Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

24.09.2009 г.

Гост блогър: Александър Николов от "Призив"


Понякога (рядко) получавам писма, свързани с публикации в блога ми. И критични, и похвални, и с молба за съвет във връзка с теми, за които съм писала. Преди няколко дни получих писмо от Александър Николов от студентско-ученическото движение "Призив за образование" и в отговор го помолих да публикувам писмото му тук в блога. Радвам се, че Александър се съгласи, и му благодаря. Цялостната позиция на движението по въпроса с камерите в СУ може да бъде прочетена тук.


Може и да не съм съгласна с някои от идеите на "Призив", но това в момента няма никакво значение - по въпроса за камерите в университетите сме на едно мнение :-). Както и за друго - добре е да има независими (от казионните структури) студентски и ученически организации. (С Ники Михайлов си говорихме веднъж за студентските съвети и колко рядко се срещат в тях хора, които се опитват да променят нещо... въпреки че самият Ники е доказателство, че се срещат и такива.) Добре е да има млади хора, които имат идеи за образованието си и ги отстояват, без да използват това просто за трамплин към професионална или партийна кариера. А ако има различни организации, които спорят в защита на различните си идеи, е още по-добре. В гражданското общество е така.


Публикувам писмото и заради бившите ми студенти от ЮЗУ. Ще ми се да видят, че някъде едни други студенти се борят за своето и на преподавателите си (повечето от които, както и в ЮЗУ, послушно си траят) да учат и работят в обстановка на академична свобода, а не в "Биг Брадър".


Прилагам част от своя отговор на писмото:


Преподавателите и студентите разчитат, че като се сложат камери, за тях няма да има никакъв проблем. Преподавателите си знаят, че щом се съобразяват със статуквото, камерите няма да следят точно тяхната работа. Студентите не си и помислят, че посредством камерите много лесно може да се установи дали присъстват на иначе задължителните занятия, или не. И когато част от едните или от другите станат "неудобни", тогава ще видят какъв таралеж в гащите са си сложили...

Та вината не е нито в ректора на СУ, нито в този на ЮЗУ (...) - те не биха могли да вилнеят, ако има истинска академична общност. Пък академична общност има, ако има гражданско общество... и т.н.

Затова съм съгласна, че има нужда от независими, не казионни, студентски (и ученически) организации. Дори и да не съм съгласна с някои от идеите им, наличието им показва, че има млади хора, които се опитват да отстояват правата си, без това да е пряко свързано с кариерата им и без да разчитат на властта. Ето защо е и нормално, че се опитват да ви ограничават - всяка държава се опитва да ограничава гражданското общество - в степента, в която гражданското общество допуска това.


И тъй, давам думата на Александър:



Госпожо Енчева, здравейте!


Пиша Ви след като от студентско-ученическо движение „Призив за образование” (www.priziv.org) се запознахме с Вашия текст „(Академична) свобода, а не страх”. Материалът Ви ни впечатли приятно, а към това следва да се прибави още, че е от малкото текстове, които има ясно отношение (на неодобрение) по въпроса с камерите в СУ (и университетите въобще) и позиция, убедително аргументирани с личен опит. По подобен начин сме се стремили и ние, група студенти и ученици, да изразиме отношението си в текста „Не на камерите в СУ!” (може да бъде видян на сайта ни), който беше прочетен от студентка от движението ни на самия протест от 12 септември.

Вие изтъквате аргументи и привеждате примери, които засилват убедеността ни в това, че поставянето на камери във ВУЗ-овете и въвеждане на други още ограничения (като магнитни карти за достъп) е недемократична, но целенасочена проява, която освен материални интереси (на възложители и изпълнители на техниката и управлението й) има и други, съвсем противоположни на официално изтъкваните, основания. Впрочем Вие много на място посочвате и оборвате формално изтъкваната причина за въвеждането на видеонаблюдението като ограничаване на престъпността. Действително престъпност и крадене има, но тяхното естество, което има пряка връзка с превръщането на образованието и науката в бизнес (за сметка на общодостъпността и културната значимост на следването), не подлежи на следене и контрол с подобни методи. Излиза, че тези, които повече или по-малко са съпричастни и отговорни за подмяната на образованието в покупко-продажни операции- средите, ръководещи ВУЗ-овете, се провикват „Дръжте крадеца!”, а самите те са сред неправомерно присвояващите. Това е особено видно и при начина на управление на Софийския университет. През последните няколко месеца (от пролетта) не спират да излизат наяве редица факти и предположения, изказвани от различни хора, сочещи как се изпълняват обществени поръчки при пълна непрозрачност и се прахосват университетски средства в явно нарушение на обществения интерес (по случай честването на 120 години СУ; огромният скандал около ремонта на бл.8 в Студентски град, в който посредници са членове и председателят на Студентски съвет; доклада на Сметната палата относно преотстъпване на имоти под наем на занижени стойности и т.н и т.н).

