Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.12.2007 г.

Публичността като форма на граждански контрол

Онази вечер, както винаги, телевизорът работеше фоново, а аз правех нещо на лаптопа. Текат някакви късни новини, за жалост не помня по коя телевизия. Изведнъж чувам познат глас, който не бях чувала от отдавна. Да, това беше самият Мартин Заимов! Веднага наострих уши. Първото, което Мартин Заимов каза, е че не го привлича работата на депутат. Ами хубаво, щом не го привлича. И мен не ме привлича :-). Някои хора обаче ги привлича. Всеки с нрава си. Второто, което каза, е че много му се иска София да се промени в близките години, но не вярва това да стане.

Какво?! А ние тогава защо го избрахме за общински съветник? На всичко отгоре и заместник-председател на СОС стана, и комисия оглави. Ако смята, че нищо не е способен да промени, най-честно да се откаже от поста на общински съветник и да върши само онова, от което би имало някакъв ефект.

Знам, че някои от вас биха се опитали да го защитят. Да, едва ли е очаквал Алианс за София да се разпадне по такъв начин. Да, може би е в изолация. Да, може би го саботират. Да, може да е жертва на мръсни интриги.

Но.

Той би могъл да направи поне едно нещо - да ГОВОРИ. Да се опитва да убеждава, ако не общинския съвет, то гражданите на София, в идеите си. Да разширява дискурса за града (да не забравяме, че повечето хора от него научиха какво е "компостер" например). Да канализира обществена подкрепа. Да провокира активността на велосипедисти и/или еколози. И изобщо на граждански активни хора. За какво му е целият "западен" бекграунд, ако не му е ясно, че общественият натиск и обществената воля за промяна са много по-важни от управленските решения и затова е от огромно значение общественото мнение да бъде просвещавано? Защото знаем и за много тъпи решения, резултат от обществен натиск.

Като говоря за просвещаване, нямам предвид това, което казваше Иван Костов навремето - "трябва да обясняваме на хората", а създаване на "просветена" или "образована" публика, в смисъла на Кант и Хабермас. Едно е да имаш претенцията да сведеш "истината" до ушите не "лаиците" отвисоко, друго е да провокираш гражданите (не "хората") да мислят, да имат идеи, да бъдат отговорни, да си дават сметка за възможните последствия от действията си, да вярват, че нещо могат да променят. Мартин Заимов даде заявка, че е способен на това. Едно е обаче претенцията, друго е да можеш да я удържиш. Освен харизма, трябва си и постоянство.

Единствената причина, поради която поддържам този блог, е осъзнаването, че публичността е базисно средство за граждански контрол. Блогът е комай най-адекватният съвременен начин да изразяваш позицията си. Няма пак да повтарям колко е тъпо, че Мартин Заимов заряза блога си. Но това не ми пречи да го държа отговорен до дупка, понеже съм гласувала за него и изразила подкрепата си публично.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

26.12.2007 г.

Весела Кока-Коледа!

"И така си е", както казваше един преподавател.

(Посвещавам на Борислав Борисов и неговите коани versus Коледа.)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.12.2007 г.

Епифеноменален постинг


Първо, извинявам се на всички, които четат този блог, че дълго време не съм публикувала нищо. Второ, извинявам се, че не съм оставяла коментари и във вашите блогове. Искам да ви уверя, че чета (или поне преглеждам) всичко, което виждате в блогрола ми, посредством Google Reader - дори блоговете на онези автори, на които изобщо не им пука чета ли ги, или не.

Този семестър ми дойде в повече - 18 часа преподаване на седмица, съчетани с 600 километра (а понякога и 800) пътуване, пак на седмица. В резултат занемарих дори нещата, които най обичам да правя - фотографията например. Във вторник си купихме принтер и още не съм намерила време и сили да го конфигурирам (защото линуксът ми не го разпознава директно), ей така си седи. А трябва и да преинсталирам операционни системи (поради бъгове и други причини) и какво ли още не.

Иначе имам идеи поне за няколко нови постинга. Идеите се множат като гъби. Дори бях започнала един постинг, но после се почувствах уморена и тъпа и го зарязах. Едва ли ще го довърша, но затова пък ще напиша няколко други, по-простички, адекватни на настоящото ми интелектуално състояние.

Посвещавам ви тази снимка. Малко прилича на коледна, но не е. Прекалено съм антитрадиционалист, за да харесвам Коледа. В последните години дори нямаме елха. Ако човек е християнин - не в елхите, свещите, боб чорбата, свинското (пуешкото) и подаръците е смисълът. Ако не е християнин - все пак, празникът е религиозен, поне на теория. Давам си сметка обаче, че за повечето българи традициите са важно нещо. А и обичам да правя подаръци, дори и това да допринася за комерсиализма на празника.

Така че - весела Коледа, дано я прекарате така, както искате! А аз може пак скоро да се появя, ако не съм затънала в компютърни проблеми и предколедно готвене.

Shine on!

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.12.2007 г.

