектът, ако е сравнително малък, е, да кажем, около 60 страници, но после следват автобиографии, годишни отчети и сума ти документи и документчета, които трябва да се прилагат и за сдобиването с повечето от които трябва да се ходи до различни места - документ за регистрация, документ, че организацията ти не е в ликвидация, друг документ, че не е фалирала и т.н. и т.н. и т.н. Общо стават поне 100 страници. Да ги закръглим на 100. Те трябва да се отпечатат в 4 екзепляра - три за институцията, където кандидатстваш и един за твоята организация, за архива. Значи, 400 страници. Отиваш да си подадеш проекта и се оказва, че са променили правилата в движение и трябва да си преправиш проекта. Хоп, още 400 страници. А междувременно срокът на разни документи - за актуално състояние, ликвидация и т.н. е изтекъл - хайде пак опашки и плащане. Ала всичко това е нищо в сравнение с историята, която ми разказа един колега, когато научи за идеята ми за забрана на хартията за административни нужди. Неговата програма трябвало да подава проект от 1500 страници. Искали им го в 6 екземпляра. После им казали - хубаво, ама трябва да нанесете някои поправки и пак да го пратите. Като добавим и копието за архив, стават общо... 21000 страници, огромната част от които никой никога няма да прочете. "Унищожихме цяла гора", беше заключението на колегата.

Ако мислите, че бумащината се приключва с подаването на проекта, дълбоко се лъжете - тя истински започва едва тогава, когато го спечелите. Всяко нещо, което се прави по съответния проект, трябва да се опише на хартия и да се разпечата в определен брой екземпляри. А после трябва да описвате, че сте описали... и така почти до безкрайност. Всичко се подрежда в джобове, папки, класьори, огромната част от които със сигурност не са произведени по екологичен начин. А накрая всичко, плюс финалният отчет, се трупа във вашия архив (защото не знаете кога в следващите пет години тия, дето са ви дали парите, ще дойдат на одит) и става част от огромни камари, заемащи цели коридори, в институцията, където сте кандидатствали.

Освен чисто екологичните и здравословни вреди, които следват от подобно разхищаване на хартия, има и други:

- От бумащината не остава много време за истински съдържателната работа, за която, аджеба, се дават парите. Ако всичко, което се прави, се подрежда в някаква електронна система, то ще е лесно проследимо и няма да се налага да повтаряте, потретвате и почетвъртвате, че сте го направили.
- Ако от парите, които взимате от един проект се приспаднат тези, които отиват за бумащина (не само хартия, а и заплащане на времето, отделено за запълването й с тонер - понякога се налага да се отварят щатове специално за администриране на проекти, за да могат другите служители да вършат останалата работа), ще останат много повече пари за реални резултати.
- Физическото пренасяне на цялата тази хартия, на час по лъжичка, също хаби време, ресурси и замърсява (посредством транспорта) възхуха.
- Налага се да давате грешни пари и да хабите време за изкарване на документи, информацията за съдържанието на които би трябвало да бъде достъпна онлайн за тези, които я търсят. Не мога да го кажа по-добре от колегата ми Тодор Ялъмов, цитиран в статията на Иван Михалев "С гръб към хората" в "Капитал":

Ялъмов смята, че най-сигурното доказателство за работещо е-правителство е, когато администрацията престане да иска от хората и бизнеса документи, които вече са издадени от нея. Има много удостоверения (за раждане, за съдимост, за липса на неплатени данъци, за актуално състояние на фирми и т.н.), които се изискват при кандидатстване. Обикновено тези удостоверения имат срок на валидност - три или шест месеца. "Хората и фирмите трошат маса пари да ги вадят на хартия. Правилото трябва да е, че щом веднъж са били издадени, те би трябвало по служебен път да се набавят от администрацията, вместо хората да се принуждавани да ги вадят всеки път", коментира Ялъмов.


