Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

3.03.2008 г.

Оригинален принос към научните титли


От щаба на Hercules vs PIF ме уведомиха, че до тях е достигнал странен слух. Дочули, че днес, по случай Националния празник на България, проф. Александър Воденичаров е бил удостоен със званието Doctor Honoris Causa Perduta. От Hercules vs PIF не знаят дали това със сигурност е вярно и - ако да - кой точно го е удостоил с въпросното звание. Ще питам Горноджумайската телеграфна агенция, която винаги предоставя достоверна информация по интересуващите Hercules vs PIF въпроси.

Ще ви държа в течение.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. Дааа, хората трупат докторат връз докторат, а ти колко имаш?
    Любопитен

    ОтговорИзтриване
  2. Защо си мислете, че на някой му изнася да се знаят някои подробности?
    Пак и да Ви кажа преди години тези които са завършили ЮЗУ, не са ги взимали на работа. А сега университета се промени в много аспекти, макар, че има още много неща да се променят. Но на кого се дължи промяната? дали не на г-н Ал.В.!?!?!?

    ОтговорИзтриване
  3. Към анонимен №1: Виноват ;-)!

    Към анонимен №2. Публикувах коментара Ви към новия пост, а не към този, към който го бяхте пуснали, защото и без това сте анонимен, поне думите Ви да са видими за повече читатели :-). Ами да, "г-н Ал.В." доскоро беше във Висшия съдебен съвет, понастоящем е председател на Специализирания научен съвет по право - естествено, че разполага с канали, които да улесняват взимането на завършили ЮЗУ, особено юридически специалност, и на работа. Но знаете ли, според мен качеството на полученото образование (като се почне от владеенето на пълен член и се стигне до специализирана подготовка) трябва да е водещо за намирането на работа, а не личността на декана.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, няма как, Светла... Но ще го кажа малко по-отвлечено, та хем да изпълня обещанието си и хем Анонимният да ме разбере!
    Бог да го прости баща ми, но когато беше жив, казваше в определени случаи, когато много го болеше - особено това често се случваше в първите години след 1989, на всекиго един ден ще стигнат двата метра и нужно ли е тогава приживе човек да става за резил! Би трябвало да кажа, за да има яснота, че с баща ми имахме различни политически пристрастия. Но никога докато беше жив политиката не стана причина да си разменим остра приказка, нищо че всеки запази своето различие. Само веднъж, годината беше 1997, януари, вероятно той беше уплашен за мен като мой баща и с предупреждение/молба ми каза кой къде ме бил видял. А аз му отговорих: Моля ти се, татко, нима вярваш повече на приказките на хората, а не да дъщеря си, и нима ще застанете не само срещу децата си, а дори и срещу внуците си! Вероятно заради това, че ние никога не се скарахме на тема "политика", въпреки различието ни, вероятно и заради това, че той бе изминал за себе си много тежък път на размисъл, баща ми отговори: Това няма да стане! И слава Богу, вероятно, и други в годината 1997 все пак добре помислиха и въпреки различието ни не се случи най-лошото!
    Днес годината е 2008! Не може моите/нашите деца да се връщат и да решават проблеми, принадлежащи на времето отминало, на времето до 1997г.!!! Все пак НЕ живеем в "лош филм", в който ВРЕМЕТО е спряло!
    Всеки човек се опитва да създаде в живота си някаква ценност, ценност е и академичното звание. Но всеки човек и личната му значимост е нещо преходно и затова естествено идва другият човек/поколение след него. Академичната общност е ценността, която ако я има, е спойката между човеците/поколенията. Затова е много важно да се брани тази ценност, наречена Академична общност! А неин белег по дефиниция е свободният дух на Академичната общност като цяло,и в частност на един или друг университет. Инак, както казваше покойният ми баща, проблемът е от частно естество, хора разни и всекиму един ден ще стигнат двата метра!
    Оставам с Уважение към Вас, Светла, за гражданската Ви позиция, респ. за позицията Ви като преподавател, вкл. и с приказката на по-стария човек: Светът е цветен, но и по делата ще бъдат разпознани!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, Таня! Много добре сте го казала! Щем - не щем обаче, ще се връщаме към времето преди 1997, защото то е още тук и защото зависим от него.

    Лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  6. Tack, min kära vän! Vi ses i morgon! Natti natti, sov gott och sött! (Well, enough with my Swedish, lol.)

    ОтговорИзтриване