Случаят "Сашо Рангелов" и други енигми

Преди известно време прочетох анонимна клевета по мой адрес из нета. Не й обърнах внимание, както не обръщам внимание и на анонимните коментари, че съм била дебела или че съм била лесбийка (с тази разлика, че не мисля, че това да си дебел или да си лесбийка е нещо осъдително). Когато обаче чух същото обвинение напълно официално и, както се казва, на най-високо равнище, се удивих. Не ми беше дадена възможност да отговоря и затова искам да изясня този въпрос сега. Мога да приема да ме упрекват за неща, които съм направила, дори и да не съм съгласна с упреците, но да ми вменяват неща, с които нямам нищо общо - това ми идва леко в повече.

Обвиненито е следното - аз, представете си, съм била на страната на Сашо Рангелов. В онзи анонимен коментар (мързи ме да го търся) - пишеше нещо такова - щом не съм казала в интервюто си в "Дойче Веле" нищо против него, значи съм с него. В едно тримиутно интервю, естествено, не може да се каже всичко. Когато научих за казуса с Рангелов, позицията си изразих тук в блога. (Развитието на казуса е, че и Рангелов беше уволнен, в крайна сметка.)

Този, който официално ме изкара на страната на Рангелов, твърди, че не е чел блога ми, а е поръчал на свои служители да му предоставят избрани от тях части от него. Не знам кои са били въпросните служители, но много ви моля, служители, имайте предвид какво съм писала за Рангелов.

Самия Сашо Рангелов не познавам, виждала съм как изглежда само на една снимка в интернет. Чак наскоро научих, че такова лице съществува. Междувременно получавах различни и противоречиви информации, свързани с неговия казус и започнах да си задавам въпроси. Например, получих писмо от учителка от Ямбол, която била харесала блога ми и ми праща жалбата, подписана от нея и други учителки и адресирана до ректора, декана на Филологическия факултет, катедрата по англицистика... В нея, наред с името на Рангелов ("the bad guy" по презумпция) фигурират и други имена - на един друг преподавател, който е ходил да преподава в Ямбол и на други, които са оценявали работите на учителките "дистанционно". Споменава се също така, че учителките са разполагали със студентски книжки и накрая, след две години, се оказало, че са с прекъснати студентски права поради неплатени семестриални такси - такси, пренасочени към сметката на личната фирма на Рангелов.

Тук почвам да задавам се питам ли, питам. Ако някой от моите студенти не си е платил таксата, инспекторката не го записва за следващия семестър и аз нямам право да го изпитвам. Учителките от Ямбол твърдят, че в продължение на две години са бивали изпитвани. Кой ги е изпитвал, има ли документи за това - протоколи, внесени оценки в главната книга? След като изпитам студент, аз съм длъжна да внеса оценката му в протокола (предоставен и заверен от инспекторката) и до една седмица след изпита да я нанеса в главната книга. Възможно ли е Рангелов да е "натопил" колегите си, че са изпитвали, а те хал хабер да си нямат? Не знам. Още нещо, въпросната дистанционна форма на обучение, която давала дипломи не за магистри, а за учители по английски, легитимна ли е била? И това не знам. Но след като учителките са получили потвърждение от университета, че поне са били записани, кой е попитал за две години какво става с тях? И това не знам. Оттук и най-важните въпроси:

- Възможно ли е Сашо Рангелов да е свършил всичко сам? Ако се докаже, че да - ОК. Но ако не:
- Възможно ли е уволнението му (което отделен въпрос, че странно съвпадна с това на Дошков, след като се оказва, че за тези проблеми се е чувало не от вчера) да прикрива други проблеми и - не на последно място - хора?

Не оправдавам Рангелов (това дали е легитимно уволнен е отделен въпрос, чух мнение, че трябва първо да е осъден и чак после - уволнен, не съм юрист). Но знам, че е много лесно да се натопи един човек, за да се скрият истинските проблеми.

***

Връщам се към началото и към странното обвинение. Нямам нищо общо с Рангелов, нито за добро, нито за лошо. Ако двама души са срещу нещо (особено пък по различни причини), или ако са нарочени за черни овце, това не ги прави комбина. Също така бях свързана и с разни други хора, относно което бих казала, че ако съм се подписала в някаква подписка, това не означава, че съм одобрявам всяка житейска стъпка на всеки от подписалите я. Участвах например в подписка за Синята коалиция, откъде да знам дали някой в списъка не е убиец? А ако знам, че я е подписал убиец, това пак няма да ме спре да подпиша, защото не е от значение за случая. Виж, не бих приела да гласувам за някого, за когото знам, че е убиец. Срещу един от 18-те, подписали срещу Воденичаров преди година и нещо, има обвинение за плагиатство. Плагиатството е нещо, което не одобрявам, ама изобщо. Независимо дали в научен труд или в лекции, които се състоят от "копи-пейст" от разни списания (а компилирането от разни списания, казват някои познати, е сериозен труд, ама хайде, продължават, да не го публикуваме в интернет). Не съм виждала черно на бяло труда на въпросния обвинен колега. Но и да е вярно, че е плагиатствал, всеки е свободен да участва в подписка, нали?

Чух също много неща за разни хора, с които по същата логика се предпоставя, че имам нещо общо - с някои от тях само сме се запознавали, с други сме разменяли по няколко думи, с трети сме приятели. Ако всичко, казано за тях, е вярно, е нужно да се вземат определени мерки - от полиция и съд до сезиране на ВАК или на съответните академични институции. Вече и на мен ми писна да повтарям, че ако се твърди, че някой носи пистолет, това трябва да се докаже. Ако се твърди, че някой е ударил шамар на някого - също. На мен ако ми заплашват живота по телефона, ще предприема мерки с полиция и съд, ще се опитам да си осигуря необходимите доказателства. Не знам кой от хората, с които се твърди, че съм имала нещо общо, продавал курсови и дипломни работи, кой не си взимал часовете и т.н.... Не знам и дори и - най-хипотетично (моля никой да не се обижда) да допуснем, че всички тези неща са верни, те нямат нищо общо с мен, още по-малко с позицията ми за Воденичаров, по времето на обявяването на която дори не съм подозирала за съществуването на повечето от тези люде. С някои от тях сега сме приятели, но:

1. За изразените си позиции съм отговорна само аз. Не филанкишията.
2. Аз съм отговорна само за това, което аз съм направила, не за действията на други хора (освен ако не се докаже, че са действали под мое внушение или ръководство).

Толкова ли странно звучат тези две простички неща?

Ако написаното ви е харесало, защо не цъкнете на сърчицето?