Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

9.03.2008 г.

Прошката като институция


Тази снимка е на детайл от статуята пред катедралата "Свети Петър" в Лайпциг. Статуята представлява Христос, който утешава немски войник. Направи ми впечатление как немският войник въплъщава не мощ, а слабост и погрешимост; той е "принизен" и гледа нагоре към Бога.

Днес направих един гаф. Не знаех, че днес е Сирни Заговезни, поради което реагирах на коментар в блога си (от автор, който предпочита да е анонимен, но разчита, че знам кой е) доста грубичко. После ми стана мъчно.

Не съм православен християнин и не си правя труда да запомня датите на всички православни празници. Ала знам, че е утопия и да изисквам хората да се съобразяват с протестантските ми убеждения, затова (както и поради характера на самите ми убеждения, според които вярата е нещо по-интимно и от секса) рядко говоря за тях. Не бих искала следващите редове да се изтълкуват от никого лично, въпреки че предполагам, че може да стана така. Разсъжденията, които ще изложа, зреят в главата ми от поне 20 години и нямат връзка с конкретния казус. Част от тях преди десетина години съм изложила и в статия. Предварително моля за извинение, ако някой приеме думите ми като отправени към него или ако някой сметне, че накърнявам православните му чувства.

Доста православни празници ме дразнят заради подменянето на собствено религиозния смисъл с езически и/или патриотичен. Ако има обаче православен празник, който в най-голяма степен да е непоносим за мен, това е именно Сирни Заговезни. Защо?

Смятам, че искането на прошка на Сирни Заговезни има смисъл в едно традиционно общество, но не и в модерно такова. Нека обясня.

В традиционните общества, типологично взето, няма особен напредък; хората живеят така, както са живели родителите им, бабите и дядовците им, техните родители и пр. Оттук логично най-мъдрият е този, който е живял най-много, защото всички имат общо взето един и същи опит. В традиционните общества децата нямат права; възрастните са изначално "правите", защото те "знаят за какво става дума". Също така, в традиционните общества рядко се случват конфликти между роднини и има ясни правила, по които възникналите конфликти се решават. Институцията на прошката, следователно, има за цел да възстанови изначалния социален ред "с добро".

Каква е разликата с модерните общества, каквото е и нашето? В тях основен принцип на живота е промяната. Новите поколения, от една страна, преживяват част от опита на предходните, но, от друга, имат и безпрецедентен по отношение на родителите си опит, за който няма "готова рецепта". Модерният човек, освен това (отново типологично взето), за разлика от традиционния, е индивидуалност, той не свежда себе си единствено до родовата си роля. Всичко това обяснява много по-високата степен на конфликти между поколенията (и изобщо в личен план), отколкото в традиционните общества.

И така, да се върнем на Сирни Заговезни, когато традиционно младите искат прошка от по-възрастните. Спомням си, че като малка всяка година на този ден се чувствах ужасно.
Подсмърчайки, с голямата ми сестра искахме прошка и родителите ни, подсмърчайки, ни я даваха, но от това нищо не се променяше, дори напротив. А аз все си мислех, че има неща, за които бих искала и родителите ми да ме помолят за прошка и ми изглеждаше несправедливо, че само децата трябва да се извиняват и само от възрастните се очаква, че има за какво да простят. Имах тежко детство в семейство, чиито членове бяха с изключително сложни отношения помежду си. И още са, но семейството се разпадна - с голямата ми сестра поехме всяка по своя път, а родителите ни се разведоха. Бих разказала някои случки, но много лично ще стане.

