Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

15.01.2009 г.

Протест против или протест за?


Заглавието е заигравка с тезата на Ерих Фром, че има два вида свобода - "свобода от" и "свобода за".

Не съм учудена от насилието на протеста вчера. Първо, така беше и преди 12 години. Второ, още предишния ден някои медии започнаха да насаждат страх от възможни сблъсъци и ми стана ясно, че това не е случайно. Умишлеността на провокацията този път е по-прозрачна, отколкото преди 12 години. Може би, защото имаше много хора, които отразяваха събитието, а оттам - повече информация. Може би защото протестът беше по-малоброен, което е направило манипулациите по-видими. Може би и двете.

Моят съвет към протестиращите е да не провокират полицията и жандармерията, било то и със снежни топки. От една страна, именно това целят онези, които искат да провалят протеста. От друга, полицаите и жандармеристите изпълняват заповеди. Те могат както да бият деца, така и съвестно да охраняват гей парада, както да арестуват шефа на СДС-София Борислав Борислалов, така и да помогнат на Мартин Заимов. Отговорни са тези, които дават заповедите. Побоят над деца и невинни хора е основание да се иска оставката на вътрешния министър.

Много мислих върху смисъла на протеста и продължавам да съм раздвоена. Притесняват ме две неща:

1. Първо, няма единни искания. Едва ли някой от протестиращите знае за какво протестират всички от останалите. Дори в моя блог се появиха коментари с всякакви искания - от това да се смени учебната програма в държавните детски градини (според коментаторката в програмата - забележете, влизало децата да бъдат учени как да правят сладко и туршия) до желанието на една студентка - надявам се, изключение от повечето протестиращи студенти - ромите да нямат достъп до образование, което аз при никакви обстоятелства не бих приела. Абсурдно е да се изисква протестът да продължи "докато бъдат изпълнени всички искания на протестиращите", защото съвкупността от протестиращите не знае всичките си искания.

2. Второ, няма достатъчно силна и ясна алтернатива. Надявам се Мартин Димитров да успее да убеди поне 4% от избирателите (включително и мен, защото не съм априори убедена), че за СДС има смисъл да се гласува, но за това му трябва поне малко време. Ако предсрочни избори се насрочат сега, ще е твърде рано. Поведението на Бойко Борисов спрямо протеста ясно показва, че той не би бил демократична и защитаваща ценностите на гражданското общество алтернатива. С удоволствие ще напълни с камери Студентски град и цяла София, но спонтанното гражданско недоволство го дразни. За мен изобщо не е изключено следващото управление да е коалиция между ГЕРБ, БСП и Атака. Това ли искаме?

Каквото и да се говори за протестите преди 12 години, тогава имахме и ясни искания, и ясна алтернатива. А управлението на ОДС се издъни не на последно място поради липса на граждански контрол, значи и по наша вина. Лесно е да казваме как протестът е бил манипулиран и студентите сме били изиграни. Лесно е да търсим вината винаги в управляващите.

От друга страна, все пак подкрепям протеста. Обстоятелството, че протестират толкова много и хетерогенни групи е показателно, че настоящото управление не се справя в почти нито едно отношение. И то до такава степен не се справя, че прави живота непоносим. (В тази връзка, бих се радвала да се включат и работещи в предприятия, пряко пострадали от газовата криза.) Показателно е също и че нещо като гражданско общество има някакви индикации на възникване.

Защото гражданското общество не е единство, а напротив - взаимно контролиране на различни - и често дори противоречащи си - интереси. Така че това, че всеки е излязъл със своята кауза (и/или я е изразил в блога си) има смисъл.

Много реакции на случилото се вчера изчетох в блоговете. Като позиция, най-силно ми импонират тези на Боян Юруков и Ясен Праматаров (по-специално интерпретацията му на свободата). С което изобщо не искам да омоважа направеното от останалите блогъри, които допринесоха с информация, снимки, коментари.

(Ако се чудите защо аз не съм пред Народното събрание в момента - след 14 януари съм по-склонна да го подкрепя, отколкото преди, но пък ме повтаря същият вирус, заради който лежах в болница преди по-малко от два месеца. Та пазя зверска диета и излизам само по необходимост, защото не искам пак на системи. Но участвам виртуално, както участвах и вчера.)


_____________________________________
Другите ми постинги във връзка с протеста:

Защо подкрепям (и не) протеста на 14 януари
За протеста и студентите
Моментна онтология 4

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5 коментара :

  1. доооста досадна почва да ста'а тая (про)тест тема

    ОтговорИзтриване
  2. Ха-ха-ха! Светла, подпуках ония младежи във Франция, дето си мислят, че, като са във Франция, и като са били деца по време на комунизма, значи са ... хванали бика за рогата. Та покрай тях и теб, де!
    Ама вий кво си мислите, бе? Че ние, като сме живели в комунизма, значи сме виновни за него? Или може би, че вие, ако сте живели през комунизма, сте щели да го ликвидирате? И че Лили Иванова може би не е трябвало да пее, щото е живяла през комунизма?!?!?

    Това няма нищо общо с въпроса за личния вкус - никой никому не пречи да не харесва Лили Иванова. Но има друго. И аз не харесвам този или онзи (сериозен) певец - но няма никога да тръгна да разправям как той едва ли не не трябва да се откаже от музиката ...

    Впрочем иди да видиш как ги насолих ... :-)))))

    ОтговорИзтриване
  3. Ох, откъде се взе Лили Иванова като тема на коментар към този постинг, не можах да разбера. Ака съм писала нещо за нея в друг блог, то си е за там (и по темата).

    ОтговорИзтриване
  4. Абе, я погледни по-ведро! Като на последната снимка! Не е Лили Иванова! Темата, по-широката, е "отношението към комунизма". И има пряка връзка с протеста - който, строго погледнато, е "темата".
    Причината, според мен, тая популация да е в тая дупка, е, че така и не се разграничи от комунизма. Днешният протест е, общо взето, "за хляба", следователно и за салатката и ракйцата, за "пчелите" - както вече видяхме, и т.н. Хората не могат да погледнат по-широко. Всичко го свеждат до ПАПОТО - и до това, да си имат ТАТО! Някой да се грижи за тях и да ги наставлява! Мъдро! Да мисли вместо тях! И вместо тях да взема решенията за моралния избор! Грубо се изразих по-горе, ама истинно.
    Кво, не си ли съгласна?
    А тези младежи там отиват в една съвсем друга крайност. Виждат комунизъм там, където го няма. Съответно, вероятно, не го виждат там, където го има. Разбира се, под комунизъм днес следва да се разбира бившите представители на комунизма, които днес драпат да си запазят позициите. Щото можеше, и трябваше, да бъдат опандизени, лустрирани и пр. Да, ама не. Щото българинът е байганьовец (българката е байганьовка). Дай му за хлебеца да мисли, за бурканите, пчелите, салатката, ракийцата ....

    ОтговорИзтриване