Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.12.2008 г.

Мистичният шофьор на такси




Историята на тази картичка си заслужава да бъде описана в блог.

Вчера имах среща на мола. Изпуснах трамвая, сума ти време никаква маршрутка не дойде и реших да взема такси. Таксиметровият шофьор не пушеше, музиката не беше чалга, в колата имаше залепен и "кодекс на клиента", за който дълбоко съжалих, че нямам фотоапарат, че да го снимам. (Но да знаете - клиентът има право да изиска шофьорът да не пуши, да избере музиката, дори да помоли шофьора да го изпрати до входната врата...).

Като пристигнах на мола, бях навъртяла "бомбастичната" сметка от два лева. Да де, ама имах пет лева, а шофьорът нямаше да ми развали. И понеже три лева бакшиш при два лева сметка не е логично, се разбрахме да изтичам да разваля парите. Той ми предложи да ги разваля в дюнерджийницата отсреща. Понеже не исках да пресичам "Стамболийски" на непозволено място, тръгнах към светофара и като стигнах до входа на мола, си казах - може пък вътре да има нещо мъничко, което да взема, за да разваля петте лева. Тогава видях, че се продават картички и купих въпросната картичка с идея да я подаря на шофьора за Коледа. После изтичах до мястото, където беше таксито, но... там вече нямаше такси! Озъртах се, обикалях наоколо с картичката и двата лева в ръка - ни следа от таксито.

Може би беше решил, че съм избягала, без да си платя? Или не е искал да изпусне друг клиент? Или нещо трето? Не знам, но ако случайно таксиметровият шофьор чете блогове и още по-случайно попадне на моя, да знае, че двата лева и картичката го чакат.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

24.12.2008 г.

Минимализъм по Коледа


На фона на всичкия кока-коледен кич и цялото кока-коледно изобилие, парченце леден минимализъм действа освежаващо.

(Ех, липсва ми блогът на Борислав Борисов...)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.12.2008 г.

Блог на деня в "Свежо" - благодаря ти, dzver!




Днес блогът ми е избран за "блог на деня" в "Свежо" по предложение на dzver (не знам дали автоматично чрез topbloglog, или не). Аз самата нямам регистрация в "Свежо", не ми се занимава с това да гласувам за блогове и да се старая да гласуват за моя. Но не мога да отрека, че номинацията и изборът бяха приятна изненада :-). Още повече, че като представителен постинг за блога ми фигурира "... и истината ще ви направи свободни".

Благодаря на Веско и на останалите, които са гласували за блога ми, нямам достатъчно свежа снимка (на лимонче например), с която да ви благодаря, затова приемете тази черешка, тя също е свежичка, пък и е от мен!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.12.2008 г.

Честито на Мартин!




Е, ами честото на Мартин :-)!

Преди 11 години участвах в студентските протести, бях част от една група студенти предимно по социология и политология, които бяхме нарекли себе си "БСП" - безсрочен студентски протест ;-). Когато правителството на Жан Виденов падна, се нарекохме БГА (безсрочна гражданска активност). Тогава събрахме умотворенията, които разлепвахме по стените и пращахме по институции, и ги издадохме в книга, наречена "БСП с/у БСП". В едно от умотворенията се казваше следното:

Господин Костов, благодарим Ви, че подкрепихте гражданското общество!!!

Но Ви напомняме, че от високо се пада най-лошо!


Е, Костов не се вслуша и виждаме резултата. В това отношение Мартин Димитров е облагодетелстван, понеже СДС много по-надолу от това, което е, не може да падне (освен ако съвсем не се разпадне - възможност, която не е за пренебрегване и ако стане, с това няма да се свърши светът). От друга страна обаче, сега върху Мартин са концентрирани големи очаквания, които той ще трябва да се опита да оправдае в изключително неизгодна ситуация. Не ги ли оправдае, това доста вероятно ще е краят на политическата му кариера.