Все още изоставените деца






Доживяхме да видим "Изоставените деца на България" по национална българска телевизия. Щеше да е твърде оптимистично да се очаква това да е БНТ. Така че, браво на БТВ (не че съм им фен)! Въпреки че го направиха с два месеца закъснение и въпреки че излъчиха съкратената версия на филма (според мен, много е важно да се види пълната версия).

Видях и какво представлява един британски дом за деца с тежки увреждания. Видях и че може да има такъв дом и в България. Видях също че държавните институции продължават да се държат толкова неадекватно, колкото на представянето на филма в Червената къща. Видях и че се правият опити да се обучи персонал, който да се отнася адекватно към децата от Могилино, но останах с впечатление, че въпреки добронамерените усилия човешкото общуване бива подменено от шарени топчета.

Както обещах, предоставям още снимки от представянето на филма. И отново се извинявам за качеството, но при това осветление, от такова разстояние, с такъв апарат (Panasonic FZ7) и с такъв "талант" за правене и обработка на снимки, толкоз. Понеже снимките са 19, ги прилагам като слайдшоу. Ако съвсем случайно някоя ви хареса и искате да я използвате - няма проблем, лицензирани са с Creative Commons.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.12.2007 г.

Когато ходите на лекар, така ли се събличате?



Преди малко изгледах интервюто с Борис Ангелов в сутрешния блок на Нова телевизия благодарение на линка, предоставен в блога на Симеон Патеев. И в главата ми се намърда един спомен. Няма да кажа името на преподавателя - не от страх, а защото не мога да го докажа. Ето случката, предавам разговора дословно:

Аз: (влизам в кабинета за изпит, поздравявам)

Х.Х.: Заповядайте, съблечете се.

Аз: (свалям палтото си)

Х.Х: Когато ходите на лекар, така ли се събличате?

Аз: (правя се, че нищо не съм чула)

Х.Х.: Какво ще правим сега?

Аз: Дошла съм на изпит.

Х.Х.: И какво ще правим?

Аз: Превела съм 50 страници.

След което Х.Х. просто ми написа шестица, без да ме изпитва. Аз се вбесих и го попитах защо не ме е изпитал, след като аз съм положила усилия да се подготвя за този изпит. Той отговори "Ако искаш, да ти напиша тройка" и че това дали съм се подготвила или не, си било за мен, за мое лично обогатяване, не за оценка.

В интерес на истината, чак като напуснах кабинета осъзнах смисъла на въпроса "какво ще правим". Бас държа, че Х.Х. би отрекъл да е упражнил "сексуален тормоз" върху мен, като би изтъкнал, че ако е искал да ме тормози, не би ми писал шестица. Може би това е било "приятелска шега" с цел "да ме предразположи", хм, да...

Не казвам, че е искал да спи с мен. Казвам само, че беше унизително. За който би предположил, че аз съм го провокирала с външния си вид, подчертавам, че тогава трябва да съм била без грим и облечена с дънки, дебел пуловер, обувки без токчета и да съм изглеждала по-скоро безформено. Но не е там работата, нали?

Много хора смятат, че жените са априори виновни за сексисткото отношение към тях. Ето, дори състудентките на момичето, заснело скритата камера с Борис Ангелов смятат, че тя трябва да го е била предизвикала с нещо. Голяма част от моите студенти, включително и момичета, смятат, че ако едно момиче или жена се облича предизвикателно, то "си го проси". Вчера дори няколко първокурснички ме убеждаваха, че ако 14-15 годишно момиче танцува в дискотека в полу-разголен вид, то тя или е проститутка, или се опитва да стане такава (а като имам предвид колко са разголени голяма маст от студентките в университета, предполагам, че в дискотеката е логично да са още по-разголени - по тази логика всички искат да бъдат проститутки). "Съобщиха" ми също, че всички проститутки стават такива "по желание".

Колкото и да ме дразни екстремният феминизъм (който се проявява най-вече в Америка, понякога и в Западна Европа), остатъците от патриархални нагласи, според които жената е виновна по дефиниция и сексисткото унижение е само "дружелюбна шега", понякога ми идват в повече.

Тези нагласи са едната страна на монетата в продължението на историята със скритата камера. Другата страна? Липсата на стандарти за академична етика в българските университети, подмяната им с лоялност към "гилдията" (с цел собственото оцеляване), оттам, разбираемият страх у немалка част от студентите, който ги кара да заемат позицията на институцията.

Тук е мястото да кажа, че изключително се възхищавам на начина, по който Симеон Патеев изразява публичната си позиция за това, което става в неговия университет и в неговата специалност.

Завършвам с още един спомен. Преди почти десет години, обсъждам с един преподавател професионалното си бъдеще в кабинета му. Влиза друг преподавател.

Преподавател 2 (многозначително): Удобно ли е да остана?

Преподавател 1: Заповядайте, ние водим неформален разговор.

Преподавател 2 (подсмихва се): Ами да, те, разговорите след пет, обикновено са неформални...

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?