Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.11.2007 г.

Играе, пее, учи се, чете

Reflection and EU

Боря се с европейския формат за писане на автобиография, както се казва, като прасе с ябълка (с тази разлика, че на прасето вероятно му е по-приятно). За несхватливи хора като мен, има и упътвания. Ама това не ми помага особено. Сигурно съм тежък случай. Обаче си мисля, че тази матрица е изключително неприложима за академичната сфера. Може би и за други сфери.

Защо? Ами повечето важни неща, които някой, който работи в академичната сфера (преподавател, учен) спадат или към "други умения и компетенции" или "допълнителна информация", или се подвеждат под странни графи (много "или" стана, извинявам се). Къде един доктор на философските науки да попълни, че е станал такъв? Може би това е "социална компетентност" или "организационна компетентност"? Или просто нещо "друго" или "допълнително"? Къде да опиша статиите, които съм публикувала, конференциите, на които съм била и т.н.? Тъй като попълвам CV-то с цел то да бъде приложено към документите за акредитацията на специалността, точно тези показатели са от изключително значение.

Ако обаче с мъжа ми сме разпределили семейните си задължения и особено ако не оставаме на червено преди заплата всеки месец, имам всички основания да се гордея със себе си. Европейският формат за автобиография оценява това - под "организационни умения и компетентности" се разбира "
Координация, управление и администрация на хора, проекти и бюджети в професионалната среда или на доброволни начала (например в областта на културата и спорта) у дома и др." (курсивът - мой). Фотографският ми талант също няма да остане незабелязан - има си раздел "артистични умения и компетенции". Мога и да танцувам, да. А, и в неделя се подстригах - съвсем сама! Подстригвам и мъжа си понякога. Това го слагаме към дизайнерските артистични компетенции. Бре, че CV съм имала - за чудо и приказ.

В jobs.bg чета:

"Европейският формуляр на автобиография е гъвкаво средство за систематично и хронологично представяне на индивидуалните знания и умения"

Изглежда евробюрократите, когато са сътворили този формат за CV, който е с претенцията да бъде универсален, че и да се наложи като задължителен, са изхождали от ренесансовата идея за "хармонично развита личност", от предпоставката, че човекът върши една или друга работа не само посредством тясната си професионална квалификация, а с пълнотата на съществуването си. Нищо лошо в това, напротив, но като че ли бюрократите са пропуснали нещо много важно, а именно - постиженията. Тоест, те свеждат постиженията единствено до изграждане на лични "умения и компетенции", а постижението като продукт, който бива достъпен и за други хора по един или друг начин, отсъства. Или е просто нещо "друго". Ако сте световен шампион по нещо, това е "допълнителна информация".

Изобщо, човекът в очите на евробюрократа може би е нещо като чавдарчето - "играе, пее, учи се, чете" (заменете "чете" с "работи"). Толкоз.

Но какво ли се впечатлявам - евробюрокрацията принципно си изхожда от универсалистки и съвсем не емпирични представи за света. Което е добре дошло за българските чиновници по министерства, които казват, че те, селските стопани, сами са си виновни, че не кандидатстват по европейски програми - нали информацията я има в интернет?


П.п. Не си мислете, че съм "евроскептик". Не съм, но налагането на неадекватни рамки на конкретни реалности е нещо доста типично за Европейския съюз и нещо, което не мога (тоест не искам) да приема.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6 коментара :

  1. Ами европейският формат може да се промени под собствените нужди - малко редактиране е необходимо :-)
    Досега никой от работодателите, на които съм изпращал CV не е забелязал, че форматът му е различен от оригинала.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, г-н Ганчев! Съгласна съм, че форматът може да се променя, но не е там работата. Въпросът е принципен. Имаме ли нужда от още едно правило, което да заобикаляме?

    Иначе, нормално е на огромната част от работодателите на този етап да не им пука какво точно CV, тоест по какъв формат написано, им се предоставя. Но ако и те бъдат задължени да спазват тази матрица?

    ОтговорИзтриване
  3. Има различни видове CV-та. За мен това е най-удачния вариант. Естествено е, че ще се моделира и пригоди спрямо кандидатстването и необходимостта.
    То има единствено значение да те представи пред работодателя и той да прецени да те покани ли на интервю или не. Ако те покани на интервю можете да говорите за всички неща, които не са описани в CV-то или да се въведат обяснения по написаните.

    ОтговорИзтриване
  4. Извинявам се за закъснението с отговора и благодаря за коментара! Както казвате, това е най-удачният вариант "за Вас". Едва ли е случайно, че и Вие, и предишният коментатор, говорите за "работодатели". Но дали единствената цел на едно CV е да бъде представено пред потенциален работодател? За конкретния случай, за който аз говоря, става въпрос за акредитационна комисия. Опитвали ли сте се да обяснявате нещо на акредитационна комисия ;-)? Те принципно четат документите и излизат със становище, кога да обяснявате...

    Не знам Вие в коя област работите, но специално за академичната сфера, подобен формат ми изглежда крайно неприложим. Като не отричам, че той може да е приложим за други сфери... Което не го прави универсален.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако позволите само да вметна, че според мен правилният израз е "Боря се като прасе с ненахапана тиква".

    П.С.:Чудесен блог

    ОтговорИзтриване
  6. Ха ха ха! Явно съм чувала друг вариант на този израз, но Вашият по ми харесва. Защото прасето по-лесно ще пребори ябълка, отколкото ненахапана тиква.

    Много благодаря за хубавите думи `и за първия коментар към този пост, който не изразява несъгласие)!

    ОтговорИзтриване