За нас особено ценен се явява споделеният от Вас опит с използването на видеонаблюдението за оказване на натиск, предупреждения и пряко насилие над инакомислещите и неудобните в университета. Още от самото начало за нас, студентите от „Призив”, аргументи от типа на това , че с камерите уж щяло да проличи дали преподавателите си вършели задълженията или не (твърдение на Иван Илчев), звучаха неубедително, нелогично и отправени с цел прикриване на действителните намерения. Споделеното от вас подкрепя предположенията ни и не оставя съмнения относно истинските намерения на ръководството. Защото камерите, както пишете, започват да не следят с еднаква строгост, а избирателно. Тук ще приведем като пример печално известния случай с убийството на студента Стоян Балтов, когато се оказа, че поставените там камери уж не работели. Изчезнаха и редица други, многобройни записи точно в моментите, когато се е налагало използването им с цел уточняване на деянията и отсъждане на виновност или невиност. Причината- записите не съдействат на „правилната” страна и на силните на деня, ето защо въпросните камери се оказват неработещи, повредени или с юридически неиздържани сведения (впрочем законово записите и сега нямат тежест в съда, освен в много редки, специални случаи). Потърпевши от използването на камерите за съвсем други от официално посочените цели, сме и ние, студентите.

Така например ние, от движение „Призив”, сме доброволно обединение, независимо умствено и материално от властови среди както в университетите, така и на по-високо равнище. Поради това обстоятелство, имаме възможността да заемаме несъвместими с техните позиции отношение и да разкриваме целенасочено прикривани факти и обстоятелства, свързани с нарушаване на правата и интересите ни като студенти. Сред „провиненията” ни са и тези, че не се задоволяваме единствено с публикации и говорене, но и че работим сред колегите ни по всевъзможни начини: раздавайки листовки, печатно издание-бюлетин, канейки ги на свободни дискусии и/приканвайки ги на протестни прояви. С въвеждането на камерите имаме основания да предполагаме, че в неизгодните за управата случаи, когато сега използваните методи се окажат недостатъчни за възпирането на млади хора, осъществяващи и/ въвличани от дейност, подобна на нашата, тези властови фактори не биха се поколебали да използват следенето над нас като допълнителен натиск и контрол. Това много добре е изразено и в международният текст-призив за участие в инициативата „Свобода, а не страх 2009”, в който се сочи една от истинските причини за шпиономанията, а именно контролиране и възпиране на всевъзможни демократически групи и организации по света. Вие самата точно отбелязвате и това, че камерите не се слагат заради един или друг конкретен ректор и ръководство, а се залагат като предназначение напред във времето и отвъд мандата на взелия решението за тях. По сходен начин ние изтъкваме пред колегите ни- „Камерите остават, но властта се сменя. Утрешните силни на деня могат, следователно, да употребят тези технически средства по начин, угоден единствено на техните интереси!”.

На вниманието ни във връзка с горната тема и споделените от вас начини на насилие спрямо преподавателите ще споделим накратко и друг аспект. Дейността ни от „Призив” често настъпва доста силни икономически интереси (примерно кампанията ни „Студентски град-на студентите!”, свързана със стремежа ни да се напомни за окаяното състояние на Студентски град-София и за виновните, не се нрави на реститути, съмнителни бизнесмени-строители, притежатели на дискотеки, общински среди и т.н), които явно търсят и намират политическо противодействие на влянието ни. Тези кръгове, както е известно, не могат да противопоставят идеи и аргументи, а разчитат на сплашването и на първичното въздействие на грубата сила. Само така, може да си обясним и извършеното над наши активисти нападения едва 20 минути след края на протеста „Свобода, а не страх 2009”, за което вие може да прочетете повече от сайта ни („Впечатленията ни от протеста „Свобода, а не страх 2009”, проведен на 12 септември”). Разбира се, хората на духа и тези с борбени нагласи, за каквито считаме себе си, не могат да бъдат сломени и отказани от активност с подобни начини, от подобни среди. Животът ни е научил на това, че истината не може да бъде пренебрегване, нужно е да бъде отстоявана!