Лично на мен ми се ще Мартин Димитров да заложи, освен на икономически либерализъм, и на типично демократични ценности. Перспективата на бойкосидерасатевизация ме плаши. Ще ми се и да не се предоверява на готови идеологически щампи (в стил фондация "Конрад Аденауер"), а да проявява разбиране към спецификите на българското общество и култура. И спрямо тях да търси най-адекватните модели за реализация на идеите си. Така, както правеше по повод акциза за домашната ракия ;-).

И да си знае, че блогърите ще го следим изкъсо!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.12.2008 г.

Успех на Мартин Димитров!




От всички сини снимки, които съм правила, тази си харесвам най-много. Сега я посвещавам на Мартин Димитров с пожелание за успех на балотажа утре.

Поради предишния ми постинг за кандидатурата доста хора решиха, че не го подкрепям. А всъщност аз отправих критики, защото според мен Мартин е единственият от шестимата кандидати за председател на СДС, който изобщо заслужава внимание. Надявам се утре изборите да бъдат честни.

Подкрепям Мартин Димитров, но не знам дали още подкрепям СДС. Ако той загуби изборите утре, мисля, че това ще е просто краят на СДС и ще е крайно време да възникне нещо ново, подходящо за демократично мислещи хора (е, аз си мечтая за либерална формация, но "либералното" у нас е изпразнено от смисъл поради псевдолиберални творения като ДПС и НДСВ). А ако Мартин спечели, ще видим...

П.п. Извинявам се, ако съм набедила Мартин, че е протестант. Четох в блога на Димитър Аврамов, че всъщност не бил. За мен лично религиозната идентичност няма значение за това дали ставаш за политик, или не (ако би пречело, това е фундаментализмът, но той може да бъде както протестантски, така и православен, католически, ислямски и пр.). Пък и "Блага вест" си е съвсем читава протестантска църква. Но живеем в нетолерантна страна и предполагаемото протестантство на Мартин Димитров беше използвано като компромат срещу него. А това е последното, което съм искала.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

12.12.2008 г.

Една година по-късно (спомени в цвят)



Не ми остава много време за блогване напоследък, но днес не мога пропусна. На този ден преди една година беше онова историчеко Общо събрание на Правно-историческия факултет на ЮЗУ, което се оказа тест за границата ми на поносимост към компромиси. Преди него мислех, че вече напълно съм се предала и просто живея по течението; оказа се, че са ми били останали малко принципи и воля.

Не искам нито да се правя на герой, нито да оставам в историята. Била съм част от онази порочна система. В същото време смятам, че човек има право да прояви достойнство в някакъв момент от живота си, макар и не винаги да е бил съвършен. Има право да поеме риск и да си понесе последствията. Хората не са константа; те могат да израстват или да деградират. Ако си проявил малодушие, това не означава, че си малодушен по природа. Както и, ако си извършил геройство, това не те “абонира” за героизма. Държавна сигурност си е Държавна сигурност, но Иво Инджев е едно, а Коритаров – друго.

Може би нямаше да се осмеля да застана срещу статуквото във факултета (и университета), ако нямаше и други преди мен. Ако не бях научила какво се случва със Стефан Дечев, ако не бях разбрала за Петър Дошков, ако Боряна Димитрова не беше написала писмо до членовете на катедрата, ако не бях чела "Горноджумайската телеграфна агенция" във вече бившия форум на електронното списание "Анамнеза".

Може би нямаше да се осмеля да застана срещу статуквото и ако знаех какво ме чака. Ако си давах сметка за размерите на агресията, натиска, остракизма, унижението, интригите, лъжите (анонимни и неанонимни), докладните и т.н. които се изляха и продължават да се изливат по мой и на приятелите ми от университета адрес.

Ала след като станалото вече е факт, не съжалявам. Най-важното е, че успяхме да свалим Воденичаров (разбира се, други допринесоха повече от мен, но и аз направих, каквото можах). С това показахме, не на последно място и на студентите ни, че да се правиш на идиот на повишава качеството на образованието, а напротив, отстояването на базисни принципи на академизъм и (само)критичност е от решаващо значение, особено когато говорим за Университет. Показахме и в публичното пространство, че в България все пак е възможно да промениш нещо, понякога дори въпреки недъзите на съдебната система. Показахме и че понякога победата може да бъде на страната на малцинството.

Разбира се, наивно е да се очаква, че след свалянето на проф. Александър Воденичаров от незаконно заемания от него декански пост всичко е наред. Била съм свидетел на много дискусии (и съм участвала в някои от тях) на тема дали, защо или как да се продължава оттук нататък. Тук няма да ги коментирам. По-важното обаче е, че "единният строй", в който според Воденичаров трябваше да крачим всички, лека-полека отстъпва място на плурализма. А без плурализъм академизмът е невъзможен. Гражданско общество пък да не говорим.

Искам още веднъж специално да благодаря, освен на вестниците "Дневник", "Капитал", "Mediapool", "Про и анти", "Труд" и "Култура", на всички блогъри, които помогнаха това да се случи - dzver, Michel, Бого, Жюси, Ели, Борислав Борисов (който вече няма блог), Яна, Таня, Ани, Анди, Тото, Аматьора, Кабакчиев, Мариян, Мая, moss, Павел и останалите.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2.12.2008 г.

Измерения на глобалната криза във всекидневния живот


Колкото и глобална да е една криза, тя се усеща най-ясно във всекидневния живот на хората. Същото важи и за некадърността на дадено правителство - лошото управление влошава различни измерения на онова, което се нарича "качество на живота".

До преди няколко дни съдех за това, че се задава криза, само от медии и блогове. Онзи ден обаче научих, че една приятелка е съкратена на основание глобалната икономическа криза и спрените европари за България. На следващия ден след като ни спряха парите, шефът на приятелката ми привикал екипа и със съжаление казал, че поради горните трябва да се раздели с някои служители.

Приятелката ми е архитект, занимава се основно с проектиране на молове. Рязкото намаляване на чуждестранните инвестиции означава и замразяването на проекти за молове, а влошеното икономическо състояние на населението пък от своя страна води до по-малка покупателна способност, по-малко шопинг из моловете, значи.

Поне засега, приятелката ми приема факта, че е съкратена, позитивно. Получила е четири заплати обезщетение. Любимият й човек й оказва подкрепа и я съветва да не бърза да си намери нова работа, да се възстанови малко от стреса, на който е била подложена. В резултат тя преоткрива значението на дребни удоволствия като да се излежаваш до късно в леглото с любимия човек, да сготвиш на спокойствие, да поканиш гости...

И макар да е жертва на кризата, предпочита да говори за положителните й измерения - безразборното строителство ще намалее по естествен път, хората започват да преоткриват типично "човешки" ценности - да бъдат със семейството си, да си обръщат внимание, да правят неща, за които не са нужни (много) пари.

Да, тя говори за положителните измерения на кризата, но е млад, образован и перспективен специалист. Няма деца. Може да си позволи лукса да направи пауза. Макар и стеснено, полето на реализация за архитектите е все още широко. Има обаче много хора, за които кризата ще бъде голямата лична трагедия в живота им. Има семейства с деца, в които и двамата родители са металурзи. Има шивачки, сезонни строители и много други, за които не се очертава работа в обозримо бъдеще. Много от тях могат да се окажат сред социално изключените.

Имате ли близки и познати, на които кризата вече е успяла да промени живота по един или друг начин? В какво се изразява промяната? Описването на такива случаи в блоговете ни би способствало за обогатяване на знанието за това, което се случва. Дори вникването в "абстрактните" икономически механизми не е безотносително към разбирането на плътността на всекидневния живот.

П.п. Извинявам се за лошото качество на снимката, която съм правила с елементарната камерка на мобилния си телефон. Но как човек да се сдържи да не снима тази гледка?

П.п. 2. Примери.

1. Примерът на gregory.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?