Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.02.2009 г.

Втори брой на електронното списание NotaBene


Излезе и вторият брой на електронното списание за философия и политически науки NotaBene. Темата на броя е "Език и дискриминация". Определено има какво да се прочете в този брой - например статия на Гергана Попова за дискурса (и липсата му) за хомосексуалните в България по времето на тоталитаризма, част от превода на книгата "Почит за Каталония" на Джордж Оруел, размисли на Бъртранд Ръсел за секса като ценност, текст на Мамардашвили за психоанализата в оригинал (за който разбира руски) и други интересни неща. Този път в рубриката Poiesis има и стихове на Илиана Илиева, а "моята" фотографска колонка е на тема "Теория и практика на отражението".

Та понеже се измъчих, докато избера 5 снимки на отражения и преживея мъката да се откажа стотици други, които харесвам не по-малко, като се запитах коя от моите снимки на отражения да сложа в този пост, съдната ми способност си взе отпуска. Та затова направих насипна подборка и "излях" насипното в две слайдшоута (намирам за проява на лош вкус да заставям читателите да "претакат" примерно 50 снимки, които може да не са им интересни, особено ако четат от някой блог агрегатор и изобщо не им е до моя блог...). Ето ги (ох, май има някакъв временен проблем със слайдшоутата, в началото всичко си беше наред, както и да е, пускам линк към целия албум с отражения):







Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


3 коментара :

  1. ЗабелезАх те аз, че авторстваш там :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хехе, е, аз реших да се направя на скромна, би ми било тъпо да използвам личния си блог за да кажа - ама вижте, аз публикувах статия. Бих споделила, ако е нещо, несвързано с професията ми или ако е по-сериозно постижение от една статия. Не знам, така ги чувствам нещата просто.

    ОтговорИзтриване
  3. Много интересно. Като видях тая фотография, наречена "двойно остъкляване", и, не знам защо, но веднага си помислих за картината на Ван Гог "Житно поле с врани"! Макар че като тема между двете няма нищо общо. Оказа се, че фотографът е от Нидерландия. Нормално. Винаги съм знаел и защо италианците имат прекрасен дизайн (на техника, коли, дрехи и т.н.) - бил съм много пъти, и отдавна, в Италия, конкретно във Венеция и т.н. Но най-убийствено точно разбрах защо италианците имат ТАКЪВ дизайн, когато видях на живо Давид в музея (не на площада) във Флоренция. Геният си е гений. Сигурно мнозина не знаят, че когато Микеланджело започва Давид, е на 25 г., като преди това двама тогавашни корифеи в скулптурата захвърлят един след друг огромния къс мрамор и го обявяват за чуплив и пълен боклук, от който нищо не може да стане. Съвсем естествено е, като гледаш такива неща - както в Нидерландия (Ван Гог като пръв пример измежду хиляди) или в Италия (Микеланджело като пръв пример измежду хиляди), и си израснал сред тези неща, че у теб (у твоето Его) един ден да се намери нещо, което да те вдъхнови да направиш нещо подобно или евентуално по-добро. Макар че иначе, като си помислиш, нещо подобно на Давид може би никога няма да се появи в бъдещата история на човечеството. Не се е появило вече повече от половин хилядолетие - Давид е на 504 години. И сега неизбежният паралел. Какво можеш да видиш тук или някъде относително наблизо и да го копираш? Например една организация, наречена Комсомол ... И можеш да я пренесеш тук, а после да "намериш мястото й" .... в правото?!? Какво вдъхновение, от какво? Какво право, каква държава?

    ОтговорИзтриване