И така, след прочитане на Вашата публикация, намерихме за необходимо да се свържем с вас. И не само водени от обстоятелството, че хора, които да се обявят категорично и аргументирано срещу подобни действия, са малко на брой. Разбирането ни е, че студенти, ученици, преподаватели (както университетски, така и училищни) е нужно да поддържат контакт помежду си. От наша страна подготвяме тази есен няколко дискусии, свързани с борбата за подобряването на образованието (конкретно висшето) и по други теми. Предвиждаме да ги проведем в сградата на Ректората на СУ, ще ви съобщим за тях своевременно и ще се радваме, ако имате желанието и възможността да дойдете. Дотогава бихме могли да поддържаве връзка по електронната поща:

Поздрави от нас!

Студентско-ученическо движение „Призив за образование” e-mail: priziv.org@gmail.com

С уважение:

един от участниците в движението Александър



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


21.09.2009 г.

Последствия в синьо



Преди доста време писах за един проблем с оцветяване в синьо, който се появи в резултат на използването на digiKam под ubuntu. Прежалих digiKam, понапреднах в Gimp и реших въпроса за приключен.

Но. През времето, в което не осъзнавах, че има проблем, бях качила много, ама много снимки във Flickr. Там те си изглеждаха нормално, което беше допълнително условие, за да не се усетя, че има проблем.

Докато изведнъж... Преди месец-два най-неочаквано и с неприятна изненада забелязах, че огромната част от снимките, които съм качила през онзи период, незнайно кога са посинели. Вероятно се е променило нещо в цветовите настройки на Flickr, знам ли :-(. А сред снимките има такива, дето са в Explore, такива, които имат много посещения, такива, които съм публикувала в блога си и на други места... Бих могла да преглътна и да си кажа - е, и сини изглеждат интересни, ама просто си личи, че нещо не е наред, и това ме вбесява.

Решение намерих напълно случайно и интуитивно. Хрумна ми да ползвам опцията "edit" във Flickr. Като снимката се отвори в Picnic, си беше с нормален цвят. После просто натиснах "Save" и зададох опцията старата снимка да се смени с новата. И готово, край на синьото! Решението, макар и лесно изпълнимо, се оказа трудоемко - докато се заредииииииии всяка снимка, докато се запазиииииииии, минава сума ти време. А снимките са, както казах, МНОГО. Не ми се и помисля колко още дълбоко безмозъчен труд ме чака...

Не стига това, ами възникна и друг проблем. Аз хубаво заменям старите снимки с новите, обаче в един момент видях, че някои снимки в блога ми не излизат. Оказва се, че при заменянето на снимките се променя и URL адресът им, което прецаква линковете (включително показване на снимките в дискусии на фликърски групи, много кофти). Та ако не виждате някои снимки в блога ми, това ще да е причината...

Така че ме чака още една хамалогия - да оправя и снимките в блога, след като ги оправя във Flickr.

Ето колко далеч могат да отидат последствията от това, че разработчиците на една иначе прекрасна програмка за обработка на снимки не са доизкусурили color management-а...



П.п. Извън контекста, но се сещам, че ме чака и друга хамалогия - тъй като Yahoo Geocities издъхва на 26 октомври, а там преди години съм качвала много снимки с цел линкване тук-таме, вкл. и в този блог, трябва да се мъча да ги свалям една по една, защото от Yahoo садистично не са предложили user-friendly начин за сваляне на всичко, ако не си платиш и защото знам ли къде ги имам всички тези снимки на файлове... Между които и снимките на (и с) Питър Бъргър. А после пак ще трябва да качвам някои от тях на друго място...



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


14.09.2009 г.