Днес гледам на всичко това от дистанция, но си мисля, че според съвременните цивилизовани стандарти децата имат права; те заслужават толкова уважение, колкото и всеки възрастен. Едно днешно дете би уважавало родителите си много повече, ако те са способни да му се извинят, когато са сбъркали или са се отнесли към него зле. Още повече, че съм убедена, че детството е най-трудната възраст. (Спомням си, че когато беше в първи клас, малката ми сестра веднъж ми каза през сълзи: "Не е справедливо! Възрастните си правят каквото си искат, а нас ни правят на маймуни." Право си беше детето!) На едно дете всичко му е за първи път, то още няма изработени механизми да пореща много предизвикателства, ето защо има нужда от подкрепа и разбиране. Институцията на прошката на Заговезни закрепостява разбирането, че младите са виновни по дефиниция и възрастните са прави по дефиниция. (Току що гледах "Малкия коментар" на БТВ и едно от децата каза - "прошка е, когато някой голям ученик реши да те бие, и да ти прости и да не те бие". Показателно...)

Може би си мислите, че прекалявам, че правя "от мухата слон", защото това е просто една традиция, а "традициите са хубаво нещо". Склонни ли сте обаче да приемате едно към едно всички традиции? В Библията например пише: "жени, подчинявайте се на мъжете си". Колцина от читателите на този блог (намигване към openly feminist) са склонни да приемат това едно към едно?

Другото възражение на поста ми би било, че в наши дни много хора искат прошка на Заговезни не само от по-възрастните, а и от приятели и дори по-млади. Вероятно не е излишен ден, в който хората да си прощават помежду си. Но се боя, че в огромна част от случаите хората го правят от куртоазия, а дълбоките проблеми помежду им си остават. Така че този ден се превръща в едно голямо и сълзливо лицемерие. По-честно е да се опитваш да прощаваш истински и всеки ден, а не само веднъж в годината... до следващия път. Не че винаги го можем.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


24 коментара :

  1. Напълно съм съгласен със Светла. Целият отбор блюдолизници на Воденичаров вчера бяха особено активни по прошките. И смятаха да продължат да си карат точно по старому.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, но все пак с вчерашния си пост нямах предвид специално този конкретен казус. Той е частен случай на много по-обща нагласа, на която, предполагам, повечето от нас са се натъквали в биографичния си опит.

    ОтговорИзтриване
  3. Съгласен съм с теб, по повечето точки. Не, не е правилно родителите винаги да са правите, а децата -- неправите. И после децата да искат прошка. Мисля, че е част от наследството ни (и традицията) ни...

    Хубав пост! :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти, Мишел! Принципно си падам доста антитрадиционалист; знам, че в България това не е особено "здравословна" позиция, но все пак човешката ценност ме интересува повече от традициите и националната идентичност.

    ОтговорИзтриване
  5. И аз съм съгласна с теб и споделям наблюдението ти, че в България е трудно да си антитрадиционалист.

    В протестантската църква има ли прошка?

    ОтговорИзтриване
  6. Петя, много ти благодаря, че се обади. Следя блога ти с интерес. В България има нужда от интелигентен феминистки дискурс. Въпреки че преподавам социология на пола, не бих се нарекла феминистка, макар и според твоите разбирания да съм (на което не възразявам - изхождайки от твоите разбирания, имаш право). Просто съм доста дистанцирана по отношение на -измите; но като разбирания и поведение съм точно това, което ти наричаш "феминист".

    Що се отнася до "протестантската църква" - ами виж, то няма една протестантска църква, а много протестантски църкви и църквички, като на всичко отгоре в рамките на една църква могат да "виреят" различни типове теология. Ако питаш дали в протестантството има нещо като Заговезни - не, няма. Ако питаш дали "протестантският Бог" може да прощава, отговорът е по-сложен:

    Ако съм последовател на калвинисткия тип теология например, действително има проблем с прошката. Но аз симпатизирам на този тип (най-общо казано) протестантска теология, който изхожда от допускането на свободна воля; и там проблеми с прошката няма.

    ОтговорИзтриване
  7. И на мен би ми било интересно разграничаването на идеята за прошката в различните протестантски течения. Защото наскоро спорих с един човек (никаква връзка с протестантска църква) за това дали може да се прощава, ако прегрешилият човек не е потърсил прошка и дори продължава да върши делата, с които е прегрешил.
    Бих искала да намеря повече и за православната доктрина за прошката, но не знам къде.