Повечето хора (с изключение на един-двама), с които споделих идеята си за забрана на хартията за административни нужди, заявиха - това не може да стане, не е реалистично. Замисляме ли се обаче колко каузи не са "реалистични", но в качеството им на цел, на регулативен принцип, са в състояние да променят нагласи и поведение? А промяната в нагласите и поведението, от своя страна, може да доближи до целта. "Да спрем войната по пътищата", "да пазим природата чиста", "да се преборим с престъпността", "не на войната" и т.н. и т.н. са все нереалистични желания, но това не им пречи да бъдат легитимни цели.

Ако споделяте каузата, чувствайте се добре дошли да се присъедините. А аз обещавам в някой друг пост (че този много се проточи) да посоча някои реалистични мерки, полезни, ако човек иска да върви към такава цел.





Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13 коментара :

  1. ЕС ли да забрани хартията? Европейският съюз?!?!?! АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ
    АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА!!!!!!!!!!!

    Че той ЕС се гради върху хартията - бюрократите навсякъде по света се крият зад купчини хартия и като сепии плюят мастилени облаци (Оруел), а по-големи бюрократи от тия в ЕС няма на планетата ни и в цялата й история.

    Работя по европейски проекти - в ЕС хартията е БОГ. Един отчет е 3 пъти по-дебел от библията, формат А4 и се праща в 4 екземпляра (1 оригинал, 3 копия). ВСЯКА страница от тоя кашон с хартия е с надпис "Вярно с оригинала", печат и подпис, както и задължително номерирана на ръка.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен, благодаря!

    Лонги, именно защото съм съгласна с теб, излизам с това предложение :-). В ЕС наистина "хартията е Бог", но това не е природна даденост, с която просто да се примирим - това е резултат от социални отношение и затова може и да бъде променено ;-).

    ОтговорИзтриване
  3. Усещам, че идеята за незабавно напускане на ЕС набира все повече привърженици - което безмерно радва изстрадалата ми душа! Това е не просто най-алчната и безскрупулна машина в човешката история - това е една структура, неподлежаща на усъвършенстване - бих искал да ми се посочи поне едно отрицателно явление в управлението у нас, което да го няма в ЕС многократно умножено! Ако родните управляващи са свине, онези са хипопотами - просто са по недостъпни и не им усещаме миризмата. А всъщност вонят ужасно!

    ОтговорИзтриване
  4. Ако бяхме Норвегия или Швейцария, нямаше да възразявам да сме извън ЕС, но нас трябва да ни ръчка някой отвън. Жалко, че затова отива много хартия...

    ОтговорИзтриване
  5. Напълно съм съгласна с тази позиция, но за съжаление подобни идеи малко изпреварват времето. Няма начин да се направи, поне не в близките години. Просто си представям как някой обяснява на мустакатите лелки от някоя общинска администрация например, как целият архив е в електронен формат и как хартията вече ще им служи само да си бършат муцунките след баничката. Шок и ужас ще е, ще се смучат валидоли.

    ОтговорИзтриване
  6. Алиса, разбира се, че не е възможно такава промяна да се въведе веднага. Промяната би била много постепенна, но, за да се случи, първо трябва да почнем да мислим в тази посока, нали?

    ОтговорИзтриване
  7. Светла, в тази посока ние мислим отдавна. Нямам предвид само себе си. Много мои познати отдавна използват само електронния път за комуникация. Но това наистина не е достатъчно. Докато на ключови места в администрацията, имам предвид работата с хора, стоят личности, за които уиндоус ХР е върхът на човешката мисъл и които имат телефонни тефтерчета, от които набират нужния номер по "жисиема", промяна не можем да чакаме.

    ОтговорИзтриване
  8. Имах предвид, че щом мислим, трябва да почнем и да действаме. Малко по малко. Кой си е представял преди няколко години, че ще забранят класическите електрически крушки. Тогава много хора биха казали също като теб - ама хората ще са против. Ако разчитаме на това, че "хората са си такива", нищо няма да се промени :-).

    ОтговорИзтриване
  9. Да, това с европейските проекти е драма. Освен четирите екземпляра, постоянно развиваш и повтаряш една и съща мисъл и информация по безброй начини - нещо като следователски способ да те объркат и да си кажеш. С две ръце за ограничаване ползването на хартия!
    А за университета да не говорим... Там бумащината също идва в повече.

    ОтговорИзтриване
  10. Ъхъ, и това за казването на едно нещо по няколко различни начина си е вярно. И съм забелязала, че е почти невъзможно поне един от пътите да не сбъркаш. Благодаря за подкрепата на идеята!

    ОтговорИзтриване
  11. Нда, преди време кандидатствах за средства от една агенция за дела по евопейска програма, а наскоро писах обяснения какво съм правила из чужбината. Е няма такова словоблудство, кълна се.

    Някъде 30 страници бяха бумагите по кандидатстването и всички бяха изпълнени от горе до долу с празни, кухи, безумни и нищо незначещи фрази. Исках да напиша нещо смислено, но хора, кандидатствали по същата програма, ме заклеха да не го правя. Не бивало. Трябвало да се усвои изказът на Симеон Сакскобургготски на две ракии на гладно. После тая идиотщина беше изпратена в чукурнайсе екземпляра, като на всяка страница се подписвах, за да се знае, че авторът на словоблудството е не кой да е, а аз. Обаче имаше успех, щото мен ме класираха първа от всички, подали подобни документи.

    После следваха обясненията за командировката ми. Че аз една седмица бях в чужбина, а после две седмици писах отчети. 20 страници. Пълни с още по-големи словоблудства. Не мислех, че е възможно. Едни и същи въпроси на всяка страница, зададени по малко по-различен начин, съсредоточаващи се основно върху "резултатите от визитата Ви ще бъдат ли имплементирани във Вашата работна среда". Толкова пъти се клех, че ще имплементирам всичко възможно в работата си, че... Айде и това в няколко екземпляра. Тропическа гора с размерите на Лихтенщайн ако не е отишла само за тая кореспондеция, те па на.

    Заключение: бюрокрацията е зло. Голямо. Съществуването й ми е непонятно. Това е гигантски организъм, който се храни с хартия и хорски нерви. Изложената от мен сага нямаше да бъде реалност при много простички условия. Можех да напиша едностранична обосновка защо ми се налага да замина и защо кандидатствам за средства. Вместо това надминах Толстой. Бумагите, които само аз съм изпратила, сигурно заемат половин стая. И кому е нужно това, моля?

    ОтговорИзтриване
  12. Марфа, welcome in the club :-)!

    Съдържанието на проектите, тоест изискванията към него - това е друга тема, някой път, като ми дойде в повече, и за това ще си кажа. Накратко - не виждам голяма разлика между: "Във връзка с решенията на еди-кой-си конгрес на КПСС (или БКП) - да претворим решенията в дела!" и "Във връзка с еди-кой-си приоритет на Европейската комисия, да накараме младите учени да представят научните си трудове с песни и танци."

    И да, съгласна съм - проявата на ум в повече от средностатистическия или - о, ужас - полет на въображението - ще бъде със сигурност наказана. ТЕ искат да прочетат точно това, което ТЕ са написали. Проява на особена находчивост е при тези условия наистина да успееш да свършиш нещо сериозно. Но - както и в тоталитарно време - не е невъзможно, стига да можеш да говориш на ТЕХНИЯ език и да им цитираш Маркс, Енгелс и Ленин (пардон - европейските директиви).

    Но всичко това щях да го преглътна някак, ако не беше лицемерието - от една страна, борим се срещу климатичните промени, от друга - унищожаваме горите на планетата, след като поне това можем да спестим някак.

    ОтговорИзтриване