Свобода, а не страх (в едър план)



Не харесвам особено масовите сцени във филмите. Затова и не обичам да гледам суперпродукци. Предпочитам близките планове. Затова, дори когато съм на "масово събитие", за мен голямото изкушение е да уловя лицата на участниците, да акцентирам не върху тълпата, а върху индивидите. Дори и върху детайли от тях:


Хората, които излизат на площада, за да защитят каузата си, не се страхуват да покажат своите лица. Ето някои от лицата, които успях да уловя:


Господин И (който неочаквано се сдоби с нова снимка на профила си във Facebook).


Самият Бого и Краси, с когото се запознах и offline и който харесва Van der Graaf.


Симпатяга, когото не познавам Великият Гонзо (благодаря на Мишел за осветлението), но всички с фотоапарати и камери се утрепахме да го снимаме - има защо, нали?


Осъществих намерението си най-сетне да се запозная с Павел Николов. Като го видях, веднага го щурмувах.


Нели Огнянова, с която имах удоволствието да се запозная. (Не беше ли светлината супер за снимки?)


Люба, близка приятелка (една от малкото) с която участваме в граждански активности още от бунтовната студентска 1997... и светлината... (през зимата на 1997 веднъж отидох на шествие с една цаца и Люба успя да направи от това достойно събитие за централните новини... ех... спомени...)


Момиче, което не познавам, но е направило впечатление не само на мен.


Бого със студентка от СУ, която прочете протест против инсталирането на камери в Софийския. (Когато още навремето говорех за камерите в ЮЗУ, никой не обърна внимание, сега, като се вдигна данданията за СУ, дали някой ще се сети, че има и други университети?)

Повече снимки (не само в близък план) - в албума във Фейсбук.




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


12.09.2009 г.

(Академична) свобода, а не страх

(камера на входа на ЮЗУ... а в сградата са много!)

"В университета пише "Обектът е под видеонаблюдение".
Но аз не съм обект, аз съм субект."
(преподавател в Югозападен университет)



Днес отивам на събитието "Свобода, а не страх". Едно - заради мераците на всяка нова власт да ни постави под информационен контрол. Второ (и по-конкретно) - защото не искам българските университети да бъдат опасани от видеокамери.

За камерите в Софийския се водят дискусии - как било по света, дали предпазват от престъпност, дали сигурността, която евентуално ще създатат, е условие за свобода, или напротив. Всички тези дискусии, според мен, изместват акцента - вместо пространство на свободно търсене на знание, университетът се превръща в потенциално местопрестъпление - място, където може да се краде и да се упражнява насилие.

Всъщност, това не е далеч от истината, но в един друг смисъл.

Вярно е, че в българските университети може да се краде доста успешно. Например, чрез поръчки (на консумативи, техника, ремонти, строежи, логота и каквото си помислите) на силно завишени цени, различни форми на нерегламентирана "стопанска дейност", чрез непрозрачно класиране на проекти, чрез кухи щатове и отдели (и длъжности без ясна длъжностна характеристика, да кажем "главен експерт", за което се дават, примерно, по две минимални заплати върху основната), чрез изготвяне на фалшиви финансови справки, далавери с университетски издателства и бази... Да не забравяме и всякакви не- и полу-легитимни форми на обучение, които съществуват, защото парите от тях не отиват само в университета и в преподавателските заплати.

С
писъкът би могъл да продължи още дълго, нали?

Вярно е, че в българските университети има насилие. Студент по журналистика бива мъмрен от ректор заради материалите му в качеството му на журналист за университета. Имейли на преподавателка се обсъждат на факултетни съвети.
Преподаватели биват гонени от академични конференции, съкращават им се часовете, не им се дават или им се дават по начин, по който не могат да ги вземат и после ги уволняват, че не са си ги взели. Или пък биват докарани дотам да напуснат, защото са си позволили да отстояват позицията си, че едни студенти са преписвали на държавен изпит. В много специалности студентите само на теория имат избираеми дисциплини, а всъщност повечето от тях биват понасилени какво да изберат. Студенти биват заставени да дават обяснения защо изследват качеството на образование. Студенти биват карани да възпроизвеждат думите на преподавателите си едно към едно.

Списъкът би могъл да продължи още дълго, нали?

Общото между всички изброени неща е, че тях камерите не ги ловят. Сериозните кражби - тези за стотици хиляди левове - остават невидими за камерите. Какво може да улови системата за видеонаблюдение? Че някой краде компютър? Или няколко компютъра? Заслужава ли си, тогава, инвестицията в подобна скъпа система?