    ОтговорИзтриване
  8. Ах, исках да допълня за феминизма :)
    Не бъди дистанцирана по отношение на -измите заради голия им -изъм. Разликата между -истите и -антите е само в наставката. И едното, и другото са етикети и ако другите характеристики съвпадат, защо да не вземем и етикета. С уговорка, че ако почнат да не съвпадат, ще го отлепим.
    Една моя приятелка не иска да я наричат chicana защото било етикет. Но ми се струва, че е защото е свързано с негативни асоциации. Иначе си е точно chicana и то чудесна.

    ОтговорИзтриване
  9. Абе те некои прощават, ама аз нема ти простим...

    ОтговорИзтриване
  10. Към Ели. Започвам с втория ти коментар. След вчерашния ми отговор до Петя, си мислех, че съображенията ми за феминизма са доста по-дългички и е добре в скоро време да ги изложа в отделен пост. Ако стане много дълго, в няколко поста. Относно първия ти коментар, колебая се дали да ти дам учебникарски отговор от рода на "ако съгрешилият не се разкайва и продължава да върши грехове, прошката не би могла да има християнски смисъл" или не. Аз самата съм доста либерално мислещ християнин и не обичам готови отговори, още по-малко да се произнасям какво е грях и какво не е грях. Нищо не може да ме убеди например, че в днешно време хомосексуализмът е грях. Както споменах в поста си, за вярата си много не обичам да говоря, особено публично, но ако позицията ми ти е станала интересна, ти препоръчвам ето тази статия на Питър Бъргър.

    Анонимен - е па недей!

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте асистент Енчева,защо вместо да си гледате работата, предпочитате да следвате принципа "не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле". Питам аз, защо плюете в кладенеца, от който пиете вода?

    ОтговорИзтриване
  12. Здравейте, анонимний колега. По отношение на Вашия въпрос, моля Ви прочетете тази информация. Убедена съм, че тя ще даде отговор на много от Вашите въпроси.

    Между другото, дори да оставяте коментари върху стари мои постове, с надеждата, че само аз ще ги забележат, имайте превдид, че всички нови коментари излизат от дясната страна на заглавната страница на блога.

    Приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  13. ...Още преди да отбележиш, че семейството ти е било с по-"специални" взаимоотношения, имах 1 наум, че може да е така. Направило ми е впечатление, че децата със специално отношение към празниците (най-вече съответните религиозни) доста често са деца от специални сем-ва; и аз съм в кюпа м/упрочем.

    Иначе това, което мен ме дразни в празниците - религиозни или не, - е, че същността им се измества по абсурден начин (освен дето комерсализацията им тече с пълна сила). Например, купуваш подарък и си свободен да се държиш все така лошо с човека, комуто го подаряваш. Или пък спазваш Коледните обичаи до последната подробност, но като седнеш на трапезата, там вместо любов и задушевност цари все същата непримиримост и омраза дори.

    Исках да кажа, че ако празниците се изживяват както трябва, нямам нищо против никой от тях. Нито против "наште", нито против "чуждите". Ако, обаче:)). Иначе по религиозни възгледи и аз не знам каква съм, по философия май най отивам към Даоизма. Но пък в няколкото случая, когато истински съм се молила за нещо (и съм го получила), правила съм го по-скоро по Християнски модел; също така ходя и на църква по определени поводи, най-вече лични. Всъщност смятам, че религиите са разделени твърде изкуствено (буквалистично), и това е по институционални причини, разбира се. В името на тия институционални причини много неща се променят и изопачават; грозна работа.

    Отдалечих се май някак от темата за Прошката - и за празника й. За мен прошката е 1 от най-важните неща наистина. Едно от тия, дето крепят света, заедно с любовта (те си вървят ръка за ръка). Когато и да решиш да поискаш прошка от някого, все ще има за какво - понеже понякога нараняваме дори без да го съзнаваме. И (по въпроса от коментарите) смятам, че прошка се дава не само когато е поискана; защото онзи, който най-много наранява, най-трудно иска прошка, а най-силно се нуждае от нея. Ако даваш прошка само когато ти я поискат, мисля, че по-скоро подхранваш егото си, вместо да опрощаваш каквото и да било. Мои мнения, не ангажирам никого с тях (макар че понякога ми се иска:)) ). За това, че прошката трябва да тече в 2те посоки, ти си прочела вече при мен (радвам се, че ми даде линк насам, съжалявам, че се позабавих само, но тия дни не бях много около компютъра, а ми се искаше да прочета по-обстойно). По отношение на изначалния смисъл на празника съм абсолютно съгласна с теб. Иска ми се да се развие този смисъл, а не да бъде "про форма" като толкова други неща...

    Невероятни примери даваш, и с твоето сем-во, и с детето от "Малкия коментар"...

    ОтговорИзтриване
  14. Saty, изглежда сме на едни и същи вълни в много отношения. Един мой бивш преподавател казваше, че нещастното детство е важно условие за рефлексивност:-). Много съм съгласна и за прошката, и за това, че в празника най-важното е смисълът (а в онзи блог не бях сигурна, че ти пишеш, понеже е от друг ник, но тъй като се водиш съавтор, реших да го погледна...).

    ОтговорИзтриване
  15. :))saty = alicegotlost = vanilla. А като ти кажа, че съм и Светлана...:)))

    ОтговорИзтриване
  16. Приятно ми е да се запознаем :-)! Четох аз едни постове на тема "шизофрения", но тази вечер към твърде уморена за коментари...

    ОтговорИзтриване
  17. Според мен си малко крайна. Аз не съм от хората спазващи и уважаващи много традициите, но опивам да бъда над нещата. Сигурен съм, че ако не са тези традиции ще бъдат някои други. Общо взето гледам на тези неща като повод да дадем шанс на семейството си да бъдам заедно. Иначе има много простотии относно традициите, но мисля, че всеки трябва да извлече нещо от тях, без значение дали го е повелила самата традиция, или пък е индивидуална приумица. Тогава няма да има никакъв вътрешен конфликт.
    Иначе, въпреки че те обвиних в крайност, те поздравявам, защото мисля, че тези неща трябва да се говорят, да има сериозни спорове относно традициите и повелите им в днешно време.

    ОтговорИзтриване
  18. А нужно ли беше коментарът да бъде анонимен? Ясно е, че сме контакти или във фейсбук, или в туитър, или и в двете.

    ОтговорИзтриване
  19. Като малка мислех, че „извинявай” и „без да искам” са едно и също нещо, като второто мислех за една дума. По-важното обаче е, че нямам спомен да съм използвала „прощавай” в ден различен от традиционно определения за това. Много се срамувах и винаги забравях, че после и за мен (освен облекчение, което уж се предполага, но аз не съм изпитвала) ще има нещо като награда във вид на поискана ми прошка, дори от 80 годишния ми дядо. Радвам се на този постинг най-вече, защото установих, че семейството ми е практикувало/правило не съвсем традиционните, но несъмнено по-здравословните двупосочни жестове.

    ОтговорИзтриване
  20. Здравословни е за предпочитане пред традиционни, поне за мен :-).

    ОтговорИзтриване
  21. Жалко, че здравословното е така неустойчиво - също нестандартното ми семейство вече сякаш не смогва. Порастнала и съответно свободна от отговорността да съм повод за изобретяването на по-здравословните практики, често си позволявам носталгични изказвания, в които съвсем не мисля познатата ми традиция като частен случай.
    С последното имах предвид нещо като: Рефлексивно, рефлексивно, колко да е рефлексивно?! :D

    ОтговорИзтриване
  22. Капитанов:
    Аз бях с анонимния коментар по- горе. Посочих името си скоби, тези острите, обаче не съм се появил. А може и да съм забравил. Надявам се грешката е поправена :)

    ОтговорИзтриване