Също така, ако преподавател има лошата участ да бъде Ламбо Кючуков, никому не би хрумнало да го убива в сградата на Ректората - има си Витоша за това. Ако преподавателят е Манол Рибов, защо да го бият в УНСС, като може и пред дома му. Ако преподавателят е с широки разбирания и организира академични дискусии върху нестандартни теми (като
"Перверзията") във вилата си, току виж точно там студент го наръга с нож (случаят е истински и имената са известни, но не искам да ги споменавам).

С
писъкът би могъл да продължи още дълго, нали?

От какъв зор, тогава, се пръкна проектът за инсталиране на камери в СУ? Според мен изкушението на властта да бъде "всевиждаща" е трудно преодолимо, ако няма достатъчно гражданска активност, която да противостои. Пък проблемът на родната власт е в това, че не може да й се има доверие.

Споменавала съм и преди, самата аз съм била обект на наблюдение с видеокамери в Югозападен университет. Чувствате се странно, когато получите писмо, от което разбирате, че са ви следили непрекъснато - в колко часа влизате в час, в колко излизате (за един от случаите имаше и детайлно обяснение - цитирам по памет - Енчева надниква, вижда, че няма студенти и си тръгва). Трябваше да пиша обяснение дори за дните, когато съм излизала по-рано, защото сме имали катедрени заседания. (После се научих - написвах на лист А4 с дебел маркер, че имаме катедра, и го показвах пред камерата.) Но това е нищо в сравнение с аналогичното писмо до Боряна Димитрова, която пък трябваше да пише обяснение - защо не е била в аудитория, в която по програма тя няма часове. В резултат от писмото, аз чинно си стоях в аудиторията, дори да е началото на учебната година и студентите от по-горните курсове, по стара традиция, да са си по родните места. Поради това ми се случи да проведа някои доста интересни разговори с чистачките, които идваха понякога да ми правят компания.

Не си мислете, че камерите следяха с еднаква строгост всички преподаватели в сградата - не, разпечатки от шпионирането получавахме само пет човека на кръст. Всички останали - който не си взимаше часовете, продължаваше да не си ги взима, който си ги взимаше, когато си поиска, също.

Има ли някаква гаранция, че в Софийския университет би било по-различно? Дори да допуснем, че ректорът на СУ заслужава пълно доверие, системи за видеонаблюдение не се правят за този или за онзи ректор, а за бъдещето. (В ЮЗУ инсталирането им започна от предишния ректор, но чак следващият се сети, че може да ги използва за разправа с непослушните).

Изобщо - докато властта не се подчинява на строги формални правила, а на личната воля на тези, които я упражняват, опасността такива системи за контрол да се превърнат в средства за упражняване на насилие и саморазправа е огромна.

Не само в университетите, а навсякъде.

Ето защо отивам на събитието. И благодаря на Бого, че и този път износи огромната част от организацията.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


10.09.2009 г.

Двоен стандарт за "двойния стандарт"

Пуснали Майкъл Шийлдс. Родните медии злорадо обвиняват британското правосъдие в "двоен стандарт".

Повод да се замислим за "двойните стандарти" на родното ни правосъдие и родните ни медии. Защото някой, стига да носи съответното име, може да убие един човек, да осакати друг за цял живот и да се отърве с две години, и то условно. Самият премиер прави изявления, легитимиращи полицейското насилие. А футболен хулиган, който разбил нечия глава с камък (към днешна дата жертвата изглежда напълно възстановена, като изключим белег на главата и "дълбока душевна травма"), получава... 15 години! За да покажем на цивилизования свят колко строго е нашето правосъдие.

По същия начин преди години вкарваха тийнейджъри за по 10 години в затвора, защото са ги хванали с половин цигара марихуана, а трудно можем да се сетим за бос на някоя от наркомафиите ни с толкова строга присъда.

Не, изобщо не оправдавам насилието. Но мога да разбера защо британската правосъдна система няма доверие в нашата. И ако британците искат преразглеждане на делото, това е тяхно право. Същото биха искали и българите при подобни обстоятелства. (Въпреки че британското правосъдие не е пародия на правосъдие като българското.)



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог